Самотно продължение на мрак
след трескавия дъх на бледа зима.
Студът е яркият небесен знак,
че топлината островръха си отива.
Небето не е само чиста синева, ...

Едва сияй луната -
облаци нея скриват.
Мен обзема ме тъгата,
че и добрите си отиват.
Сетний лъч се скрива, ...

Другарите-поети,
пристигайте при мен.
Със вас ще отпразнувам
рождения си ден.
Приятели сме всички, ...

***
А има и слаби мъже.
Не могат да махнат с ръка.
Достойнство загубили те,
насила държат си ... жена.

Онемяха ми думите всички...
много тъжни, самотни и тихи.
Разпилени на букви и срички,
те в сърдечната стая се скриха.
Като малки ранени мишлета ...

В съня ти бездомна ще дойда,
когато нощта се разлиства
и рони звездите със пръсти,
в душата ми буря поройна.
И няма да бъда свенлива, ...

-Прегърни ме. - той мигновенно обви ръце около стегнатото й тяло. - Люби ме, нека последния ни път е съвършен. -Не трябва да свърши така. Не искам да те изгубя като пясък между пръстите, не искам да си тръгнеш в горчивата,като бяло вино слънчева светлина. -На някои любови не им е писано. - той внима ...

Когато душата на един човек умре, той умира цял.
И се превръща в празна опаковка, безличен и безформен като кал.

Разговор с Михаил
ReмаТе
Аз толкова много
обичам страната си,
мъдростта е побрала ...

-Ще го погубя, напълно ще го погубя!... Ще го накарам да се влачи на колене пред мен и пак да моли за ръката ми, да съжалява, че ми е изневерил и че е направил дете на оная никаквица… - обикаляше из хола като бясна втората бивша съпруга на доктор Велев.
Преди година той бе подал молба за развод. Опи ...

Тъй както ме научи мама
Оставих ли у хората следа,
те ще си спомнят ли за мене?
С Катрана ли са ми, или с Меда!?
Не зная, дявол да го вземе! ...

Така се стекоха нещата,
че няма смисъл да вървим.
Да пренебрегнем суетата
и в брака да се разделим.
Последна чаша да изпием... ...

Най-ангелските си криле оставихте
Да знам, че никога не съм сама
И че животът е гранично състояние
Между споменът за вчера
и пир по време на война ...

ЛЮБОВТА
е
ненаситка -
буди
пали ...

Навръх националният празник Трети март семейство Диляна и Христо Пимпиреви заведе десетгодишния си син на музей. Целта, благородна и патриотична, беше втъкаване на исторически аксиоми в главицата на невръстния Ивайло Пимпирев с цел един ден да се нареча патриот, родолюбец и други, вписващи го в себе ...

Очакване
Вечерта си обричам
на прочетен роман.
Някого да обичам,
за какво ли - не знам. ...

За всяка непоискана любов,
останала стаена във сърцето,
за непотърсеното цвете в угарта,
разцъфнало само сред ветровете,
за хиляди изгубени слънца, ...

Убийства, стрелби и палежи,
кражби, лъжи и рушвети,
изнудване и грабежи,
бягства със самолети.
Делби, сръдни, непукизъм, ...

„Един гледа сватба, друг …“
Резултатът от среднощния запой беше обаждането на Генерала в петък, с молба да извиня отсъствието му от упражненията ни около билярдната маса и покана за следващата събота, за скромно събиране на познати хора в дома му. Досещах се за повода на събирането, все пак конякът ...

Богат си, а се къпеш в лицемерие,
робувайки на земния разкош.
Нещата като обич и доверие,
за теб не струват повече от грош.
С жените си нахален и наперен, ...

Започна нещо в очите ми да пари,
в душата огън силен като че гори.
От хилядите билки, чайове отвари,
болката в сърцето питам кой ще победи?
Все търсим вярната пътека в живота, ...

Ако нетърпеливо се просегне пролетта
и тихо във завивките ти легне,
и нежно те целуне по врата,
и в сънените ти очи изгрее.
И ако топъл бриз и мирис на море, ...

В унес от пролетта,
що светлина ми носи,
аз копнея за красота -
девойка, обкичена с рози.
Сама роза сред тревите, ...

Във спомена на минало, живяно,
напъхана във антикварен скрин,
лежах на дъното, мъниче разпиляно,
изгрявах с болката, а лягах със:- Амин!!!
Във спомена на минало, душата, ...

Франсоа беше седнал на една по-отдалечена пейка, за да може даа наблюдава случващото се около него. Всичко започна с пристигането на много войници, към които бързо се присъединиха много цивилни. Чу се някаква мелодия и всички моментално замръзнаха на място. Когато видя, че имаше и други седнали хора ...

посветено на 95-я юбилей на ДТ „Ст. Бъчваров” – Варна
Мишена е душата на актьора,
мишена сред поле от хиляди очи.
Животът му – на чужд живот суфльор –
забравил текста зад кулисите мълчи. ...

На майка ми
Шестата година мина,
откакто майка ми замина!
Сега се рее сред звездите,
а ние тук броиме дните! ...

ПРАЗНУВАЙ
Българийо! Празнувай днес!
Денят, във който си орязана.
И твойта поругана чест,
с дамга на картата, белязана. ...

Ние хората сме уловени от рамките на общото и свободата, на която се осланяме, е всъщност невидимото му движение в света на нашето присъствие. Така и мощният, самотен вятър, преминава през короната над ствола, оставяйки я да прояви естетиката присъща единствено нему, но обречена на изразяване чрез ч ...

Старата лента
Нямаше тръпка. Нямаше чувство.
Нито кипнала кръв. Като вино.
Само заучено, рутинно изкуство.
Наизуст изиграно. Като в кино. ...

Виж го, Майкъл, май че спи! -
гледаше го плах клошарят -
Що ли дири до казана?
Виж го, Майкъл, май че спи...
Я, защо е толкоз бледо? - ...

Ти имаш огън. Много сънен меч
е времето, пропито от истории.
А рицари на фигурки насечени
препускат по цветенцата крилца разтворили
на слънчице и вече не растат. ...

Тази серенада, тази любов, този живот...
Не е нужно да се покаже луната, за да ти поднеса тази серенада...!
Не е нужно да изгрее слънцето, за да ти изпея любовната ни песен...!
Не е нужно небето да е синьо и красиво, за да ти отдам любовта ми...!
Не е нужно земята да е далечна и недостижима, за да х ...