А тъй виновно е. Виновно е сърцето..
че не спира тебе да обича..
с влюбени очи те гледам..
но ти ми казваш, че си ничия.
Как искам любовта ти да събудя.. ...

УНИЦЕФСКА ГРИЖА
Вчера беше публикувано проучване на УНИЦЕФ, според което България се нарежда на първо място сред страните от ЕС по относителния процентен дял на младите хора между 15 и 24 години, които нито работят, нито учат, нито са в процес на квалификация. Третото спокойно можеше да отпадне, за ...

Дълги мигове в срещи кратки,
сред ледено лято и гореща зима,
чупливо небе в илюзии сладки
и страст звънлива, неустоима.
Мираж в розово, суетно скучен, ...

41/ПЪРВОТО РАДИО В ДРАГОЙНОВО
Когато радиото в мойто село дойде,
Драгойново в почуда занемя!
То най-напред в читалището място найде
и песните си то от там запя... ...

СЪН
В тъмнината се раждат звездите.
Там далече, където не свети
нищо повече. Само очите ти.
Само тихичък стих. Само цвете. ...

Лятна нощ, топло, тихо и приятно, събуждам се от страховит лъвски рев, в баня! Не мога да осъзная сънувам или съм будна и докато изтрезнявам от съня, ревът става все по-мощен и по-мощен! А моят разум чертае картини: баня, бели плочки, един мастит бабанка, държи в здравите си ръце крехка девойка и я. ...

Битие-2
От днес на случайни комети
ще пресичаме орбити с тебе-
по волята на боговете,
или по каприза на жребшй... ...

Огнен миг
Не ме оставяй да стъпвам по жарава.
Дълго въглените в сърцето си държах.
Животът няма спирачки и продължава,
а времето без тебе в болка преживях. ...

На поета му трябва
гореща любов
или безмерна мъка.
Трябва му щастлива среща
или горчива разлъка. ...

Последна отпуска
- Всичко правиш днеска без душа. Чувствам напоследък често да отсъства тя.
- А! Забравих ли да те уведомя? В отпуск пуснах я и отлетя.
- И как я караш ти сега - ей така живееш си и без душа?
- Някак си се чувствам по-добре, тя самата не поиска да ме разбере: ...

Проглеждане
Не виня този свят, че е луд
и ламти по безумни химери,
и че тук всеки втори е Брут.
(За красивото още сме слепи.) ...

Посегнах да откъсна
една красива роза.
Родила се е късна
във делничната проза.
Стеблото със бодилче ...

Някъде по Средата
Да, бих отмил болката надалече,
ако можех да докосна неспирната вода.
Съзнанието си бих отпуснал в сън дълбок,
тези сладки думи, които ми помагат да заспя. ...

Ѝма люде, у
които всяка тяхна
клетка е сърце!...

Как се вмъкна ти при мене?
Кой те пусна? Кой? От колко време?
Ама че неприятен спътник си в живота!
Как само шеташ из главата ми с охота.
Само две очи си имам. Само две! ...

... Добре съм. Нищя въжето
и си разплитам примката,
дето сама си нанизах.
Но ми е трудно с възлите.
(Възел се връзва от нишките, ...

Ти не го познаваш. Той е герой!
Вярно, не ходи с препасана сабя…
Сигурно даже, не носи на бой,
и вместо да удря, знае да бяга.
Няма обноски на рицарски мъж, ...

Подари ми статуетка
на красиво, нежно момиче,
небето осеяно с хиляди звезди
и мигове изпълнени с мечти.
Приюти ме нежно и мило ...

Мъглите танцуват, разкъсвайки ризи,
леко ласкаят, прегръщат морето.
А гони ги смело, разпръсва ги бризът,
прашинка ревност заключил в сърцето.
В окото на чайка усмивка се ражда, ...

ОТЧАЯН ХОД
Вятър щур -
маскиран в нежно синьо,
хлапашки-дръзновено
ме докосва. ...

рисуваш ме -
душа накъсана
на тънки ленти...
а четката кърви
и сплита уморените ни вени ...

Накъсах люляци от твоя смях…
и крача със букета в тишината.
Едва ли женското във теб разбрах -
утробата на слънчевото лято.
Едва ли осъзнах, че ти си цвят… ...

КАКВО Е ЖЕНАТА
( Посветено на всички жени и майки )
Какво е жената, ако не чудо,
докоснала нежната струна
на твоята пазена тайна, ...

Моята среща с Пейо Яворов
Застинали в студената стая, седнали един срещу друг – си говорим двама, но не издаваме и звук. Свещта очертаваше острия профил, а безжизнените очи проникваха някъде дълбоко в душите ни. Две души – едната млада, а другата стара, сякаш отразени една в друга, родени една за др ...

Не съм се променил.
Но в мене тишината
не дава ми покой.
Да бъда ли и аз човек,
незрим? ...

Двамата вървяха бавно през саваната. А трябваше да бързат, защото време нямаше – племето чакаше да разбере дари Голямата река е преляла и е наводнила низината, създавайки условия за поникване на ядливи растения. Но те не можеха да ускорят крачка по простата причина, че не им стигаха силите – не бяха ...

Отговори ми, скъпа, с какво е повече от мен?
Нима той ще те пази и обича както мога аз....
Не бъди сляпа, той иска само да се възползва от теб,
а аз те обичам, така както никой не те е обичал до сега!
Да ти бъда приятел ме убива, но да ти го обясня ...

М О Л Я Т Е С П А С И М Е
Тръпката в сърцето ще потисна.
Ще остане ялова във мен.
И вълната, тази що към мене плисна,
знам - ще е за нея сетният и ден. ...

Измислям си причини
да живея,
че е монотонно сиво,
когато годините
веч мъждеят... ...

Някъде там, в покрайнините на Стара планина, покрай долината на река Камчия се бе сгушило едно малко селце. Селото, в което бе преминала по-голямата част от живота на дядо Николай, на когото всички казваха дядо Кольo.
Старецът бе останал сам, след като баба Неда, най-добрата старица, си бе отишла от ...

В олтара на душата ми гореща
като икона се появи пред мен
и за духче нещо ми прошепна,
не чух добре, но от този ден
все за шепота ù тих жадувам ...

СЪВРЕМЕННИЯТ КАЗАНОВА
Той няма да ви прави серенада под балкона
и тайно през прозореца не ще прескача,
защото рожба е свойто време и е склонен
във фейса у дома да включи той брояча! ...

Летен вятър
Летен вятър съм, леко се нося
и разрошвам с милувки тревата,
гоня твойте къдрици игриво,
вдигам малко перце от земята. ...

Превърна се душата ми във угар
от слънцето силно обжарена,
изригнала мараня, като луда
върху стари рани стовари се.
И всяка рана по-силно кърви, ...