Пощади ме - в живота ми не се заврьщай,
на любовта ми не отвръщай !
В изгаряща жарава не ме превръщай !
Пощади ме - покрай мен бързо премини -
покоя ми върни !

Ще ме искаш
Идва моментът, бавно, но сигурно.
Часът в който отново ще извикаш името ми.
И сърцето ти ще разбере какво друго,
повече от истинско сърце е изгубило. ...

Огънят
От боговете те открадна Прометей
за да направиш от хората човеци
разкъса те на пламъци, за всекиго да грей
пожертва себе си, огънят за нас да свети ...

Изтупай пепелта и влез отново
през портите на моето сърце.
Само за теб вратите си затвори,
и мислеше, че ще е по-добре.
Но не! Тя беше вътре, беше жива! ...

Обикнал си когато
пожелаеш от жената
не ракия и салата,
а очите ù да бъдат ваши

Ела, почукай!
Ела, почукай! Моята врата
ще се открехне, скърцаща от болка.
Ще ти разкаже (всичко знае тя)
препатила и страдала съм колко. ...

Есен тъжни мисли ми навява,
но споменът за теб остава.
Мечтая за добро и красота,
към теб нека волно полетя!
Но страданието мъчи мен, ...

Пожелание
Не бъди вечер макар и свята
бъди слънчев ден и стопляй душата
не събирай мрак и не тъгувай
празник е весели се и празнувай. ...

Спи, моя любов, спокойно спи!
И за пореден път се спуска нощта
над моите улици малки,
обгръща всичко в тишина,
далеч от спомени и притеснения жалки. ...

Новият Андрешко
Един Андрешко — черен гологан,
притяга пак раздрънкана каруца.
Личи му отдалеч, че е профан —
вони на лук и евтина пърцуца. ...

Другата Америка
Витрината- примамващо голяма,
изложено е там- какво ли не,
пред нея (на Америка реклама!...)
един слепец подрънква със звънче... ...

Довиждане, приказно лято!
Аз зная – ти пак ще си тук,
но малко съм тъжен, когато
птичи ята отпътуват на юг.
22. 09. 2015 г. ...

В последната минута на септември
видях лицето на смъртта.
Усмихна ми се странно и небрежно.
На дрон отнесе мойта суета.
И отрази чертите в криво огледало. ...

При тебе пристигам. На прага.
Ти моя си, майчице, драга!
Не съм те забравил. Не съм!
Раздялата беше ми сън.
Пристъпвам на прага полека ...

Дилемата
Едно Предчувствиие неясно
и трудно да се обясни
виси из въздуха безгласно
във летните последни дни... ...

въпросът възлов
е и ключов - някому
да бъдеш вуйчов

Ти си ефирно блестящо сияние
идваш и донасяш свойта красота
с поглед на нежно мечтание
възрастваш в мене радостта
Защото ти си ярък слънчев лъч ...

Тази дълга и тъжна алея,
по която върви есента,
в тишини е обрасла;
като нея не мога
да мълча, да мълча, да мълча... ...

Франческа Микелин - Любовта съществува
----------------------------------------------------------
Autori: Fortunato Zampaglione & Michele Canova Iorfida
------------------------------------------------------------------
Автори: Фортунато Дзампальоне & Микеле Канова Йорфида ...

Елиза Тофоли - Душата лети
-----------------------------------------------------------
Autori: Elisa Toffoli
---------------------------------------------------------------
Автори: Елиза Тофоли ...

Елиза Тофоли/ {Лучано Лигабуе} - По свой начин
--------------------------------------------------------------------------------
Autori: Luciano Ligabue
-------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Лучано Лигабуе ...

„Nicht gedacht soll seiner werden!“
Aus dem Mund der armen alten
Esther Wolf hört’ ich die Worte,
Die ich treu im Sinn behalten.
Ausgelöscht sein aus der Menschen ...

Пази ме! Kато пеперуда съм ранима.
Досадни облаци опитват да изтрият цветовете ми
да ме затворят в дълга и студена, бяла зима,
но ти ги спри - със слънчеви лъчи вържи ръцете им.
Присъстваше на моята метаморфоза пеперудена. ...

ЛЯТОТО ПРЕЛИВА
Укротено лятото прелива
в писаната стомна - есента,
но пак в жажда устните се свиват,
както по дърветата листа... ...

Ами ако някога смъртта се влюби? Какво би било - любов на смъртта или смърт на любовта? Какво би станало с клетата душа?
Пред прага на бездънната яма
шумно преглъщам сълзи.
Отчаяно стискам ръцете от слама,
а часовникът нервно звъни. ...

Псува властта,
а гласува за същите гноми.
Той, завистта
е приел за своя икона.
Иска напред, ...

Припомни ми кога са си тръгнали птиците
и кога съм съборила с поглед гнездата им.
Тъне плитко морето в солта на зениците.
Аз не чувам прощалния зов на веслата.
Аз съм глуха и помня, че лятото тръгна ...

Понякога съм ядосана... не, не ядосана, а направо бясна! Понякога съм тъжна... и обезкуражена... Понякога весела и щастлива, с усмивка на лицето! Хора, толкова много хора и обещания... Ах тези обещания, които ти дават, а после просто забравят за тях. По-лесно би било да сложа поредната маска и да иг ...