1/ Да водим бащината си дружина,
това е на живота ни целта!
За туй България се срина
и Мафията разцъфтя...
Такива сме от памтивека, ...

Бледи илюзии за мрак в светлина,
златни сенки на катранени лица
и грохот от стъпки на душите със кръпки,
и фалшивата поза на смеховете ни гръмки.
С падаща тежка червена завеса ...

Звънни ми, всеки ден те моля,
в два или три, дори да е през нощта....
Обади се, скъпа, поне веднъж....
за да мога отново аз да се усмихна!
Мечтая и сънувам всяка вечер ...

Лъскавото кълбо цопна в казана с л—на!
Защо ли между редовете на събитията около КТБ се чете една неохота, с която държава, политици, медии и други подхождат вяло към изясняване на проблема – сякаш ги е страх, че ще излезе "някакво извънземно" като това от Царичина дупка, което ще порази човечествот ...

Живее още в мен едно момиче -
със пеперуди във душата
и със сърце от злато.
Изпълнено със обич към света,
все още вярващо в доброто. ...

А пламъкът крещи...
Как така не мога да преглътна?!
А мислех, че си само дим.
Тупка огнена и плътна
топка. Образът ти е необозрим. ...

Вяра
Две армии гледат се в далечината,
генералите крещят, хвалят красотата на войната,
оръжието наточено - готово да убива,
войници озверели - гневът им веч прелива. ...

В градината расте, расте трева.
Под нея вече нищо не личи.
Какво преди било е и сега,
невидимо за хорските очи.
Забравени, щастливите ни дни ...

Мрачна стая...
Сладострастна нощ...
Две тела разбиват тишината...
Сладък стон и много мощ,
ненаситните недра изгарят от наслада... ...

Минало и бъдеще какво са?
Аз живея в този миг, със теб.
Равенството следва след въпроса.
Хаосът е строго подреден.
Кой ли мъж последно ще обичам? ...

Една любов в душата ми останала,
дори по-силна от смъртта.
Щом в дланите ми нежни е пораснала,
ще ме намери и накрай света.
За нея бих раздала всичко, всичко... ...

Страхувай се от сутринта, в която
ще се събудя, без да си ми в мислите.
Страхувай се. Тогава празнотата
най-после ще ме примири със истината,
че теб те няма. Няма те наоколо - ...

Малка и бяла, поставена в ъгъла. Сравнително висока, но за сметка на това доста тясна. На места тъмна, на други по – светла. Тук – там шарена, на цветчета. Не пасващ капак, навярно от друга взет, но и той като нея шарен и сенчест. С прорез, през който да пускаш всеки един свой спомен:
За отминалото ...

Стопаджийка
Не продават планети на лизинг,
пък и тези, със рози са кът.
Из Вселената бродя без виза –
тъй светът ми не е тесногръд. ...

Преглътнах скуката
и огнен лист зашепих
да ми пари дланите
като искра от слънцето проводена.
Прибрах и делника сред джоба си, ...

Смърт
Пътят е завидно лек,
пътят е завидно стръмен.
Трябват две очи нащрек
в облака тъй тъмен. ...

ДРОНОВЕ
Винаги съм мечтал да бъда дрон. Още като дете дори, когато дронове не съществуваха, а в детското ми съзнание всичко, което летеше, ставаше предимно за ядене.
В съзнанието ми днес, доколкото го имам, почти нищо от това, което лети, не става за ядене. Напротив, става за всичко друго, но не и з ...

МЪЖКА ПЕСЕН
Защо да спра?
Защо да се обръщам?
Далеч назад е бащината къща.
Замряла. ...

Не зная какво съм. Частици на снопчета,
безплътна идея, вълна, или шум?
Мълчат и звездите – свидетели копчета –
деца на Небесния ум.
Със вятъра плъзгам в оста на вълната ...

Чистачът
Последен вирус се шмугва -
гущер, връз камък на урва.
Гърлена горест, хрип черен -
храчи, миг фатален, най-ценен... ...

Не мога да говоря!
Не съм сама -
няколко дявола и една съдба -
седнали вечер зад бара.
Не мога да говоря! ...

В обедната си почивка реши да се разходи из парка. Лято. Зеленина и прохлада от жегата под дебелите сенки на дърветата. Седна на една пейка, изяде сандвича си и запали цигара. Пред него мина млада двойка.
„Защо никога не разбираш какво ти казвам”, каза на висок глас момичето.
Момчето мълчеше. Остатъ ...

Дали за буря съм готова?
Дали през огъня ще мина?
Дали ще имам сила нова
да стана след като се срина?
А ако страх ме е по малко? ...

Докато кървиш,
си слагам червило на устните,
приготвям закуската –
обещания, нарязани на едри кубчета.
Сгъвам сълзите в джоба на сакото, ...

1/ За примиренчеството ни
Показват кълки,
голи пазви,
и вадят от това
пари! ...

ЕТНО ХАЙКУ
Мèсечина ми е
рàнила,
зòра ми е зòвела.

Прероден съм.
Така и не разбрах какво се случи.
Назад се връщам. Чудя се, защо?
В мен ли беше грешката или неразбран бях.
След всичко сторено оставам сам и в страх. ...

Девойка в бяла одежда -
туй е любимата моя.
И да я видя тая надежда
в на лятото зноя.
Колко мъка, о, Боже, ...

Пролетен дъжд...
Уж хладен и сърдит,
но пък нежен и красив!

ЧАЙ ОТ ДЕТЕЛИНИ
Ще я оставя да порасне -
особено четвъртото листо.
Има, има лятно щастие
и щастие, което е било... ...

"Тук е погребан..."
( надпис на камък)
Отдавнашен е тоз надгробен камък,
но буквите му още си личат.
И днес изправен, като малък замък, ...

Греховен дъжд
Сивота и пепел
покриват сетния копнеж.
Бразди вглабени във сърцето
отвеждат в тъмен свят. ...

Вселена, макар
умалена, сълзата
е болка и цяр...

Намига ми от огледалото човече
Със бръчици от щастие, усмихнато,
И поглед благ, а не на скръб обречен,
Забравило за горести от миналото.
Обида не откривам, ни тъга, ни злоба, ...

Как е възможно да има такива хора,
които нараняват ей така без причина.
Как може да има такива бащи, които изхвърлят на улицата жена си и детето си,
без да ги е грижа какво може да им се случи.
Как може да има такива майки, които нехаят за проблемите им вкъщи. ...

Искрено твоя
Не любя и не съм
любима.
Не ходя по море от рози.
Нито съм душа ранима. ...

Понеделник... Кога дойде?!... Нямам никакъв спомен от неделята.... Май я проспах...
Пак закъснявам за работа, а трябва да се оправя. Спирам на някакво забутано място. Хероин на помпа в колата. Hе ми пука дали някой ще види. Не че съм забравил как ме хванаха, но... Трябва да се оправя. Все пак трябва ...