Настъпи твоят звезден час, Блякджак!
Ще кажеш ли най-сетне нещо ново,
или под сянка чужда ще кълниш -
отровен двойник, дребен недорасляк...?
Вселената - гигантска гъба пак расте. ...
1
Дани се опитваше да положи равномерен слой фъстъчено масло върху първата от филиите си. Беше напълно погълнат от задачата. Рейчъл му хвърли нетърпелив поглед.
– Дани, трябва да побързаш, иначе ще изпуснеш автобуса! – каза Рейчъл.
– Добре – отвърна момчето, после изгледа майка си и добави: - Днес и ...
"... хайде, тръгвам!" - и ето, заблестяха внезапно
всички изгреви смели - от среднощ до един.
Този град се изгуби и притихнало капна,
строгостта си превърнал в разтопен парафин.
И завоите остри преминаваха в преки, ...
- Седни, ще сложа кафе.
Лампите бяха дразнещо ярки и се чувствах така, сякаш двама ирландци бяха лъснали чепиците ми. Чепиците ми, боже мой, каква дума. Стегнати, лъснати обувки. Ризата ми беше разгърдена, панталонът - вехт, но сив. Истински плейбой. Жената стоеше със скръстени ръце и чакаше нещо да ...
Трима под юргана
Включвам електрическото одеяло и бързо се шмугвам под юрганчето. Босите ми крака са ледено студени. Как да заспи човек в тази студена и тъмна спалня. Някой драска по вратата. Ставам да отворя и котаракът на дъщеря ми с бясна скорост нахлува и се скрива под леглото. Нямам никакво нам ...
Улицата. Претъпкания бус. И паветата...
Отиваш да изкараш хляба...
Снегът е надвиснал по дърветата.
До прозореца изправен със кафето
чакам сънят да ме остави... ...
Не съществува по-добро средство за предотвратяване обезличаването на индивида от притежанието на някаква тайна, която той желае или е длъжен да опази. За беда, същата тази живителна тайна го обрича на изолация и самота. Така погледнато, самотата не е състояние на липса на хора около теб, а по-скоро ...
През вечерта всеки е себе си... Тогава човек разбира какъв е бил и какъв е сега! Мисли за изминалия ден… В мислите на всеки човек в края на деня са за любимия човек: някои си признават, а други отричат. Някои си лягат и заспиват с усмивка потънали в размисли за своя възлюбен, а други (като мен), сто ...
"Любовта често пъти е трънлива и от нея боли до кръв.
Странно защо човешката раса продължава да я търси."
Н.Робъртс
Не ме бива в любовните рими,
дълго гледам във белия лист. ...
"Мале, падна ми самолета -
да ме осмиват се осмеляват.
Скъсаха ме от майтапи в нета,
това е цената да се управлява!"
https://www.mediapool.bg/gledam-kashtata-mi-v-bankya-dolu-a-nyamam-parashut-news230487.html
Тъй като ми зададоха въпрос и се чувствам длъжен да му отговоря... ето моя отговор.
И така: "А защо обичаме?"
Мога да кажа за себе си.
Обичам защото: защото ми доставя удоволствие да виждам усмивката на любимата жена; обичам точно тази жена, защото тя е човека, който когато бях на прага на смъртта и ...
Аз мислех си: това не е възможно –
оргазъм без жена – абсурдно нещо!
Секс в Интернет? Удобно и несложно!
Но днес го препоръчвам най-горещо.
Защо ти трябва порнофилм, човече, ...
Докато смъртта ни раздели?! Нима?
Искам с теб да споделя безкрайността!
Един живот не стига за това
да се докосна до твоята душа.
Ти винаги ще идваш във съня ми, ...
Глава 7
Отворих очи. Бях в нечие широко двойно легло и стреснат се огледах. Отново промяна в местоположението... и чак тогава си спомних всъщност, че се бяхме преместили докато аз бях в неопределено заспало състояние.
Зак!
Грабнах бързо телефона си и набрах номера, който бях измъкнал от спомените на ...
В една приказна страна
живели майка, татко син и дъщеря
Не живели във разкош излишен
за сметка на това пък бил възвишен.
Владеели те сила свята за повечето хора непозната ...
ОХЛЮВНА ПЕСЕН
„Посещението на министъра в една голяма степен ще окаже действително оживление и по-нататъшно подобрение на града ни...” Това прочете главният редактор на местния вестник в уводната част на основната статия, посветена на знаменателното събитие.
- Ти си странен човек, Тодоров – рече на ...
Любовта ни събра
Пиех си спокойно кафето и мислех за днешните дизайни. Кройките бяха хубави, а платовете-невероятни. Самите модели бяха просто уникални. Да, определено обичах работата си и бях щастлива, но нещо винаги ме измъчваше. Празнината в сърцето ми, да, точно тя, все още беше просто болезнена ...
Старецът живееше в дървената си къщичка до брега на морето.Какво ли не бяха преживели тези дълги бели коси покриващи сухото му лице.Какво ли не бяха видели тези негови присвити от разочарование и тъга кафяви очи.Какво ли не бяха работили тези негови изнурени ръце.
Той бе живял своя живот в търсене н ...
Казват, че жената е като котката - винаги отива при този, който я погали.
Само че не всеки знае колко своенравни и непредсказуеми са и котките и жените. Понякога тя се спира при най-неподходящия, водена или от любопитство, което често я погубва или водена от съдбата, което в крайна сметка завършва п ...