Тъжни звезди...
Защо звездите в тая нощ
така са тъжно замечтани
над виолетовата площ
притихнала на Океана?... ...

"Is all that we see or seem
But a dream within a dream?"
Edgar Allan Poe...
Дори не знам защо е утро
и накъде отплаваха ръцете ти ...

Не съм перфектна
и ти не си
но с белезите по гърба ми
по гърба ти
двамата сме съвършено ...

Моят въображаем приятел
Търсен си от мен, копнея за другар като теб, но теб те няма,
сякаш стъпките ти по- шумни са, докато отдалечаваш се от мен,
само време ни трябваше, а сега то ни погубва,
Заби ми нож в гърба, а сега обръщаш ме, още един забиваш, ...

Върви напред. Не стъпва по земята.
Обръщат се след нея ветровете,
дори повяхнала, изправя се тревата,
че китна пролет в погледа ù свети.
Смехът ù буди спящите върхари ...

Леко стъпвам в спомени далечни,
и нозете ми като във сняг,
следи оставят, надали са вечни,
времето изтри ги в своя бяг.
Като птици блъскат се във мене, ...

ПОЖАР
(С любов)
Там където има страст, има огън във сърцето,
потапяш се във топлина, изгаряш цялата от плам и жар.
Целувам те, а устните ти парят, държа те за ръцете ...

Не разбирай, че мразя живота,
че обичам смъртта не разбирай.
Аз посмях да повярвам в доброто
и частица от него да скрия,
на тавана в сандъците прашни, ...

Защо вече няма гаджета и любими, а само “приятели” и “приятелки”
Тревога! Тревога! Спешно обърнете внимание на начина, по който си общуват хората! Вгледайте се акта на наименуване между уж близките същества. Всеки си има “приятел” или “приятелка”, но никой няма гадже, любим или любима.
Народът спря ...

Не съм ти рицар на съня...
във приказката ти съм просяк
на нежната ти красота –
а ти ми хвърляш куп въпроси.
Не съм суров и смел войник, ...

Събуждам се. Росата ме е мила
минути две преди да съм те вдъхнал.
А дланите ти кротки, моя мила,
над мене прелетяха като гълъб.
И те ли дърпат на деня пердето, ...

Разливане
Шепа разпилени птици
оживяват двора,
изтляват спомени-искрици,
някога упора. ...

тая нощ
те сънувах
и никак
не исках
да се будя ...

Така му липсва талантливото мълчание
в света, който махленски обговаря всичко.
Който превръща във сергия всеки празник
и е орангутанско биене в гърдите.
Дочака ли Кавафис своите варвари? ...

В живота си съм бил със много хора
и с тях във обща работа съм бил.
За мене те са били и опора,
и времето със тях не съм убил.
Но идват те при мен и си отиват... ...

Младостта греши.
Млада е... с нови, наивни мечти.
Но има идеи - чисти, дори непорочни,
не за любов, а за бъдеще и как "да го почне".
Дали всичко, което си мисля, ...

Когато ме обгръщаше тъмата
задавах си въпроса: -За какво съм тук?
И молех се за отговор на Светлината,
не исках аз да бъда някой друг.
И вечно газех през проблеми, ...

Изнасилваш ме. С мълчание. Сега.На пръсти стъпваш. Някъде в сърцето ми.Но аз мълча. Удържам твоя гняв.Тръгни си! Със вина. Като престъпник.
Върни ми всички нощи. И сълзи!Аз може би тогава ще допусна.Да влезеш. Да ме вземеш. Да простиш.За грешките от много благочестие.
Но ти мълчиш. Ти винаги мълчиш. ...

“Пролет иде с дъхави цветя, пролет иде…” – повтаряше си наум Писарев, в търсене на подходящата рима, която му се изплъзваше вече час. Позвъняване на мобилния го изтръгна от приятните творчески напъни. По занятие той беше главен редактор на провинциален вестник, а по призвание – поет. „Кой пък е сега ...

"Мрачен и окървавен. Изпълнен с гняв и омраза. Хлъзгава слуз изпълваща пукнатините на самолюбието, на човеците. Болка и страх пролазващи коварно и в най-светлите кътчета на чистите души.."
Затвори книгата почти с погнуса. Любимият му автор успяваше на моменти да го откаже да чете по-нататък. Но пък ...

С любов те гледам аз, любима!
Готов съм винаги при теб да спра...
Дори при мене да е зима,
цветя за теб ще набера!
Аз винаги с теб ще остана, ...

Нежна е нощта
Вървя по пътя в нощта
и търся своята мечта.
Вятърът гали мойте коси
и ми нашепва "Продължи". ...

Често връзките на хората напомнят на чифт обувки, които носят. Почти толкова трудно да намериш точния човек, колкото е трудно да намериш точната обувка. Една хубава обувка, съчетава в себе си три основни неща – дизайн, комфорт и качество (издръжливост). А хубавите обувки са скъпи, като във времето т ...

Замислена, седиш на стола
със грижите си за деня,
а аз те виждам вече гола
във млечнобяла светлина.
И къкри бобът под капака ...

Българска роза -
откъсната, пареща, помнеща
спомена за родния дом.
Българска роза -
ароматна, съхнеща, ...

Сама в пустиня безкрайна вървя,
пресъхнали са устните ми жадни.
Пясъчният вятър маха със крила,
като орел се вие и иска да ме грабне.
Жарава огнена пропуква небесата ...

Л У Д И Т Е
Няма нищо повече от луди.
Иначе кой другите ще буди?
Лудостта им често заразява,
даже по наследство се предава. ...

Последното, което ще напиша
Разголен от отливи, събличам си спомените!
Залези, игриво пързалящи се по изживени зеници.
Разумът, баздаждно превързан в окъсани бинтове – търси...
Като бясно куче, притиснато в ъгъла чакам спасение! ...

Свиря на пиано
на счупения стол,
седнал съм и пея,
зад мене има хор,
а пред мене има хора ...

Сто грама от това сирене дай.
Претегли и сто грама маслини.
Кутия от оня- зеления чай.
И внукът поръча: " вафла вземи ми" .
Хляб, ако има, не много мек. ...

Обикновен майски следобед, един от последните за годината. За първи път от доста време не бързам заникъде. Просто се разхождам безцелно из центъра на града. Времето сякаш е спряло и тихо вали. Обичам дъжда! Прибирам чадъра и оставям капките да ме галят ту нежно, ту игриво. Някои попиват в дрехите, д ...

В "Цивилизацията" Кенет Кларк се докосва до прозрението, че причината за деградацията на редица клонове на съвременното изкуство се корени в обстоятелството, че Земното е изучено в значителна степен, а Космическото, пред чийто праг стои вече човечеството, се простира, подобно Океана на Нютон, неизсл ...

Вечер...
Умората на вечерта
люлееше тълпите...
За отдих тихата мечта
лелееше душите... ...

............
На три ракии вече е себе си
псува бясно и до кръв хапе нейните устни.
А тя се влюбва безумно във келнера
само за да узнае до къде се простира сънят му. ...

От сенките,
аз появих се със
него, измъквайки
го от дълбините на ада
и с криле на ангел, го измъкнах.

Студен вятър, капки дъжд.
Ти минаваш покрай мен, но не си сам.
Кога ли ще бъде този момент
"Вече сме сами. Трябва да те имам. Дълги целувки".
От твоят парфюм, капки по дрехите ми да остане. ...