Tonight I drink away the pain...
Just me and a bottle of wine...
Another painkiller for a broken heart...
Cigarette in one hand the bottle in the other...
Enjoying the snow storm outside... ...

Жаравата в духа
Загледана във тлеещите въглени,
пристъпи боса и смълчана.
И знаейки какво ще стане на нощната поляна,
опивайки се, вдъхна аромата. ...

Баровска любов...
Танцьорката от бара ме погледна,
намигна ми, като на стар познат-
тя беше русичка и малко дребна,
и с поглед във кафяво-топъл цвят... ...

Вземай си обратно любовта.
Това не е любов. На друго заприлича.
Ако сражавали се бяхме във война,
по-малко болка в раните ми щеше да се втича.
Вземи си и последната въздишка. ...

И да вали,
и да гърми,
и чак небе да се продъни,
аз знам, че пак
поне в зори ...

Завесата се вдига
в ден определен.
Започва пиесата,
написана от божа ръка,
само за мен. ...

З А Т Е М Е Н У Ж К И
Тръгнала е наша Лидка
с дебелата плитка
да набере теменужки
за своите дружки. ...

Мъгла
И щом през цялата мъгла
от хаотични мисли-спомени
проблесне лъч от настоящето,
дали ефектът ще е пролет? ...

Някога преди около четиринайсет века,
била създадена една държава.
Не войска голяма, но достатъчно човека,
армията Византийска побеждават.
Следват битки много, битки страшни ...

Алчността съвсем не е порок.
Алчен съм, за доброта и чувства.
Алчен съм, за щедростта на Бог.
Алчен съм, за рими и изкуство.
За усмивки алчен съм дори. ...

Това, което научих в Берлин,
е как да плач без звук,
сълзи как да скривам напук
и как да страдам самин
научих се, ...

.
Будя се, събуден от теб,
в съня ми нежно ме галиш.
Нужна, както стихът на куплет,
цялост у мен да запазиш. ...

Истинно
Аз мога да живея без радио
и без телевизия мога.
Аз мога без лаптопа си
и без интернет мога. ...

Успокоение за наранените ли е това?
Успокоение, че са невинни, чисти?
Успокоение да чакаш любовта
да нахлуе изцяло в твоите мисли?
Успокоение, истина или лъжа... ...

Като метеор връхлита Любовта,
с ангелско сияние
не по пожелание,
така връхлита Тя:
лудо, диво, неразумно ...

В деня, когато сетният ми час настъпи,
без капка сила и без глас,
вий знайте,че докрай съм се раздавал,
обичал съм безкрайно аз.
Дарявал съм на всички ви по малко, ...

Чаша вино.
Запалена свещ.
Тишина.
И вали...
Насаме съм със теб. Само ти ме приемаш такава. ...

най-трудно преживяват се
неизживени чувства;
несбъднати мечти;
несподелена обич.
най-трудно се забравят ...

„Най–страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в страхливци, лицемери и двуличници… Смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят – душевното осакатяване е с дълги последици.”
Стефан Цанев - Български хроники – т. IV
Година ...

Събуждането
е отвън.
Събуждането
е шумно.
Замени ...

Вярвате или не...13
От двете страни на кантара
Измамникът е голям смелчак!
Измаменият не винаги е глупак!
Обещаващият светло бъдеще е политик - бизнесмен! ...

Живи
в съавторство с Михаил Цветански
Целунах те в предишния живот,
а после си заминах. Като вятър.
Сега съм тук. Сама при теб дойдох. ...

От чувства познати на сърцето!?
От калъпа на една любов...
Творях и писах болките споделях,
мислите на моя си живот.
Отчаяно се боря още , ...

Да седнем в чувствено кафе...
Черпи ме няколко усмивки.
В косите ти съм на море...
и плувам в заливчета пивки.
Ако си гладна – да се сврем ...

Самотата обича да рисува
мъртви цветя
тежко падащи завеси във мрака...
Сълзите ù са вдъхновение...
в солта им се разтваря болката ...

синонимни думи – пинтия, циция,
скрънза, дзифтар и т.н.
Народът е дал много думи за този тип човек,
тъй-като болшинството от хората са точно такива.
Иначе стипцата на времето се използваше да спираме ...

Едно тъжно момче гали с трепет пеещи струни,
а в горкото сърце, невидими плачат нестихващи бури.
Беше самотно момче, което със своята стара китара
успя да усмихне всяко сърце и да му върне куража.
В малкият град, с тесните уличи и булевардно кафе ...

В клетка съм, не мога да изляза
и никъде не виждам моя ключ.
Около мен лица изгряват и залязват;
дни, съдби.И всеки ми е чужд.
Всичко ми е празно, а далече ...

Така я и заварих - както я бях оставил...
с двете брези отпред, а поточето шумолееше зад мен;
Както някога, като малко дете играех, тичах, скачах се и къпех
а вятърът нежно галеше нозете и ръцете ми.
А косите сиви на майка веч хубавееха на слънцето жарко, ...

Закъснели стихове.
Думите отново са отровени.
Зад маските - излъгани.
А толкова неща искам да споделя...
Удачни - неудачни мигове, ...

СТРЕС-ТЕСТ
Сега е модерно да се правят стрес-тестове. Заболи те главата – отиваш при джипито за стрес-тест. Там той ти слага разни шнурове на главата, та да заприличаш на зелен марсианец, после ти пуска ток, за да ти щръкне косата и ноктите ти да посинеят, усмихва се и казва: „При теб всичко е окей! ...

Небръснат до синьо, във джоба с Луната
той крачи самотен под юлския дъжд-
напуснал любима, изгубил приятел-
такъв като теб … статистически мъж.
Небрежно облечен, свирука си тихо, ...

Безмълвности.
Чакълести пустини.
И градове, застинали в бетон.
Асфалтов дъх души градините.
Животът е изрезка от картон. ...

Било е сън момичето у мен -
с черешови очи и вити вежди...
Навярно двата джина, в късен ден,
към светлото ми минало поглеждат:
Не съм живяла в двор между лози, ...

Когато влезна в класната стая, дори години, след като съм се разделила с ученическата скамейка, все още ми става тягостно. Най- гадните години в живота ми. Трябва! Да спазваш правилата. Всички правила. И да успееш да се харесаш на учителите и на съучениците си. В повечето случаи си избираш на кого. ...

Толкова съм твоя
Сподавена мъгла... бягащи картини, зов в съня
... стон притихнал, твоята сълза дълбае тишина,
тайна мисъл съм... в твоите шепи съм сама тъга,
грешната, различната, желаната, обичната жена. ...

Река Леамианар. Някогашните й скромни, почти срамежливи поточета незабележимо подхранващи в продължение на векове, я бяха превърнали в необятна водна шир. Дъждовните есенни дни обуславяха непокорната сила на теченията й, които все повече заплашваха да излязат извън руслото й и да залеят бреговете ст ...