Виждам, че мнозина са загрижени, неверни.
И във въпросително море се давят:
"Боже!... Ако се продъни и зачерни
Европейският съюз, тогава
кой ще ни огрява и оправя?"... ...

В Европа, нашия дом,
обсъжда се либерален Содом -
кръвосмешения ще се обмислят
(тия хора въобще дали мислят)...
Ще има ли Европа срам, достойнство, чест, ...

55
Есента, във вихрен водовърт,
дървото на Живота бясно брули...
Рано е за среща с тебе - Смърт,
но късно за въздушните ми кули! ...

Изпратих деня си във залез страхотен.
Отключих дома си и в него - самотен,
се слях със стените в черупково цяло
под живата тежест на мъжкото тяло.
А вятърът свири навън на фуния ...

Пред къщата на Яворов е тихо.
Тролеят само имитира шум.
Безпаметно е времето и лихо -
не е достойно даже за куршум.
За онзи тежък къс олово сиво, ...

Когато нощем тихо пристъпваш във мрака,
аз чувам твоя стих седефено бял.
Когато се моля, стиснала силно на съдбата ръката,
отново искам да вярвам, че си ме разбрал.
Бях преди десет години усмивка на твоето лице, ...

Когато ангел каже "не"
насън поискаш ли небето,
напразно даже по морето
вървял би ти на колене.
Тежи на твойте рамене ...

Реалност
По лунната пътека
вървят мечти
денем слънчевият вятър
ги отвява ...

Накратко в болницата
Два дена съм на докторите във ръцете.
Дойдох да ми изрежат "базоцелулар",
затуй за малко аз напъдих стиховете.
дойдох за здравето си, на пазар. ...

Една душа
Една душа с хиляди въпроси
до безкрайност ще се скита.
Тихите ù стъпки ще се носят.
Ти позна ли я? Подай ръка!... ...

ПРИКАЗКА ЗА ПРИНЦЕСА СИНЕОКА И ЖАБА ПЪСТРООКА
Живеел нявга един крастав жабок. По цели дни той плувал и подскачал сред бистрия поток. И скок-подскок, покрай вира дълбок, краставий жабок съзря в далечината на гората принцеса непозната, поседнала сред тревата, да вдишва аромата на цветята в гората.
Та ...

Какво е Любов? Когато я няма,
изгубена някъде, незнайно къде.
Мъчим да срещнем любовта си голяма,
на края се чудим сега накъде?
Какво е Любов? Когато не топли, ...

Откривам се във сянката си вечно,
сгушена на топло в тъмнината...
Родих те снощи, беше твърде късно,
за да те повия във отплата...
Вдишвам те с надеждата си сутрин - ...

Посочете ми смисъла да се лъжем един друг.
Приятели.
Хайде, моля ви се.
Защо, по дяволите, пиша тук?
Излагам моята истина, моето сърце, ...

Той бе неудачник. И си го знаеше. Още от малък свикна с провалите. Свикна с обидите и подигравките. Винаги последен успяваше да си завърже обувките в детската градина, а когато измислиха обувките без връзки, постоянно бъркаше лява с дясна и отново бе на опашката. Всички рисуваха по добре. Неговите р ...

Обречена
Обикнах те до лудост и забравих,
смъртта, че ме обрича на мъглите
за вечност и в сърцето ми връхлита
с камбанен звън — забързан и неравен. ...

В дола протича селската река,
забавя ход към близката лагуна.
Не бих могъл пред вас да отрека,
как пълната луна ме тук целуна.
Как цяла нощ не можех да заспя. ...

Съприкосновение
събра се в шепите ми тишина
докосна я с горещите си устни
кажи ми знаеш ли какво ѝ обеща
когато тя не пожела да те напусне ...

Dû bist mîn, ich bin dîn.
des solt dû gewis sîn.
dû bist beslozzen
in mînem herzen,
verlorn ist das sluzzelîn: ...

Защо...
да те обичам?
Мразя те.
Не мога да те дишам,
повръща ми се. ...

Застанала сред сатанински свят,
усмихваш ми се чисто, доверчиво –
дете, изпитващо неистовия глад
за всичко най-възвишено и живо.
Но чуждата вселена ме зове – ...

Ще дойде ден - ще има справедливост!
Но този ден, уви, е тъй далеч!
А страдайки от болестна наивност,
ти още вярваш - всеки е човек!
Добре де, хора има - единици! ...

Реципрочността
се стича по междувеждието
с медени капки
змийска отрова
впива се в гърдите ...

В памет на поета Ангел Веселинов. Поклон!
Смугла девойчице, петъчна привечер,
кротко приседнала в кафенето на Мино,
очите си изгледа, сърце остави,
очаквайки поета с чудодейна лира ...

От добрина разплака се светът,
направо да се чудиш – кой е лошият,
уж всеки си избира верен път,
а винаги накрая –грешен ходи!

МЕЧТА
Имам аз мечта
сам-сама е тя –
да се върне пак
обичта в света. ...

Чрез небето - в душата
Защо тъй често поглеждам
високо в тъмната безкрайност,
и след всичко принудено свеждам
погледа към своята реалност? ...

Нощта е нежна, нощта е тиха,
въздишка на деня, в която дишам.
Уморена е, сега тя спи
и аз мисля, мисля, мисля.
Събудена ще бъде страшна, може би, ...

Така обичам да се рисувам –
с тъмни краски, с ръждиво перо,
срещу душата своя негодувам
и прокламирам неспособност на добро.
Така обичам да те описвам – ...

***
Не ме търси в полъха на вятъра,
ни в цветовете на дъга,
ни в стрелката на кантара,
ни в междуредие на книга. ...

Не си оставяйте вратички там, където има само стени...
Кошмарен казус за ловеца:
И вълкът сит, и тъщата цяла...
Сапьорски наблюдения насред минното поле:
ако черна котка ти мине път, остави я да продължи, нека видим докъде ще стигне. ...

Дали след прилива на Истината,
Лъжата ще остане надълбокото?
Дали по вятъра на Риска
ще мога да открия пак Посоката?
Дали от мъртвото вълнение - Съмнение ...

На раздумка с Ботев
Прости ми, Ботев,
ако греша,
но обсебил е духът ти
моята душа. ...

Ще позвъня с букетче на вратата
и с думи две ще ти се обясня...
Съседка си ми, знойна като лято,
и виждам как прибираш се сама.
Със погледи неволно те събличам, ...