Щастливо детство
Аз помня и още обичам
нивята с пшеница и ръж,
босонога и днес да потичам
да ме окъпе пак топлият дъжд. ...

Винаги до мен
Вън слънце пече,
а мрак обхвана моето сърце.
Защо така се чувствам?
Защото носталгията почуква. ...

Ти ме чакай отново на кея, на прибоя в самия му край,
до колата или седнала в нея, ти ме чакай да дойда през май.
Да празнуваме бялата пролет, да се гоним по детски на пясъка,
да следим на чайките полета и да слушаме техния крясък,
да се гледаме безумно усмихнати, да горим така без причина, ...

Миглите прашни
очите влажни
ръцете сухи
душата празна
сърцето раздрано ...

Ти каза днес
ръцете твой са студени!
Студени са ...
но пълни със любов.
За теб са те родени ...! ...

КУХО ДЪРВО
Кухо дърво, като го метнеш в камината, пуши, пуши, а огън не дава, само пепелина. Туй ми дойде наум и защо ли, кога всичко това не е, нито ново, нито странно.
Един син на мама и тати, глезан си беше Станойчо в махлата. С дантелки му мама ръкавите правеше, а пък баща му, на нож за него ска ...

Започвам една серия от разкази. Най-важното за нея е, че е по истински случаи. Моята намеса ще се постарая да сведа до това да предам фактите цялостно и детайлно. Ще пиша малко суховато, защото и без това на всяка втора дума ще ми идва да се смея. Но не върви пиша само хааа-хааа-хааа. Едва ли някой ...

Коледна нощ
Коледа е!
Елхата грее приказно красива,
а на върха и огряна в светлина,
стои Витлеемската звезда. ...

Измислих ли си
прегръдката ти?
Там бяха само ръце.
Ръце, които не искаха
да усещат. ...

Съм
С многоточия изричах те издъхано в бездумие,
разнищена римувах се в теб... съмнало безлуние,
чертаех те в щрих с ропотно безумие,
... докосваща съм в миг на клетвено забвение. ...

РАЗМИСЛИ
Свят красив и грозен свят,
свят изпълнен със войни,
беден свят и свят богат
на разруха, руини. ...

... и днес те нямам и е тихо
накъсано на кръпки без остатък
покълва вятър в дланите и зима
потропва по паважа с крясък...
и днес те нямам a е просто - ...

Календар
По игривата усмивка на слънцето
трепти денят лъчист
и му е все едно
дали ще бъде мръсен или чист. ...

Залюля ме на сладостна люлка,
залюля ме над синя трева.
Полудяха щурците с цигулки
и огря ни огромна луна.
Залюля се светът и се вдигна, ...

Дъхът ми спря!
Поиска да сме разделени.
Светкавицата падна от небето.
Внезапно снимката надве разцепи.
И изгорена линия бележи ...

Нищо не може да спре
за обич вечната жажда.
А и винаги се намира
огъня кой да подклажда.
Топли очи, устни горещи, ...

Изяжте ме. Голяма съм. Ще стигна
глада ви кръвожаден да заситя.
За всекиго ще има късче стигма –
паспортът ви за рая на душите.
Разкъсайте. Без жалост. На парчета. ...

Ру надигна шишето ром за сетен път и блажено изхълца. Потръпна леко и се огледа. Улиците бяха празни в топлата пролетна вечер. Нямаше хора, всички се бяха прибрали и сигурно отдавна бяха вечеряли. Повечето от тях вече заспиваха - дали пред телевизора, дали в леглата си. Току се чуваше някой вик в по ...

За обижданите и унижаваните
Аз съм тук, няма да се покоря,
юмруците ти като круша няма да търпя,
аз чувствах, че ме смазваш,
щом обърнех другата страна, ...

Вървях си сред локви и кал
по плочките мръсни и сиви
и на мен ми стана жал
за листата, паднали мъртви.
Вървя, мислейки за нас - ...

И какво стана сега,
България отново е под вода.
Кой е виновен, бе господа,
разхождащи костюми в Парламента на нашата страна.
Пак ли няма виновни за това, ...

Сърце, строшено на пода,
сълзи текат безспирно,
грозят те лика в огледалото
на една душа немирна.
Крещиш срещу стената, ...

Аз вече свикнах с този маниер:
не се учудвам, не се изненадвам...
На яденето трябва и пипер,
а има ли го, всекиму се радвам.
Горчилките отварят апетит, ...

Ром безчинства в училище както си знае,
а директорката за туй бездейства и нехае.
Безхаберието и произвола няма да простим,
посегнал на дете, стреснете се, нека не спим!
Много се извинявам, но такъв изверг не може да се нарече човек!

От днес реших да бъда друга аз
щастието да прегръщам всеки час
в сърцето си да пазя всеки миг
без да има мъка без има вик
Към себе си молитва аз отправям ...

Има хора жестоки - не предлагат ти рамо да плачеш,
има хора корави и да хленчиш пред тях те е срам.
Сякаш нямат сърце, сякаш болката нищо не значи
пред зениците остри, по-безмълвни от каменен храм.
Те безмилостно срещат и горчивия стон, и сълзата, ...

Can you run away from the past?
Can you hide from the future?
Whether the sins from the past
Like demons haunt you in your dreams
And a faint voice whispers ...