Непрекъснато бягам в съня си,
заспивам при всяка възможност,
липсват ми всички вълшебства.
Иска ми се да съм вълна,
която се стопява. ...

Моите демони - те идват нощем.
През деня да припарят не смеят.
Но се пробват те - още и още.
И опитват - да ме завладеят.
Моите демони са черни и сиви. ...

Фикции
(той си знае... че е за него)
Някога с теб си говорехме за фикции... Ти сигурно си забравил... Говорихме точно за измислиците и съзнателните отклонения... Дори скапаните фикции, които срещам като правна норма в началото на всеки учебник, дори тези скапани фикции ми напомнят за теб.
А тогава м ...

Това е първият ми стих!
Неопитно написан, но силно искан!
Стихове да пиша, да изливам
свойте мисли и мечти на лист...
Това обичам аз да правя, когато ...

В уморените очи човешки
искам да съм слънце бяло.
Да лекувам болестите тежки...
Дух и тяло да са цяло.
Във сърца широки и влюбчиви ...

Дали ще мога някога да разгадая
какво ми казва камъкът, пръстта,
цветята колко искат да мечтаят,
тополите какво шептят?
Дали фалшиво свирят ветровете ...

Искаш спокойствие?
Какво е то за теб?
Мислиш ли, че съществува?
Мит ли е това?
Дали ще разбереш? ...

Писмо до Емилия
Мили приятели, искам да ви разкажа истината за моята героиня. Жената описана от мен наистина съществува. И тук искам да споделя с вас, поразителното впечатление което ми направи тя, по време на единствената ни среща в реалния живот. Ще разберете от писмото до нея.
Здравей Емилия,
Изв ...

Спящата красавица сама се събуди,
нецелуната, принцът се успал.
Сега, горката, в кой ли да се влюби?
За терзанията ù някакъв глупак разбрал.
Магаре сиво яздел вместо кон, ...

Една е истината
Пресичат се разстояния.
Гонят се думи, мисли, желания.
Губиш си ума
на ръба на безмълвието. ...

Ако можех, бих останала,
страха си бих победила
и с любов всичко за теб бих променила!
Ако можех, бих плакала,
ако трябва със кървави сълзи, ...

Докато още имам сетива
за твоята любов, люби ме, мили.
Бъди ти влюбен лък, аз – тетива,
оставяй ме задъхана, без сили!
Изследвай всяка гънка и екстаз ...

Скри ли се слънцето -
от края на дупката нервно надничаш.
В мрака ти не ще избягаш.
В колелото край във края се засичат
и объркано във него се разтягаш. ...

КОМУНЯГАТА
Комуняга не значи комунист. Онзи, вторият е умирал за идеите, а първият – за ползването им за собствена изгода.
Комунисти рядко се срещат на живо, но в книгите са бол: като се почне от Библията, та до моите разказчета, например.
Комунягите са „над път и под път”, особено по нашите географ ...

Не като нея
Ревността изяжда ме отвътре!
Двеста дяволи танцуват в мен!
С какво ли тя е по-призната,
щом не може да обича като мен?! ...

Съзерцавам тихо тишината.
Цветове танцуват във плътта.
Осъзнавам чувствата в душата.
Така се забавлявам с нощта.
Отвън всичко е като прозрачно. ...

(на брега)
Аз съм на чайките гласа.
Шума съм на прибоя.
И синьото небе над нас,
и на тревите корена. ...

Когато ти си паласпура
и времето си не цениш,
за теб животът е халтура...
Защо това не разбереш!?
И мислиш загуба, че няма!? ...

Една душица, скъпа за моето сърце,
ме гушна и целуна.
После заспа и започна да сънува
само хубави неща.
Неща, които нейното сърце най-много иска. ...

От писъка ни пръв, млеко засукли,
правата си над майките щом връчим,
купуват ни дрънкулчици и кукли,
обгрижват ни и цял живот се мъчат.
И детството ни светло преминава ...

Да бъда честен, не си спомням добре името му. Не беше запомнящо се и по-отличаващо се от тези на другите. Но него го помня добре. Той беше видимо беден човек, слаб и като че ли здравето стоеше доста назад списъка с приоритетите му. Носеше се скромно, но спретнато; дребен на ръст, незабележим, но жил ...

Понеже съм си дребничка, невзрачна,
а ти до мене - цяла планина,
несигурна по сянката ти крача -
с едно нелепо чувство за вина,
че ти си имаш своята посока, ...

Прощален стих в последни редове - последните думи на уморено сърце.
Един просяк от този свят си отива - гладувал, но наситил се на толкова печал,
пресметнал що има и всичко от себе си раздал.
Начувствал се на болка,
препил със горчиви сълзи - ...

ВЪЗДИШКАТА
Изкатери се по дъното
и седна на перваза на устните ми.
Съвсем на ъгълчето.
Преметна крачета - ...

Белите не можели да скачат..
И бяло вино с кървавица да сервираш.
Бялото фрапе е пак в кафяво,
а бели нощи тук не съществуват.
Странно ми е да си в бяло - не е цвят, а ...

Щастливи ставаме от тия думи,
но рядко чуват се помежду ни.
А правят ни по-светли, по-живи,
дваж по-добри и по-красиви.
Чуя ли тези думи, ...

И понякога страдам,
дори в тихите ласки на дъждовния град,
който заспива замлъкнал с вечерния хлад.
Понякога спомням
как тия листа живяха в красота ...

Емилия и Анна
Епилог
Самолетът на авиокомпания “Бритишеруейз” Ербъс 380А, летящ по линията Лондон-София, току що беше кацнал на летище Враждебна в София. На гишето за паспортен контрол, млад мъж представи представи паспортите си. Английският беше на името на Борис Барклей, а в българският беше запис ...

Емилия и Анна
Глава единадесета
Дните минаваха монотонно. В болницата липсваха средства и трябваше да се правят икономии от всичко. Министерството настояваше за мероприятия за намаляване на персонала. Главната лекарка, д-р Игнатова, отказа да прави предложения за уволнение. Мотивът- в Гериатрията им ...

Суетата на бал ме покани.
"Хей, чаровнико ведър! Ела!
Потанцувай в елит от избрани,
без тъга от човешки тегла!
Ето, празнично трепка конякът ...

Живеем живота си на обороти... Бръм, бръм - сякаш леко потрепващ двигател. Знаем, че съществува път за нанякъде, но за къде е и къде е цял живот търсим.Лутаме се ту наляво, ту надясно заблудени в търсенето... В момента обаче, в който спрем и се огледаме осъзнаваме, че от толкова лъкатушене по "пътеч ...

Сънувах сън, в който търсех светлина.
Угаснало бе слънцето - непрогледна тъмнина.
Звездите гаснеха, една подир друга
и в недрата небесни зрееха тревога, разруха.
Хаос настъпи и в душите човешки. ...

Прелива в черно-сиви краски
изгасващият тъжен ден...
И ставам лекичко подвластен
на онзи пазен пласт от мен...
Той кара ме да начертая ...

С изхвърлени във нищото надежди,
с изгубени във вечността мечти,
надянали пак старите одежди,
погълнати от рутина мълчим.
Изчерпали сме чувството за близост, ...

Всяка буква, която пиша, къс от мен е.
Сърцето ми мелодия твори.
Всеки ден душата пее,
песен за безброй сълзи.
Думите, изписани са във пръстта. ...