Къде си обич
Каква бе тази обич, тъй жестока,
с която ти умело ме дари,
обич, без която аз не мога,
обич, от която ме боли! ...

Прънчо
Беше Прънчо във гората,
видя нов път към цветята.
Гледаха го те в захлас,
не бяха го виждали до този час. ...

Пролетно видение...
Момичета във възрастта си нежна
планетата ще пръснат от желания-
красиви като утринната свежест
изпращат закодирани послания... ...

Ще ви разкажа за една позната.
Казвам се Деси и имам тумор в мозъка. Сега съм на 19, а живея вече 5 години с рака. От смъртта не ме е страх, но за какво беше цялата тая работа с раждането ми, възпитанието, училището, английския... като накрая ще пукна млада – чувствам се много тъпо. Внимание имам, п ...

Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Имаше едно време
Имаше едно време човек, който умееше да задава въпроси докато изтръгне отговорите от душите на заобикалящите го, подобно градинар, почистващ градината си от растенията, които са или вредни за останалите, или просто не им е времето и място ...

Влюбеното утро ще роди
друг живот живяло нейде слънце,
щом в очите ти се зазори,
от съня ми тихо ще си тръгнеш.
От косите ти ще завали ...

Той беше строг милиционер,
но не получи повишение.
Човек, неставащ за кашмер,
бе пример в свойто учреждение.
Веднъж във акция една ...

Как искам всичко мимолетно да изтрия,
за да те имам, само теб любов жадувана,
и искрените чувства да не скривам,
когато сълзите напират при сбогуване.
Да се събуждам слаба и прахосница, ...

Ученик съм аз свободен,
но не чувствам тази свобода.
Сякаш нещо тежи на гърдите.
Сякаш с магични окови са ме оковали.
Как да опиша живота ми беден, ...

Мама ми купи
хубаво бебе!
Ту има, ту няма
време за мене.
Често ми казва: ...

Докато маха с длан затоплена зората
от моите очи полепналия сън,
аз, носен в своя път над пътя на реката,
поглеждам винаги навън.
Обичам мисълта и взора си да рея ...

Днес съм влюбена, толкова влюбена...
И небето се пълни с звезди,
а очите ми просто танцуват
и се губят във твоите очи.
И ръцете ми търсят ръцете ти, ...

ЛЪЧ В МЪГЛАТА
Мъглата гъста и студена
нощта докара през деня.
Стоя аз тиха и смирена
проклинайки съдбата зла. ...

Историята на котарака
По идея на Росен Балабанов
… Есента била вече към края си, когато Котаракът изкачил четвъртата планина. Задухал силен, студен вятър, а клоните на дърветата започнали да се навеждат все по ниско към земята. Той се заслушал в гласът на гората, защото имал уговорка с останалите си ...

Как странно е устроен днес светът,
уж всички сме хора и всеки следва своя път,
напред и нагоре, амбиции, надежди, мечти...
Буйна младост, наивна,
почакай!... Малко се спри! ...

Докато бях на гости в леля си, случайно дочух един разговор. Не, че съм подслушвал... Добре де, може да се каже, че съм подслушал, но през тези стени се чува всичко. Както отбелязах вече, съвсем случайно се заслушах и ми стана интересно.
Братовчедка ми е на дванайсет години и постоянно се оплаква, ч ...

Мое далечно момиче
от преспата вечна на спомена,
догаря последно свещичката
и восъчно пак те отронва.
Ти си дъхът на зениците, ...

Неделя е. Сам съм. Отново съм в нищото.
Досадно във ъгъла шуми телевизора.
Спрял съм звука. Само мимики, жестове.
Я, колко страхотна била пантомимата!
Не ща да ги слушам. Прекрасно ги зная. ...

Сега съм истина
Отроних се в стих.
От глухарчето
донесено с вятъра.
И се скрих в сълза. ...

***
Топла съм загърната
... във скреж,
луната в пъти
... стопли се във мен ...

Последният звънец за деня би. Госпожа Маркова още не беше написала поредното домашно на дъската за следващия път, когато класа се изниза с грохот през вратата. Единственият отзив на крясъците на госпожата да се върнат и да запишат задачата беше нагъл кикот.
- Хайде да се махаме - провикна се едно мо ...

Аз чакам болката да стихне
и ще дойда тайно във съня ти.
А ти ще ме обвиеш като вихър,
тъй пак ще ми препречиш пътя.
Тогава ще пропадна в бездна, ...

ЗАВИНАГИ ТУК
Мисля че е време аз да те освободя
С мъка в душата с тебе да се разделя
Последния си земен път ти да извървиш
И с ангелските си крила надалеч да отлетиш ...

Обичам те.
В събуждането на зората,
в росата по зелената трева,
във ручея, роден от планината,
в забързания ход на вечността. ...

Здравей! Зная, че си тук -
идваш в съня ми без да питаш.
Сами сме, няма друг,
признай, че за себе си ме искаш.
Защо мълчиш? ...

Мечтаеш си за вярност,
за безусловна любов,
за ласки без преструвки,
за някой,
който да умре за теб е готов? ...

За мене ти си въздух, светлина,
за мене ти си слънце и луна,
за мене ти си огън в зимна нощ,
за мене ти си пролет, моя любов.
Слънчице мое, извор на живот, ...

Войнико, накъде си тръгнал ти...
Земята там до кости е студена –
няма да ги има моите очи
с обич твоето сърце да сгреят.
Кой кажи ми , теб ще утеши - ...

Понякога, когато мракът обгърне душата ми,
не виждам път, не виждам спасение...
Животът препуска край мен, като забързани влакове,
а аз падам на релсите, неоткрила спасение...
Филми всякакви, всеки ден гледам, ...

Признавам, че пред теб
и себе си съм грешна.
Дълго гледах те,
но нищичко не виждах.
Дали съм сляпа или уморена, ...

Съмва се, но вън е мрак,
черни мисли са пред моя праг,
искат да нахлуят, тропат с крак,
чакат от страха ми да получат знак!
В тъмница го запратих аз отдавна, ...

НА ТАТКО
20.01.1954
Денят е сряда, светъл ден... студен и заскрежен.
Над последната къща, под баира, от комина блика дим.
В деня, когато Шостакович поставял поредна велика творба* ...

Стоя си значи аз в автобуса и си представям, че вече съм хм... у дома. Гледам срещу мене кого мислите - бай Ганьо. Досущ като него. Онзи - нашеницът. Ех, голям късмет да го видя на живо. Сякаш Алеко Константинов го е извадил от картинката и го е поставил тук, за да му се наслаждават. Голяма работа е ...

Времето - безгласен знак, безшумен миг,
през пръсти изтеклата вода,
нехайно захвърлена любов
и книга недочетена...
Времето е лято недолюбено, ...

С изречени думи
на глас те рисувам.
По есенни шуми
с молива бесувам.
Със цветна палитра ...

Какво му трябва на човек.
Едно палто, чадър, сърце богато.
Да кръстосва надлъж и нашир.
Да се среща с приятели добри.
Какво му трябва на човек. ...

Ти идваш,
В черешови докосвания
В парадигмите на пътищата ми.
Да се усмихнеш.
Ти идваш, ...

***
ДЕЦАТА ни-най-Скъпите Подаръци!
Да са щастливи в идващите дни!
Да ни даряват с Внуци и Правнуци...
чак до дълбоки старини! ...