Зад тъмна магия градът е забулен.
Нощта е красива, нощта е коварна.
По ъглите шепоти тайни се бутат,
светът е останал отвъд светлината.
Отвъд светлината светът е останал ...

Емигранти
Поглед устремен, замислен.
Шанс обещаващ, непредвиден.
Сърцето на две се раздира,
тупти и утеха не намира. ...

Нейде, там, в дълбокото градско метро, отекваха познати звуци от цигулка. Мелодията беше някак нежна, тъжна, приятна, но на моменти сякаш дразнеше слуха. Музикантът не беше лош, но оксиморонът се получаваше заради треперещата му ръка, с която плъзгаше, вече не толкова умело, по захабените струни. Ня ...

Децата в домовете
по-истински отвсякога,
децата в домовете...
Каква ли е съдбата им?
Зад ударите на живота ...

Когато полетиш
след зимата в душата,
по-силни са крилата!
***
В душата на другия ...

За непослушните деца
Със сигурност и ти си имал ден, в който ти се струва, че детето ти си откача ушите си при събуждане, оставя ги на възглавницата и така преминава през деня си. Като стигне до възглавницата вечерта, понякога даже си ги слага.
И си викаш от сутрин до вечер - Е няма такова непослушн ...

Седем гълъба
кацнаха в шепата Божия
Понеделникът първи
отваря вратата на храма.
*** ...

Мечтаех за кола, ама новичка съвсем
по поръчка и директно от завода.
Е, имам я.
Мечтаех за вила, поне на два етажа,
със цветя, тревички и череши. ...

Вали си сняг. Под бял калпак
са скрити покрива, комина.
Усмихвам се и гледам как
със стъпки правим си пъртина.
Като насън, като във филм ...

КОЗИЧКА
Дядо на село си има козички.
Има си и игриво козленце.
Те са му много послушни, добрички,
а козлето е като детенце. ...

Ни поглед, ни дума, ни допир.
Без израз, без чувство, без опит
да спре, да погледне света –
човекът забързано крачи така
през свойта сива житейска пътека. ...

Плаче ми се, плаче ми се някак си,
сълзите са пречистени в тъгата перли,
надежда са, че всяка недостатъчност
достатъчната своя радост ще намери.
Носят ми се, носят ми се дрехите, ...

Преди камбанения звън
в ранните сутрешни зори,
селцето потънало е в сън,
не дочува и петлите дори.
Там росата още не е чужда ...

Болкaтa, нестихвaщa е тя,
стене и крещи -
"не си отивaй! моля ти се спри!"
Знaм, обичaш ме и ти, нaвярно кaкто някогa преди!
Калина Петкова ...

Интимен въпрос
Събуждаш ме с цигара,
разсънваш ме с кафе...
Един въпрос изгаря
в кръга на устни две. ...

БОРО - ДЕБЕЛИЯ
Той не е Боро, а Борислав и отдавна не е дебел, щото го мъчи диабета. Не е отказал цигарите и водката, ама към женската част от човечеството интересът му се е ограничил до звучното поцъкване с език подир някой заострено дупе или суратлия цици.
А беше време, леле пък кога беше директор ...

стрелките на часовника
топят се
стичат се по циферблата
като сълзи на просякиня
крадат от времето ми ...

Лека нощ! - ми каза ти.
Но дали ще е лека тя,
след като спомен стар
днес ме връхлетя.
Стовари се върху мен ...

Дойде за малко,
каза ми,
остана.
В празника ми делник,
в делника ми рана. ...

Твой съм
Зимно небе, мъгливо и тихо.
Дланите ми топли, шепнещи,
влюбено пият теб. На глътки.
Обгръщат те ласкаво, нежно. ...

В НОЩТА НЕКАНЕН
Стоя пред прага ти неканен -
за обич вярна закъснял!
Ръми дъждът над скитник странен -
за теб живота пропилял… ...

април 2013 Румяна Славова
Бавно спуска се нощта.
Като черна магьосница витае.
С очи искрящи, отровни,
пленява света! ...

Твоите тежки стъпки
тук... в сърцето ми тежат,
по тялото полазват тръпки,
а после идва и страхът.
Страх, че нещо ще се случи, ...

Родното си място го забравям.
Моят път отведе ме далеч.
Спомените вече ги заравям.
Рядко идва и за него реч.
Как жадувам в него да се върна. ...

Историята за петлето
Имало едно време един дядо на име Иван. Той живеел сам, в едно далечно малко селце, сгушено между гъста борова горичка и кристално чисто езеро. Къщата на дядо Иван се намирала, в края на селото, точно до боровата горичка и всяка сутрин, когато дядото излезел и погледнел към нея, ...

„Докосни ме, моля те“ си мислех аз.
Уви не дойде момента, ни после, ни тогаз.
Докосни ме в тишината.
Туй ми е нужно на душата.
Докосни ме както никога не си преди. ...

Изстрадалите времето минути
напускат циферблата на живота.
Часовникът разби дванайсет пъти
кристалното легло на тишината.
Във полунощ умряха мигове от вчера, ...

Любов до безкрайност.
Лудост до крайност.
Страст и всеотдайност.
Липса на разумност.
Любов до безумност. ...

Сълза
Рисувах с душата си сълза,
не беше обич и обичане,
а тихо, нямо, плахо вричане
... накъсано в сърцето притъмня. ...

В нощта небето спи...
тук там протягат се звезди...
Изядена луната търси своето око...
Небето се разплаква...
по стъклата гонят се сълзи... ...

Това е обич
Защо съм тъжна когато теб те няма?
Защо боли ме когато си далеч?
Защо за теб не спирам да мечтая?
И сърцето ми копнее все към теб? ...

Катерушките на живота изградиха много високо
своята стомана,
но пътят ми никога не е бил лек.
Незаслужени бичове ми драха гърба,
да ме е страх ли? ...

Бясно е времето. Куца сакато.
Метронома отмерва. В гневно стакато.
В черни поличби - огън изпраща.
Злото за гърлото яростно хваща.
Там на небето - ангели бранят ...

Винаги така ще си те спомням
Как идваш тихо през вратата
Как в тъмното за миг ме зърваш
И към мене бързо приближаваш.
После бавно, смело ме целуваш ...

Отдавна не сме се срещали,
а сякаш беше вчера
поздрав за всички тук, Атоми! :)
ОБИЧАМ ВИ, АТОМИ!
Натъпкани във хора и лози, ...

Уморих се да бъда прилична.
Уморих се да бъда добра.
Уморих се да бъда етична.
Искам просто да бъда жена...
Искам своите грешки да правя. ...

Устните запечатани със болка,
сърцето потънало в печал,
съзнанието пита -"Още колко
ще тлееш без да си горял?"
Душата цялата раздрана, ...

Ако държавите бяха играчи във футболен отбор, как ли коментаторът щеше да ги представи на зрителите?! Може би така...
Коментатор: Драги зрители, на вратата е САЩ. САЩ е отличен вратар, може да спаси всичко - целият свят и вселена, с изключение на неспасяеми топки като Виетнам, Ирак и собствената си ...

Без теб и океана на колене ще падне,
ще се бори и ще тъгува със своите вълни.
Без теб и вятъра кротко ще подмине,
ще те търси в други чужди очи.
Без теб и времето спира да тиктака, ...

Дойдох и посрещна ме, като брат.
Разказа ми за живота си на инат.
Подари ми парфюми, защото май нямаше думи.
Подари ми и крем за ръце, които нямаше да галят твоето лице.
Нови приятели и нова дреха - в тях явно намираше утеха. ...