Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Родословното дърво
втора част
Докато Лили спеше, здраво стиснала Мечо за ухото, а баща ѝ, доктор Михаил Михайлов, премяташе из пръстите си перото от Петльовата опашка, Ангел се въртеше в леглото и си мечтаеше разни момчешки работи. Искаше му се утрото да ...

Празник идва, а сърце
все не ще да се отпусне,
че за туй метротрасе
на домашно съм дежурство.
Ако всичко е наред, ...

Един от синовете на крал Минзухар беше убит тази вечер и не се очакваше да се прероди след по-малко от два века, а, за лош късмет, точно тоя хубавец беше горд носач на червената роза, която принцеса Розенблум си беше поръчала за рождения ден, защото в царството нямаше никакви рози освен бели и тя я ...

Животът ни минава като сън.
Изнизват се годините и дните...
До вчера тичахме навън,
а днес сме със сребро в косите...
Как искам да съм боса във ръжта, ...

Какво харесвам в теб? Не ще ти отговоря.
Навярно водопада от любов,
или ядът в очите ти, когато дълго спорим,
превърнал се в излишен апостроф.
Сълзите, дето спират във миглите ти тънки, ...

Може да съм трудна за обичане,
може да съм много вироглава,
не живея от себеотричане,
нито претендирам да съм права.
Мразя да се чувствам неразбрана ...

Лиса скита из полето,
гладна, като вейка слаба
и мечтае за петлето,
дето сутрин буди баба.
Някой ден ще се получи ...

Мислиш ги за истински приятели,
но накрая се оказват предатели.
Подават ти ръка, за да станеш,
но отново те бутат да паднеш.
Казват ти да вярваш в мечтите, ...

Профуча през живота ми
влакът експресен на дните...
Прощалната свирка
в ушите ми още звучи.
Тичах ...

Мислех си,
че те обичам.
А всъщност бях влюбена
в сухите ти
устни, ...

Изгарям от любов!
Боли, а толкова е сладко!
Сърцето ми е вихър без юзди,
дали ще издържи,
за съхранение си мисля рядко. ...

Животът понякога обърква мозъка така,
за да забравиш всички създадени човешки правила
и да остане простота и доброта...
Придойде ли реката на любовта,
измива лицето на страданието тя - ...

РОЗА
Пътят е стръмен
и бодлив.
На калинката
и другите е той познат. ...

Викът на болката.
Викът на ужаса.
Викът изгубен в планините,
зад които няма залез,
а вее мрачното очакване. ...

^_^
Аз не мога да съм твоя,
затова ще се затворя
в една кутийка малка,
ах... колко съм жалка. ...

Днес е неделя и аз след като изпратих в градска отпуска децата, а мъжът ми отиде до мазата на съседния вход, в която мъжете си основаха клуб, да челастри белота, останах сама.Турих си в една голяма книжна кесия печен слънчоглед- домашно производство и седнах в кварталната градинка на една скамейка д ...

В годината на синия кон
по зелена трева ще вървя.
Синият кон, силният кон
ще ме изведе към светлото,
мечтите ще ме носят на рамо - ...

Хем ти го кaзaх, хем не -
хем си признaх, хем реших дa зaмълчa.
И без туй бе неприятнa изненaдa зa теб,
помълчa и си тръгнa с две крaтки словa.
Кaзa довиждaне, a иначе казано, сбогом, ...

Любовта е дълготърпелива...
Любовта е глътката вода в зноен ден...
Любовта е топлото огнище в люта зима...
Любовта е и омаята на пролетта...
И тежък плод през есента... ...

Страна, безпощадна,
гадна,
безвъзвратна.
Носи в своята утроба
семе прокълнато, ...

Душата ми е вечен ручей. Разгръщам я пред Бога, плисна.
Теб със струята улучих. А бе до вчера невъзможен пристан.
И ето, жива си от този спомен. Така ще идвам често във съня ти.
Ще виждаш в нишките на гоблен... един неизбродиран във сърцето пътник.
Пък даже да е тъжна гледка. Ще знаем тайно... любов ...

За няколко чашки в повече
Ранното декемврийско утро се пробуждаше в София. Зимата не бързаше да посипва късокраките си дни с ледени капки вода. Върху обречената тревица сланата искреше като сребро. Беше се показало слънце. Сланата обаче познаваше зимното слънце-скъперник и затуй не отпущаше тревите ...

Подарявам щастие... редите ли се на опашка?
Количеството е неограничено
и няма срок.
Ползвайте го прекомерно,
даже цял живот. ...

Рим
ти който си на земята
здраво стъпил
на седемте си хълма
предлагаш ...

Искам яростно да ме захвърлят
във море от думи изкорубени,
вълни от мастило там да ме разхвърлят,
души да ме залеят - отдавна погубени.
Да се давя във поезия и рими ...

* * *
Южняк си ти – горещ, изпепеляващ.
Огньове палиш с твоя поглед мамещ.
Единствено след тебе дим оставяш,
напомнящ за дъха ти жарко парещ. ...

Ако заплача,
плачът ми ще стигне ли до теб?
Ако се усмихна,
ще видиш ли усмивката ми?
Ако съм щастлива, ...

ЗА ТОПКИТЕ НА ЕДИН ТАРИКАТ
Тарикат момче беше Желязко Джина и левент, и хубавец на всичкото отгоре. Лепяха му се кварталните хубавици, че и от центъра идваха да го заграждат.
А му вървеше, на каквото и да посегнеше – ставаше. Беше заминал по Европа, после се обади от щатите, последно чух, че бил в Б ...

ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 6
ПОЕМА ЗА БАЩА МИ
4/ Пораснал, взел да ергенува,
за моми почнал да спори,
и свойта сватба да сънува, ...

Живял едно време един котарак, голям рошав жълт котарак. Живеел с един дядо в една красива малка къщичка на края на едно село , съвсем накрая, почти в гората. Живеели двамата заедно с две кокошчици, една козичка и един славен петел. Сутрин рано, рано петелът ги будел с песен. Неговото ку-ку-ри-гу ог ...

Излез на площада, щом вече ме няма:
и кажи – Тя от вчера ми липсва,
облече червената рокля с воланите
и на кок си повдигна косите.
Слисан пазачът да спре, да се блещи: ...

Мълча. А тъй ми се крещи.
Срещу съдбата, наводненията, давенето...
Когато те завличат яростни вълни
и няма кой да те извади.
И давиш се. Нагълтваш се с вода. ...

Вън валеше. Времето съвсем
не беше топлият,
мечтан от всички, ден.
"Великолепен!" -
виках с пълен глас. ...

Той няма преградни стени
но е претъпкан с малки килийки
Няма пазачи
но цари относителен ред
Капацитетът му е надвишен отдавна ...

Виждам някаква странна обява: „Сърце отваря врати”.
Има табела, сочи наляво. Някой е поръсил трошици по пътя, за ориентир.
Любопитството ми се обажда и не се опитвам да го заглуша. Tръгвам в указаната посока. Колкото повече приближавам, толкова повече се ускорява пулсът ми. В главата ми започват да ...

Димитър Иванов, познат още като Чудовището, седеше в офиса си и пушеше отегчено. Не бързаше да се прибира у дома, защото истеричната му жена най-вероятно беше подготвила поредния скандал. Обикновено не u обръщаше внимание, което допълнително я вбесяваше и разпалваше болната u фантазия.
След напрегна ...

Гнездо за подигравки ученически;
Замазана женствеността ù- андрогенна бе.
Загърнала се в дрипи нявга ярко алени,
които бяха лесна жертва за пороите, изляти
от пречупени през призмата на лудостта ...

Дойде моментът аз да си отида,
макар да знаеш, че не искам.
Ще се връщам в спомен или сън
и винаги за теб ще бъда истинска.
Ще чуваш шепота ми в вятъра, ...

Когато разделяхме жило и мед,
не вярвах в смъртта на пчелата.
Когато разглеждах твоя портрет,
на художника следвах ръката.
Виното старо когато отпивах, ...