Една секунда все не ми достига.
Тролеят под носа ми заминава.
Купуват преди мен последна книга.
В последния момент сама оставам.
А щастието тихо си отива ...

Мечтана радост в мене се поражда,
дните с доброта и щастие засажда
и с песен лекокрила на уста
душата моя се целува с пролетта...
В миг небето сиво ярко ще блести, ...

Загледан в небосвода безкраен,
с болката тежка и чувствата нежни,
гледам звездите и за края мечтая.
Звезди безброй, като моите чувства
и всички за теб, и всички красиви, ...

Стоях пред теб безмълвна, гледайки те със същите онези очи, които те караха да лазиш в краката ми. Истината обаче е, че колкото и да грабех от теб, отмъщавайки си, ти също успя да откраднеш една малка част от мен, често незабележима ако не се вгледаш внимателно - пламъка в очите ми. Сега погледът ми ...

... не са поети, брат, а манекени –
светкавици и лъскави премени...
И много шум за нищо, брат, реклама,
поезия, уви, изобщо няма...
На егото си, брат, слуги смирени – ...

Миг за обич
В мигове притихнали като този
вечерта пие на залеза златото.
Докосване стаено в поглед,
една сълза капва в скута ...

Всяка моя сълза беше едно „Обичам те” за теб,
вече нямам сили,
вече нямам сълзи,
вече очите ми не те виждат.
Все още кръвта тече по моите жили ...

Избърсвам бавно шумните ти стъпки,
трохите нежност – тях поделям с птици.
С две чаши водка, на протяжни глътки
забулвам онемелите зеници...
И ешафода си с цветя накичвам – ...

Обичам те в дъха си,
с мисълта си те обичам,
виждам само това,
което остави след мига -
нашия... ...

Човекът е една лъжа... уцелен тук, във битието.
А носи своята душа... онази, на несретник.
Пътува в мнимата съдба. И достига до самотни гари.
Сетне слива се с нощта. Но в себе си е някак краен.
Рисува нежните мечти. А все е сам и тъй излишен. ...

Магията в теб как да разруша,
къде ли любовта към друг живее
и как обсебва тяло и душа,
додето от копнежи полудееш.
Със поглед ли смеха ти зарази, ...

Косите ми ще заблестят ли
като звездите над пустините...
Ще ги видят ли oчите ти,
или ще се слеят долу с дюните...
Ръцете ми - ще ги познаеш ли, ...

Напускаш ме? Тъй скоро?
Нима настъпи тоя ден
- стъпките ти уморено
да заглъхнат вън, на двора?
Отиваш ли си? Е, сполай! ...

More then I, if thrut were told
Have stoode sweated hot and cold,
And through their reins in ice and fire,
Fear contended with desire.
Agued once like were they ...

„Рус”
Не, няма да дочакам да задухат
от север студените кавказки ветрове.
Да, рус съм, ала викингите в мен заспаха.
Сега съм просто техно - надъхано хлапе. ...

I'm here now alone and free
but I hope you think of me
with the pain I left behind
and the revenge in your mind.
Memories are rushing thru ...

Аз знам, че хората са мръсни,
те други и не са били!
От завист често ще се пръснат
и алчност ще ги умори!
Един друг си копаят гроба ...

Всеки човек може да бъде мрачен, но не е ли по-добре да бъдем усмихнати, да се радваме дори и на най-малките неща в живота. Да виждаме прелестните звезди, как сияят дори в най-тъмната и мрачна нощ.
Да мечтаем, колкото може повече. Човек е голям толкова, колкото са големи мечтите му. Всеки човек има ...

умее много бавно да мълчи
и тогава точно
(мога да се закълна)
не спирам да го чувам
да повтаря: ...

4x4
На един мъж му трябват поне три жени
и една, със която да се събужда!...
Аз съм щастливец! Намерих ги. Три,
но само едната страстно възбужда... ...

Някой непрекъснато се опитва да ни хакне ценностната система...
Красива пИчатна грешка 2: бал с Ласки...
Когато мостът изгори, всеки остава на брега, който сам е избрал...
България - държавата на неограничените възможности за ограничените хора.
Българската версия на кутията на Пандора: отваряш я, а ...

"Сега ще ни обесят на площада", Валери Станков
Бесилото от тежест е прегърбено -
(откак се помни, носи само смърт).
Стоят под него две сърца прегърнати,
осъдени от обич да умрат. ...

So close and so far away
From all the dreams and the reality
We go, we fade to the grey
To form a new identity!
How did I forget you all, ...

Another day
Withered tune
Smiling faces
Cheap perfume
Best of luck ...

As the candle slowly burns
And the day turns… into a night
Clouds gather ‘round in the rain
As the cries wipe out the light!
… ...

He was just starting to undress
When she walked into the room
With an open part of his chest
She understood what meant the groom…
… ...

Ще ти дам този залез назаем,
(аз имам залези в излишък)
да го носиш дълбоко в очите си,
та когато се влюбиш в безкрая,
да си знаеш, че има и край... ...

Невъзмутимо е - да гледам, колко си красива. Дарена с онзи вълшебен блясък, озарявайки силуета на гледащия го отсреща.
Знам - късметлия съм, това е несъмнено. Как улових момента, в който минах покрай теб. И точно аз да бъда зрителя, чието внимание прикова. С тази усмивка, с това истинско присъствие. ...

Целувам те
Отиваш си, а толкова те обичам
Безмълвен съм, безчувствен от тъга.
Сълзите ми не спират да се стичат,
Сърцето ми от мъка натежа... ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - девета част
,,Ей ся я втасахме! Ся си еба майката!,, Гледах към него със зяпнала уста. Изведнъж ми стана толкова горещо, че си свалих тениската и я метнах на дивана. Закрих лицето си с длани и започнах да дишам учестено. Всичко това ми дойде много. От д ...

Октомври е. Вали...
По улицата
хора
скрити под чадъри...
А две души ...

Поредната - десета част на новелата.
Картината е мое дело - компютърна е. Нарича се "Снежно гнездо". Рисувах я за един мой стих - "В очакване", но мисля, че подхожда и за този разказ...
Б.
Вратата иска малко усилие - набъбнала е от влагата. Дърпам здраво… И съм вече вътре - в „Хоремаг-а” (На времето ...

Живях насън. А всичко бе измама.
И денем, вън... умирах в стари рани.
Живях живот... тук, сред чужди люде.
Не бе любов. А просто чиста лудост.
Сега съм друг. Но в себе си така пропадам. ...

''Какво е планината? Огнище? Ледник? Бездна? Връх?
Живот е планината! Живот до сетен дъх!''
Благо Прангов
Живот до сетен дъх е планината!
Чертози скални, борова гора. ...

Каза ми, че скоро ще те видя,
а "скоро" отдавна не дойде.
Но още чакам, не смея да си ида,
в случай, че се върнеш въобще...
Пазя номера ти и дните броя, ...

"С времето някой започва да разбира, че дори слънчевата светлина може да изгаря, ако е прекалена. Така, той засажда своя собствена градина и украсява собствената си душа, вместо да чака някой да му донесе букети цветя."
Х. Борхес
Листата лека-полека започнаха да пожълтяват, да приличат на мед и прег ...

Не бях
Не бях за тебе огън,
в пазвите заровен,
гърдите млади дето все гори.
Не бях за тебе белег, ...

Излъжеш ли ме
Предизвикано от стихотворението
"Ако ме излъжеш" на Еланор
Излъжеш ли ме, тръгвай си за Ада...
Далеч от мене... бързай, бягай! ...

Земята на добрите хора
Има една далечна земя, където хората са добри. Мама ни разказваше за нея вечер, преди да заспим, сгушени в топлата пухена постеля. Там няма млади и стари, красиви и грозни, злобни и агресивни. В тази земя хората са просто хора, добри и сърдечни. Те не мразят, не се карат, не и ...

Като дете играех на полето,
сред житата и цветята,
там където аз съм се родила,
там сред тракийските поля.
С мъка сме си изкарвали прехрана, ...