Среднощен - късен до премала - час.
Прозорците - угаснали светулки.
Без дъх, без стон, а даже и без глас
в душата сънна свирят ми цигулки.
И свети само моето перде. ...

Тъжна песничка
Радостта ще отшуми,
песента ще свърши,
мене щом забравиш ти,
всичко ще прекършиш. ...

Аз цял живот съм любопитен,
вървях след всякакви следи,
за новости бях ненаситен,
дори да носеха беди!
Не казвах никога:"Не мога!" ...

Танцът на белосините вълни
напомня за нещо старо и познато.
Носталгията като дъжд вали,
сълзи в очите образуват ято.
Прибирам се в родния си град, ...

Виновна си, Любов! Но имаш право
от това задържане да се освободиш,
като докажеш, че съвсем не си такава.
А дотогава - можеш само да мълчиш.
Виновна си, Любов! Признай си вече, ...

Поспри
Къде си хукнала?
Не ме обсебвай!
Не ме затваряй още
за света. ...

Падат тихо листата...
Падат тихо листата,
стелят шарен килим.
Меко е под краката...
Хайде да повървим! ...

Дори и след сто години
Дори и след сто години,
дори и след сто живота,
ще продължавам да те докосвам с обич
и пак ще капва сълза в сърцето, ...

обичта прерасна в съмнение,
скри се, за да се откриеш,
попита, за да разбереш...
всъщност колко много не можеш
и колко ти е необходимо ...

думи студени
остри кинжали
целувка от устни
с цвят на сакура
уби самурая...

Казват, мечтите умират последно!
Умират ли, искам да знам, въобще?
Вярвам, че те са мерило нагледно
на целия наш път житейски...
Мечтите са нашето вътрешно цяло, ...

Хората влизат в твоят живот
сетне излизат от него...
Всеки има своя подход,
едни със скромност, други със его..
Някои от тях си струват и... грях ...

И пак сама съм,
изпълнена с мечти,
сънувах нежен сън,
а луната пак мълчи...
Сълзите капят пак по листа, ...

Разхождам се по ,,Веселата уличка,, в Созопол. Вече не е весела. Тъжна е.
Септемврийският вятър нежно танцува с първите есени листа.
Морето е тъжно притихнало в следобедната си дрямка!
Вълните тихичко се плискат и разказват красивата и слънчева приказка за лятото.
Опустял е и плажът ,,Харманите,,. Т ...

Сива къща със зелена морава,
сив покрив и крива ограда.
Геран и обрасла пътека
в двора познат от памтивека.
Затварям очи и пак крача смело ...

Преди смятах това за дума, с която хората описваха временното си състояние, докато не я почуствах. Не смятах, че психически може да боли в пъти повече от физически. Изпитах най-ужасната болка, тази която е силна, не спира да те боли и най-лошото, нямаш представа кога ще свърши и не можеш да направиш ...

Нощ в старата гора...
Нощта се спусна от звездите
с воал над старата гора,
зверчетата в деня укрити
събудиха се за игра. ...

Епопея за любимата!
Ах, колко топла е нощта!
И колко зведно и сияйно е небето!
И гравирана е там твойта красота,
що до лудост кара да бие у мен сърцето. ...

На разсъмване още денят се размъти.
Стана мрачно, почти като в ад.
Махмурлукът е стиснал със клещи умът ми
и не сещам умора и глад.
Не проклинам ракията снощи изпита ...

И все едно от минали животи
обичаме се двама - аз и ти.
Дали така е? Все едно, защото
във този се обичаме, нали?
И все едно кой колко е раняван - ...

Наричаха го с много имена –
Арлекино, Канио, Палячо,
но никой никога не бе видял
кога под маската си плаче.
Съдбата го роди мечтател, ...

Есента разсипа огърлица
от мъниста разпиляно лято,
всяка от разплаканите птици
ù плати билета си със злато.
Куп белички пари за черен ден ...

Невидима ще мина през света.
Нечута! Невидяна! Неразбрана!
Със шапка-невидимка, ей така,
встрани от светлината ще остана.
Край мене ще се носят ветрове. ...

Не ни липсва време, липсва ни план -
без него целта ни е просто мечта;
на думи сме силни, в делата - жив зян.
Не питай „Защо”, а „Къде” и „Кога”.
И ни липсва душа, и ни липсва сърце, ...

Не ме е страх от болката, най-малко от смъртта,
тъй плашеща животите безлични.
Обвита във мистерия, пробождаща плътта,
изсмукваща копнежите предишни.
Не ме е страх от празното, във него аз кънтя, ...

Обичах те. Обичам те. И ще те обичам.
От тук, през звездите, та чак до Луната.
Желаех те. Желая те. Дори не отричам.
За кратко забравих за болката позната.
Огънят буен във жар се превърна. ...

Творя Любовта…
Непокорна съм, зная това,
от тунела излязох – на Път,
в обществото не скланям глава,
и от себе си взимам дъхът. ...

"Все още да мечтая или не?"
Сърцето днес задава ми въпроси.
Поглеждам се, пораснало дете
от времето решило да попроси.
От времето на слънчевите дни, ...

Удобно бях заспала от години,
не помня даже бройка, N навярно...
Без сънища, мечти и детелини -
наречени със щастие измамно.
Уютничко ми бе. Е... скучно леко ...

декември 2012 Румяна Славова
Две усмихнати души
към изгрева вървят!
Две усмихнати души -
в очите блясък, трепети, надежди... ...

- Вики, в неделя трябва да закарам нашите до село. Щели нещо да делят.
- Че те нали се делиха още преди години.
- Тогава делиха имотите - нивите, къщата. Сега чичо ще се пенсионира и иска да направи ремонт на къщата, за да живеят там. Имало някакви вещи. Предполагам, че повече им се иска да се срещн ...

Скръбната песен
на щурците се носи
под нощното небе.
Лунният диск жъне
по небесната нива. ...

Рисувам те на тънък лист. Останал съм с една боя.
Аз мога са съм твой артист. На сцената сега стоя.
А виждаш ли ме някак там? Разсякох си съня на две.
И искам да съм вече ням. Пък ти със повик да зовеш.
Но чувам ли дори слова... през образа на туй перо? ...