Обикновена роза съм
Изгарящ си, блестят лъчите ти,
а аз съм пъпка, розов цвят...
Обикновена съм, от най-ранимите...
Умирам в безлюбовен свят, ...

пиша
стих за Есента
слагам тук-там
по някоя дъждовна капка
вместо точка ...

Бавно се разгръща есента,
в нея те изгубих преди време,
сянката на падащи листа
казва толкова повече от думи.
Нещо във сърцата ни горчи, ...

Аз те моля, не преставай в мен да ромолиш,
нека сгушена във твойта пазва
се изливам с теб, дори когато спиш.
И те викам, и те чакам във постеля златна,
щом съм те видяла и познала, ...

Притихналото истински боли.
В сърцето вечно като с нож дълбае.
Погубва, бавно, смелите мечти
и като призрак бял около теб витае.
Да беше ярост, бяс да бе дори - ...

Разходка в рила
Седя аз на една пейка, в Рила планина,
а слънцето с лъчите си блестящи
дарява и моята душа със светлина.
Природата е хубава, прекрасна, удивителна, ...

Тук не ме и очакват.
Но за моята страна
аз воювах със мрака -
в безпощадна война.
И си идвам нечакан. ...

Поглеждаш я и знаеш,че е тя,
без отговор и без въпрос зададен,
сред всички други, с друга красота,
ти нейната избираш за награда.
Ще те превърне в нещо друго тя ...

Студена вечност
Протягам двете си ръце във тъмнината,
прозрачна, бяла, хладна е мъглата...
и сливам се със нея във нощта,
потъвам в глутницата... вълчицата... зова... ...

- Не си играй с огъня, Деспино! - старата ръчкаше чушките с ръжена и не спираше да мърмори. - Не се ли налюбихте, не се ли наситихте, стига си ни срамила пред цялото село!
Деспина си търка петите на чешмата и хич не ù е до мърморенето на майка ù. Тоя монолог се повтаряше всеки път, когато получеше н ...

Вдишвам въздуха с твоите устни!
Пия влага от твойте очи!
И изпълва ме топлото чувство,
с радостта, че до мене си ти!
А телата ни бавно се сливат... ...

АФРОДИЗИАК
Хващам значи последната маршрутка за село и се пльосвам на седалката с намерението да дремна през около двайсетината минути път. Тъкмо ме унасях, кога я чух думичката:
- Афродизиак, ма сестро, тъй им думат на тия пъстрите – упорито убеждаваше спътничката си, позната ми по физиономия съсед ...

До безкрай
(на Иван)
Времето отново спря. Сезоните вече не се въртят. За мен те са напълно еднакви... Нали във всичките те няма.
Музиката вече не ме интересува. Всичката ми напомня за теб и във всяка песен виждам ТЕБ – силует от болка и любов...
Еднообразно, сиво, студено... Точно така те няма нався ...

Нашето недоволство и съвременната демокрация изправиха улицата срещу партокрацията и изборната система. Обществено-битовият предел, монополизиран, обруган и меркантилно обусловен, възбуди някаква тръпка, общност, противопоставяне, мирно скандиране, но и отваряне на творческа и обединяваща сила. Сяка ...

Очите ти – два извора дълбоки,
изгубени вселенски необятия,
реки, струящи в четири посоки -
разкъсващо душата ми разпятие.
Очите ти - съдбовни водопади, ...

До псевдо-принца с тиквена глава
(Бъди добър)
От скоро си градиш пиедестал
в очите ми от гняв позеленели.
За трона ще ти трябва материал, ...

СЛИВИ ЗА СМЕТ
"На заем аз не съм те мечтал,
на заем не съм те обичал,
че под бройка всяка ласка да ми връщаш..."
на мен ми стига, че съм дал, ...

"Нявга аз, Плевнелиев, се нагуших,
нищо лошо, просто наруших закона,
ама да мина между капките сполучих,
"Симекс" и "Линднер" имаха договор за 600 бона.
Сал по банков път плащането бе уж*, ...

Ученичка съм в единадесети клас и през всичките тези години успехът ми е 6,00. Първоначално моята майка ми втълпяваше, че без образование няма как човек да търси реализация. Така с течение на времето нейното мислене даде проекция и върху моя светоглед. Уча, защото вярвам, че трудът ми ще бъде възнаг ...

Когато нежността
над теб се спусна,
стопи се моето сърце -
сълзите топло се докосват,
в мен сгушва се света... ...

В процес на ремонт…
Сърцето с клещи ще пристегна,
да бликне ярко кръв последна!
И после рязко ще го пусна,
кръвта отново да пропусне! ...

Не всичко писано от мен е талантливо,
но всичко е написано с любов...
Възпял съм грозно, тъжно и красиво,
но все съм търсил начин нов!
Аз исках винаги да бъда искрен, ...

Опитвам се да помогна на една жена,
от тъжна весела да бъде.
Изпратих моята усмивка да я променя,
да се зарадва.
Но не се получи. ...

Аз съм огънче във дните...
Топля твоята душа.
Аз съм стихче в съдбините -
с него аз да те теша.
Мойте думи са мъниста ...

Защо ми е на мен градът?
Та там е прашно и опасно!
И в спор мегдан делят
Шумът с греха. Пък и е тясно...
Аз най-добре съм си на село! ...

Here at home in this steeple / Тук вкъщи, в тази камбанария
made of chrome, above a city of steel, / направена от хром,
I've chosen bats over people / избрах прилепите пред хората,
'cause I never did like the way humans made me feel. / защото никога не съм харесвал как човешките същества ме карат да ...

Sara Bareilles - Gravity
Something always brings me back to you.
It never takes too long.
No matter what I say or do I'll still feel you here 'til the moment I'm gone.
You hold me without touch. ...

Goodnight
Goodnight, sleep tight
No more tears
In the morning I'll be here
And when we say goodnight, ...

Една жена, когато за теб е всичко -
въздух, слънце и вода и хляб,
ех, колко е тъжно и нелепо, брат,
ти да си за нея нищо -
просто мръсна морска пяна, ...

Есенна импресия № 6
Отново Есен ни застига
и ето падат пак листата,
но Вятър поривист ги вдига
и ги върти из небесата... ...

Ех, суета
Докато с някой се държиш
като с любимо мило куче,
натяквайки отново: виж,
очаквах друго да се случи. ...

Не съм сигурна аз откъде точно произхождам генетично... от Родопите, нали? Там някъде през Албания и Гърция, през родопските възвишения, та чак до Източните Родопи, където лятното слънце е убийствено горещо. А откъде другаде съм? От едно две села под Стара планина и Витоша? Където през зимата преди ...

Надежда
От сърцето ми
частица си,
от душата ми
искрица си. ...

Ела в морето
Eла със мен – да скочим от скалата,
земята тъжна да оставим
да се сбогуваме със самотата.
За всичко тука да забравим. ...

Прелюбодейка
Слезе Есента – прелюбодейка.
Всичко живо долу подлуди.
В парка, там – зад дървената пейка
още виждам нейните следи. ...

Духна вятър и в прибоя
блъскат яростни вълни –
сякаш битката за Троя
с нова сила поднови.
В тетраподите налитат ...