Отронва се сълзата на нощта -
безкрайно чиста капчица надежда.
Потъва в езерата на съня,
очите ми във нея се оглеждат.
Усещам топлината ти във мен, ...

Животът ми и без теб ще продължи.
Но ще ми е трудно, нали!?
Докато с болката се преборя,
докато раните си излекувам,
докато любовта си погреба, ...

ПРИШЕДСТВИЕ ІІ-ро
Аз съм онази Гуцила, дето преди време придойде на двуместен звездолет от Сириус заедно с мъжленцето си, Муцинг, но се прибра самичка, щото той се залюби с местната хубавица, Дешка Дашната, пък аз не можах и да си взема с мене оня левент, Грую, защото нямало да издържи на ЖЕ-тата.
С ...

Нима очакваш да те чакам вечно?
Да бдя над телефона и да очаквам твоето позвъняване?
Не!
Стига вече, изгубих достатъчно сили, чувства, емоции и очаквания по теб. Не мога да продължавам да се надявам на нещо, което така или иначе знам, че никога няма да имам. Просто си запълваш времето, нали?... Само ...

Две Думи...
Ние сме две думи - "аз и ти" сме достатъчни,
без излишни прилагателни и епитети...
Два оксиморона, не дотам порядъчни,
наранени от глаголите, които ни разделят. ...

Времето....
Напукани от влюбване
са очите ми.
Устните прилепнали –
от страст натежали... ...

Първично
Със затъпели от болката чувства,
ние бродим с огън и меч.
Без да знаем какво ни се случва,
подлагаме всичко на жупел и сеч. ...

Музата ми, в този свят изнервен,
включи се във модните тенденции.
Номинира бялото за черно
и ми хвърля някакви претенции...
Влече я изотвътре да стачкува, ...

Анелия и Борис
Глава шеста
Анелия Димитрова Беремлийска, по мъж Тимова, беше родена в София. Родителите й бяха учители и имаха желание единствената им дъщеря да поеме щафетата на трето поколение софийски учители. Един от чичовците на баща й е бил директор на Първа мъжка гимназия. Тогава то е било на ...

Версията на Дружеството за защита на животните: "Снежанка и седемте кутрета".
Имам всички основания да смятам... но не мога да броя.
Едно от основните ми правила за здравословен живот - изолирам навреме хората с болни амбиции...
Всичко ще се оправи, когато се оправи останалото.
Любов е, когато се съ ...

Една сива котка играе със топка хартия.
Бута,
разкъсва
и дърпа,
подмята я както вълните безпомощна лодка ...

Измъчи го късната есен...
Хербарии от листи направи.
Стопи се животът нелесен
и с времето всичко забрави.
Скова се душата му болна ...

Седенката аз развалям.
Хората пак размотавам.
Не разбрахте - кукловодите не избирате.
Не ми пука за вас, ако ще и да умирате.
Вечна слава на българските олигарси. ...

Пълна луна.
Среднощен хлад.
Парапетът под краката на Мая е хлъзгав, въпреки че е сух. Мая стои уверено върху него и гледа. Очите ù са спокойни и пълната луна се отразява в ясния ирис. Прави още една крачка. Стъпва сигурно върху хлъзгавия парапет към съседния балкон.
Вятър.
Косата на Мая се развява к ...

„Най-хубавите мигове са кратки“,
ми каза той, а после си отиде.
След него ме докосна само вятъра,
и спомена, че съм била щастлива…
„След него“, как трудно се изрича… ...

Аз съм огън, избухнал в нощта,
свети ярко душата ми факла.
Ти си нежна, спокойна вода,
бавно стъпваш след мене във мрака.
Аз съм лудост с много лица, ...

Отиват дните безметежно,
отнесени като листа,
а аз оставам многократно,
едва спасен над Пропастта.
Света без мен ще съществува, ...

Неотдавна я срещнах, а днес си тръгва –
светът с поредното празно сърце се сдобива.
Голямата любов сама себе си залъгва,
дори да знае, че клинът с клин се избива.
Заминаването ù не може да бъде възприето, ...

Оловно небе,
Милиарди сълзи се сипят от него.
Тежки, парещи, задушават земята.
На скъсани, употребени души.
А моите сълзи мълчат... ...

Преди седмица и нещо
Срещнах аз едно момиче.
В него влюбих се горещо
И.... все още го обичам.
Нещо повече, изглежда, ...

Бе тъмна нощ, тя
стоеше в ъгъла сама,
свита между две стени,
цялата обляна в сълзи.
В тази тъмна нощ тя ...

Пак се връщам,
връщам се там,
откъдето съм тръгнала...
Беше трудно да тръгна –
сто години живях в самота... ...

опитай...
аз ще бъда тук
и пак ще чакам...
защото търпението ме научи
да разбирам ...

Малките строители
С кубчета и камион
ний строиме дом след дом,
там на детската площадка
в пясъчника със лопатка. ...

Погледай ми, магьоснице-есен, на златни листа!
Подреди пасианс върху тревата изсъхнала!
Нещо сладко-горчиво пестилено натежа.
Пада лист. Отронено... Късно ли?!
Предскажи ми чакана обич! Направи ме щастлив! ...

обичам те.
Безкрайно се уплаших от очите ти,
които ми се взираха в душата.
Сега без страх заспивам във ръцете ти.
Сега със теб е нежна тишината. ...

Властна Самота вилнее у мен.
Бог е сътворил от Самота Вселените,
затова в утрините на хоризонта студен
Тя изгрява и гори духа ми.
Блиндирана е недостъпната ù ограда, ...

Той може да е един, а да бъде друг. Това другото не е задължително свързано с първото и не значи, че изразява едното. Битието определя съзнанието, не винаги обаче е така. Съзнанието може да няма нищо общо с битието. Някой индивиди въобще не се ръководят от съзнанието си, а от подсъзнанието. Много че ...

Дядо Славейков,
нали мога така да те наричам? Нали и аз съм българин, като тебе? Плаче ми се, дядо Славейков, плаче ми се.
Май беше прав... „не сме народ“. За 138 години сме си същите. Още не щем нищо да вършим или ако вършим нещо, не се знае дали ще го завършим. Още общият глас е гласът на отчаяние ...

Опитваме се "над нещата"
да се издигнем безуспешно.
Притиска ни с крило тъгата
и ангели сме, ала грешни.
Препускаме си "през нещата" ...

Дете и хвърчило (песен)
Яростно коня на живота си яхнал и с всичка сила ти напред летиш!
И препятствие да срещнеш го прескачаш и пак намигаш на живота!
И при бурите за мен избавление има!
Ти спускаш от душата си към мен спасително въже! Аз оплитам мечтите си ...

Създала съм ти грешно впечатление,
че влажният ми поглед значи страст.
В момента плувам в егово безтемие
на мъжкозажаднялото ми „Аз”.
Грешиш, защото съм във фаза „нула” – ...

Сирашко писмо
Мила моя мамо,
ти самичък ме остави...
Бил съм месец само,
хвърли ме, забрави! ...

Сипе се дъждът във ветровита есенна вечер.
На верандата тя седи - свита, скрита, пее тиха песен.
С полузатворени очи потъва в тъмнината,
само мрак и цигарен дим открояват красотата.
И ето пак докосва с устни запалената между пръстите цигара, ...

Някой е умрял от глад, преди да разберем
как от жито да омесим хляб.
Някой тихо в своя дом е бил изпепелен,
за да помним ужас от пожар.
Някой е загинал под лавина в планина, ...

Има думичка, която
е като рубин и злато -
но в България я свиха без следа.
Смъкнаха я от пилони,
от елхички, от пагони - ...