Мое далечно момиче
от преспата вечна на спомена,
догаря последно свещичката
и восъчно пак те отронва.
Ти си дъхът на зениците, ...

Неделя е. Сам съм. Отново съм в нищото.
Досадно във ъгъла шуми телевизора.
Спрял съм звука. Само мимики, жестове.
Я, колко страхотна била пантомимата!
Не ща да ги слушам. Прекрасно ги зная. ...

Сега съм истина
Отроних се в стих.
От глухарчето
донесено с вятъра.
И се скрих в сълза. ...

***
Топла съм загърната
... във скреж,
луната в пъти
... стопли се във мен ...

Последният звънец за деня би. Госпожа Маркова още не беше написала поредното домашно на дъската за следващия път, когато класа се изниза с грохот през вратата. Единственият отзив на крясъците на госпожата да се върнат и да запишат задачата беше нагъл кикот.
- Хайде да се махаме - провикна се едно мо ...

Аз чакам болката да стихне
и ще дойда тайно във съня ти.
А ти ще ме обвиеш като вихър,
тъй пак ще ми препречиш пътя.
Тогава ще пропадна в бездна, ...

ЗАВИНАГИ ТУК
Мисля че е време аз да те освободя
С мъка в душата с тебе да се разделя
Последния си земен път ти да извървиш
И с ангелските си крила надалеч да отлетиш ...

Обичам те.
В събуждането на зората,
в росата по зелената трева,
във ручея, роден от планината,
в забързания ход на вечността. ...

Здравей! Зная, че си тук -
идваш в съня ми без да питаш.
Сами сме, няма друг,
признай, че за себе си ме искаш.
Защо мълчиш? ...

Мечтаеш си за вярност,
за безусловна любов,
за ласки без преструвки,
за някой,
който да умре за теб е готов? ...

За мене ти си въздух, светлина,
за мене ти си слънце и луна,
за мене ти си огън в зимна нощ,
за мене ти си пролет, моя любов.
Слънчице мое, извор на живот, ...

Войнико, накъде си тръгнал ти...
Земята там до кости е студена –
няма да ги има моите очи
с обич твоето сърце да сгреят.
Кой кажи ми , теб ще утеши - ...

Понякога, когато мракът обгърне душата ми,
не виждам път, не виждам спасение...
Животът препуска край мен, като забързани влакове,
а аз падам на релсите, неоткрила спасение...
Филми всякакви, всеки ден гледам, ...

Признавам, че пред теб
и себе си съм грешна.
Дълго гледах те,
но нищичко не виждах.
Дали съм сляпа или уморена, ...

Съмва се, но вън е мрак,
черни мисли са пред моя праг,
искат да нахлуят, тропат с крак,
чакат от страха ми да получат знак!
В тъмница го запратих аз отдавна, ...

НА ТАТКО
20.01.1954
Денят е сряда, светъл ден... студен и заскрежен.
Над последната къща, под баира, от комина блика дим.
В деня, когато Шостакович поставял поредна велика творба* ...

Стоя си значи аз в автобуса и си представям, че вече съм хм... у дома. Гледам срещу мене кого мислите - бай Ганьо. Досущ като него. Онзи - нашеницът. Ех, голям късмет да го видя на живо. Сякаш Алеко Константинов го е извадил от картинката и го е поставил тук, за да му се наслаждават. Голяма работа е ...

Времето - безгласен знак, безшумен миг,
през пръсти изтеклата вода,
нехайно захвърлена любов
и книга недочетена...
Времето е лято недолюбено, ...

С изречени думи
на глас те рисувам.
По есенни шуми
с молива бесувам.
Със цветна палитра ...

Какво му трябва на човек.
Едно палто, чадър, сърце богато.
Да кръстосва надлъж и нашир.
Да се среща с приятели добри.
Какво му трябва на човек. ...

Ти идваш,
В черешови докосвания
В парадигмите на пътищата ми.
Да се усмихнеш.
Ти идваш, ...

***
ДЕЦАТА ни-най-Скъпите Подаръци!
Да са щастливи в идващите дни!
Да ни даряват с Внуци и Правнуци...
чак до дълбоки старини! ...

Мъжкото сърце
Мъжкото сърце е бездна, пълна с болка...
Ако я видиш... имаш две възможности...
Или да си тръгнеш (което е по лесното)...
като тръшнеш вратата след себе си... ...

ХVІ
... – И с тази надежда започнахме подготовката за новото начало.
Наближаваше полунощ, а Елена продължаваше своя разказ.
– Седмиците на преместването бяха пълен хаос. Всичко се случваше адски бързо и въпреки че Мира изглеждаше доста по-добре все още не беше обелила и дума. Мълчанието ú направо ме ...

Две целувки декларирах,
а реално бяха хиляди...
Ходилата ехото на пясъка усещат -
а небето е опръскано с звездите,
навреме някак успях да те срещна ...

Аз не съм стрела. И не тетивата
ме е приковала сега тук.
Не съм и парабола - ала съдбата
ме направлява без звук.
Аз съм огънят - горящ в сърцата. ...

Излишно е да казваш „Остани”.
Каквото и да кажеш, ще е празно.
Дотолкова, че всичко ще кънти
без смисъл. Глухо и неясно.
Сърцето ще забрави за преди. ...

Преструвам се, че имам всичко!
Ала съм сетния бедняк -
с две кръпки на измачканата риза,
в прегръдката на вятър северняк.
В джоба си имам синьо мънисто ...

"Вместо народа си да обединявам -
най-обичам да го разединявам.
Аз съм нежничка душичка,
бате Бойко най-обичкам,
каквото ми подсвирне- ...

Пак се сви този ден във фуния
и отекна със залеза пъстър... отмина.
На нощта във зеницата цъфна петуния
и докосна душата ми с мелодия нежна.
Черно-бели клавиши подскачат във ритми ...

Козичката – север
Козичката нямала търпение да тръгне. Петелът, който бил най-мъдър от всичките и показал как да следва посоката си. Посочил и една звезда, която светела по-силно от всички останали. Петльо я наричал зорница.
-Ако се движиш към нея, винаги ще си в правилната посока, Козичке, - казал ...

Ах, може ли от нежност да боли,
от думи мили, чисти, съкровени,
от бликнали в очите ти сълзи
и от сърце със обич подарено
и може ли ужасно да боде ...

Подарък
Допряла нежно своята глава,
долавям как сърцето ти говори.
Казва ми, че твоята душа
трябва с мене да поспори. ...

Ако имаше глътка вода
във пустинята – жаден да пия
и по пясъка вярна следа
да я следва камилската шия;
ако имаше облак надлъж, ...

САМО НА НЕБЕТО
/Превод от сръбски език/
Аз просто чувам думите,
които се връщат заедно
с дъжда, ...

Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Александър
Едва ли на друг човек би му се отдало, въпреки огромния ръст, да пристъпва нежно и леко, да докосва умело, преценявайки къде не бива да пипа травмите на хората, с които го среща живота, но Александър бе израснал едър и чувствителен човек. Прите ...