Contemporary authors work: literature, music, art etc.
393.3K results
Българо-руско стихо
🇧🇬
Ты хочешь... покуришь меня?...
И да димим... любоуханно? -
Не ошибайся... с друг!... Ела!...
Недей ме гледа... психостранно!...
Не ми играй сега... балет!... ...
Позволи ми да помечтая! За миг, минута... за един дъх поне! Ей така, гледащ в хоризонта и мечтаещ. За нещо неизпитано, порив, обзел в този момент сърцето и издигащ се в пространството пред мен. Всичко излиза, няма как да го спра и не искам. Това е изворът, от който имам нужда, за да не пресъхне в ду ...
Моето име е Клошар
Част 3
Пиянски гласове и кискане ме откъснаха от мислите ми. Срещу мен се клатушкаха с бутилки в ръце три момчета. „А може би Бог е избрал вече начин да се разправи с мен. Изпратил е палачите си.”
Младежите препречиха пътя ми и аз спрях на две – три крачки от тях. Тялото ми беше о ...
Пролог
Никога не съм очаквала да ми се случи. Вярвах, че не съм като Онези, че съм една от Висшите. Тези, които сме каймакът на обществото, недосегаемите, естествено имунизирани срещу лудостта обхванала по – слабите от нас. Знаех разбира се, за онзи процент вероятност, който може да промени всичко. ...
Тъжна песен в тъжна утрин зазвучава,
улицата малка с бедна кръв залята,
така осъмва София на мизерия богата.
Страна вековна с традиции, но къде ù е красотата?
Отидоха си хората добри за чуждите страни ...
Можете да не се чудите кой е тоя умник. За моята скромна персона иде реч. От малък родата като гракна срещу мен, „умник, та умник”! Каквото и да направех - майка, баща, баби, дядовци и населението в махалата свиваха устни по особен начин и процеждаха през зъби споменатото определение. Отраснах с тов ...
В нощвите къпала се е зората,
кълбенца светлина се гонят.
Лъчът – притичал през стъклата,
в трохи по дланите се рони.
А баба ми замесва хляба, гали, ...
Селото, в което всяко лято ме изпращаха на почивка при баба и дядо, се казваше село Нушево. Сгушено в планината, зиме пустеееше, лятото се оживяваше от детски смях. Всичките му къщи се пълнеха с деца - малки и големи, които родителите пращаха на бабин дом и спокойно ходеха на работа. Лятото на село ...
Забравих миналите пътища за ден,
запалих ги с гнева на рутината!
Не ги пожалих, както и те – мен
стаиха се в мига на тишината!
Не ги премислих, за пореден път, ...
Навярно има нейде бяла тишина,
но моята изкристализира в чисто черно.
С очи на уловен кефал събуди се нощта.
Сърцето ти пристана на вечерница...
А орехът на село, даже не разбрал, ...
В душата ми бушуват чувство на разум и чувство на грях,
попадам в бездна изпълнена с прах.
Вярно или грешно бе това, да вярвам в една приказна мечта -
наричана Любов. Казват някои - не съществува тя, а други всяка сутрин срещат я.
В какво да вярвам аз не зная. ...
Бих искала звезди да ми свалиш,
да бъде както някога -
и стихнала под твойта длан
да слушам приказки за чудеса.
Да бъде чудно - зимата да ни наметне ...
Полусънено, някак лежерно утро в неделя.
Аз мързеливо усмихната с чаша кафе.
Ти си скрит там в мислите,
в усмивката ми неделно сутришна.
Има частица от теб ...
Останах романтик,
въпреки ферментиралите мигове
и горчивия вкус на солени съждения.
Въпреки просташки сладките хвалебствия,
откупени със сребърниците на Юда. ...
Смъртта е надалече. Зад ъгъла, зад ъгъла.
Кой точно е от всички? По-късно ще реши...
Животът слаломира в голямото надлъгване
и колкото изгражда - по толкова руши...
Смъртта се приближава. Зад ъгъла, зад ъгъла. ...
Понякога преливам. Като бент.
От себе си и сетивата си преливам.
Понякога съм черна. Като мощ
на черна вещица, към светлото ревнива.
Понякога преливам. ...