Защо си толкова ядосана?
Защо блъскаш и ровиш брега?
Пред теб е дълъг път!
Успокой си гнева!
Виж! Излегни се сред тази дъбрава ...

Дали обичам? Сърцето често пита,
то знае в мене най добре.
Когато обич в душата в нас се вплита,
сърцето, сърцето знае кой да избере.
Ще стопли ли в студените ми нощи? ...

21.
Пресичайки улицата, за да влезе в парка, една кола едва не го удари и с клаксона си го “изведе от казиното” и върна на зебрата. Погледна часовника си. Беше минал още половин час, половин час, през който като на кинолента си беше представил случилото се от първата до последната вечер в казиното. ...

Продавам любов
- Ниии-я-ааа – скупчените около брега скали подскочиха, опитаха се да уловят умоляващия вик на майката – не успяха. Викът се отскубна от камънаците, тупна в пясъка, търкулна се към морето и се удави.
- Ниии-я-ааа – майката обикаляше безлюдния бряг уплашена и на посоки. Тя продължаваше ...

Не търся брод чрез нечия вина,
разбор на дни, очакване, безумства.
Когато някой срязал е връвта,
да го виниш е просто празнодумство.
Различни сме по сила в любовта ...

Ела в чудната страна Поезия...
Тръгни със мене да те заведа
във чудната страна Поезия,
религията там е: Любовта-
без атеисти, и без ереси!... ...

От монотонното подрусване почти ù се доспиваше.
Но едва ли можеше да заспи. Часът бе 3 без 15, а вече близо час и половина седеше, загледана в оттичащите се зад замъгленото стъкло на прозореца дъждовни капчици. Беше едно от онези пътувания с влак, по време на които нито ти се чете, нито можеш да зас ...

Усмихвам се, а вътре в мен гори...
крещя удавена в пожар от думи,
усмихвам се, а много ме боли,
но ти ще видиш само любовта ми...
Все повече фалшиви лица ме пресрещат, ...

III
Дона
Влакът спря и пиукането над главите на пътниците ги предупреди, че вратите се отварят. Дона отлепи очи си от дисплея на телефона и погледна през прозореца. Бяха спрели на Пинто. Оставаха ѝ две гари само: Валдеморо и Сиенпосуелос, след тях следваше последната гара: Аранхуес. Нейният Аранхуес ...

Хоротеката вие в стакато
пред очите ми кръшния стан.
Съща музика, същото лято,
само подиум вместо мегдан.
И преплитат момите, момците ...

Спомни си мразовития ден, в който я намери. Беше началото на февруари преди осем години. Навън бе ужасна виелица. Снегът се въртеше носен от вятъра, развихряше се и нападаше от всички посоки. Бе излязъл да отиде до магазина, за да зареди с продукти. Хляб за няколко дни, мляко, колбаси и чай, защото ...

Казах ти го с думи,
задъхано издишах ги:
"Обичам те!" - ти чу ли?
Нима е било излишно?
"Много те обичам!" - ...

Лунатизъм...
Луннокоса, лунноока
дето и да си- ела!...
Искам в лунната посока
с обич да те поведа... ...

"Тишината реди мълчаливо пасианси от стихове стари. Пак за някои ще е красиво, а за други - тъгата ще пари." (P.\\//.S.)
Мълчаливо
Пак вали. И загребвам мълчание
от стрелките на своя компас.
Думите ми ще са изтезание ...

В игра на шах все някой побеждава.
По-силният накрая всичко притежава.
По-слабият остава да се чуди,
защо и царят, и царицата загуби.
И ние изиграхме нашата игра ...

Докосни ме
Докосни ме
със студената си длан.
Сега съм тук.
Сама. ...

Оригинал https://www.youtube.com/watch?v=GYcKwaD4oIE
Изтегли ремикса

"Минаваме през този свят...
и нека дирята ни е светла и запомняща се..."
Светът е твърде недостатъчен
да скрием в шепи цялото небе,
да свием пура от порядъчност, ...

Цигара след цигара паля,
а тя изгаря сякаш в миг,
само пушекът от нея остава
като спомен от прочетен стих.
Спомен от среща някъде, случайна, ...

---
Твоят дом е покров за душата.
Имам всичко — и слънце, и хляб,
чаша вино искрящо — в ръката,
лъха обич от повея слаб. ...

Разлюля се небето.
И изтръпна в неслучване.
Падна дъжд, по-горчив от тревога.
Ти внезапно откри -
жива съм, има ме, дишам. ...

Светът е мръсно място, с това ще започна, мръсно място, място пълно със злоба, лъжи и интрижки. Място на ужасите. Страшен филм на ужасите. Защо? Защо няма справедливост и баланс... Защо обикновено най-истинските хора страдат, защо? Защо най-често те са хората, които плачат, докато не заспят. "Всички ...

Мъчително е, щом прокудена
от собственото, светло Аз
душата, скитница заблудена,
сама остава в късен час.
По портите да тропа тя не може. ...

Прозрях в удивлението си!
Устоях чрез търпението си!
... и всеки удар жесток, приех за свой урок!
Не, нямам опити за бягство - оставам пленник в тоз живот!
За мене най-голямото богатство е съдбата - този зъл пастрок... ...

Дори пак да вали!!!
Някак странно се чувствам, когато вали.
Облак слънце притулва и се стелят мъгли.
Нейде кучета лаят, кукуригат петли...
Всичко мрачно е някак си, но свирукат щурци. ...

Шапка свалям вам, поети
в поетично кафене,
че си мерим тук куплети
всеки път, на чашка – две.
И пред всяка поетеса, ...

Връщаше се от пазара
днеска баба Сийка.
Купила си две черешки
и една кайсийка.
Мислела за две кайсийки, ...

Безсъние в лятна нощ...
Нежност, нега и светулки,
нощ, щурчета и луна,
разлюляни звездни люлки,
шепот, трепет... Тишина... ...

Прощаване с птиците
Той няма име. Всяка сутрин тръгва по глухите пресечки на кръвта ни.
Какво разнася? Радост. Или мъка. Една сълзица все ще му пристане.
През обръча на обедите душни премята ловко чантата на рамо.
За миг писмата тутакси се сгушват, подобно бели птици във дланта му. ...

Ако ти си моят ангел,
който ще ме укроти,
на душата ми юздите
здраво с дланите хвани.
За да мога да се кротна, ...