Ти затваряш ме в мрака,
а съзнанието ми изгрева чака... ли чака!
Потъвам някъде дълбоко,
където няма изгрев и светлина
и отчаяно се моля за покой - да се спася! ...

ОТКРАДНАТ МИГ –
ОТКРАДНАТА ЦЕЛУВКА
В откраднат миг живяхме
на крайбрежието морско,
за дни щастливи бяхме ...

Проспивах раждането на Деня,
над най-кошмарни пропасти надвесен.
И смлян от мелницата на града,
аз мънках своята еснафска песен...
За Изгреви и Залези мечтах, ...

Цветовете на живота се преливат
от гълъбово-сиво в нежна резеда,
нюанс в нюанса дръзко се излива,
за да оформи пъстротата на деня.
Утрото започва като първа пролет ...

Скрибуца си каруцата, скрибуца…
Народецът от памтивека куца,
а бай ти Ганя, с чепата копраля,
умора хич няма - все го оправя!
И днеска пак каруцата скрибуца, ...

Тя
Коя е Тя – от теб зависи.
Къде е Тя – от теб зависи.
С кого е Тя – от теб зависи.
Дали е Тя – от теб зависи. ...

Не ми пробутвайте твърдения
за непорочности библейски,
за седемдневно сътворение
и за пророчества житейски.
Не ми понася фарисейството, ...

Кърпено сърце
След всяка болка,
след всеки погром.
След всяка
зашлевена тишина ...

Понякога мисля в рими,
когато стоиш до мен.
Между редовете говори ми -
полъх вдъхновен.
Понякога те виждам в рамка: ...

Не бива да съм толкова нахална –
поисках всичко и получих много...
Отвън Луната е така овална –
по–кръгла да я сторя – не, не мога!
Поисках да живея на ръба – живях, ...

(не прескочи кобила, но прескочи коза - по козята пътека :)
Не се напиваш от виното червено,
не се насищат от Любов очите...
Това, което чувстваш споделено,
това ще е до свършека на дните. ...

нощен славей в градината ми:
изживявам отново
ранното си средновековие

Родих се в криминално време…
Дали поисках?... Може би… Защо?...
Животът се търкаля след промените
подобно воденично колело!
На този свят свят е всичко уникално, ...

Над земята,
в нестинарски танц,
бавно
мараня се вие.
Зад хълма надничайки едва-едва, ...

За нещастните хора тъжим,
що загубиха живота си в мината,
безхаберието няма да простим,
няма да забравим за двамината,
чиито семейства са почернени, ...

Ненавист тежка душата ми гори,
към онази, що глупакът боготвори.
Тя своята сила не разбира
и затова пред безсилния поклони прави,
че чак с косите си пода покрива. ...

Три въпроса можем да си зададем от заглавието: Какво е цивилизация и какво варварство? Друг въпрос, на който трябва да си отговорим е: Какво прави цивилизацията цивилизация и каква е разликата между цивилизацията и варварството?
Адам Фъргюсън обяснява цивилизацията като стадий в развитието на човече ...

Mr.Big - To Be With You
Hold on little girl
show me what he's done to you
Stand up little girl
A broken heart can't be that bad ...

Raining
Tonight every street in the city
ends up where I don`t want to be
the signs tell me how far I am from you
even though you`re all that I see ...

Katie Melua- On the road again
Well I'm so tired of cryin' but I'm out on the road again.
Well I'm so tired of cryin' but I'm out on the road again.
I ain't got nobody just to call my special friend.
You know the first time I travelled out in the rain and snow ...

Depeche Mode
"Soothe My Soul"
I'm coming for you Аз идвам за теб,
When the sun goes down когато слънцето залезе.
I'm coming for you Идвам за теб, ...

Ето ти самоличността ми,
прибави всички тези ненужни проблеми
и после ми се обади, да ми кажеш на какво е равно,
докато се третирам с терапия от билки и мехлеми.
Сто процента съм им странен на хората, ...

Не живеем ли толкова бързо и сложно?
Не пилеем ли сили в нечовешки борби?
В този свят на разруха дали е възможно
да усетим душата как от болка крещи.
Изнурена до дъно. Окована в лъжи. ...

За тебе още аз копнея,
без теб не искам да дишам, нито да живея.
Защо от мен така си тръгна,
питам се как мога да те върна.
Къде сгреших, какво направих, не зная вече, ...

Събличай ме.
На кой му трябват дрехи?
Удобно ми е някак да съм гола.
И Дон Кихот е можел без доспехи.
Събличай се, хвърли ги там... на стола. ...

Тъй както дъждът пада
да можеше да отлитнеш
от живота и от рая
и тялото ми да притихне -
без въздишките вече да браня ...

Реклама
"Купете си нашия нож, което автоматично ще превърне вашите (сакати, дървени и некадърни в кулинарно отношение) ръце в две магически пръчки, способни да задоволят гастрономическите изисквания дори на най-мрънкащата брачна половинка" - примамващо обещава гласът от синия екран.
Но вълшебствата ...

Зa розaтa
Кaкво дa ти нaпишa, aх, не знaя?
Дaли поемa или стих дa ти дaря,
но все пaк рaзбрaх нaкрaя
стих нa теб ще посветя, ...

Вървя, болея и тъгувам
за всяко слънце и луна.
Горя, угасвам и студувам
в прегръдките и на жена.
Увисвам на житейска нишка ...

Лек за медузата
Той не е Шашко, а Сашко, но след оня случай във ІІ-ри клас всички му викат така. Иначе, по паспорт е Александър, но С-то пак му бяга, защото единият му преден зъб го няма, а другият е наполовина.
Само аз не му се надсмивам на ШЪТ-кането. И как бих могъл, нали усмивката му е такава, о ...

Шампанско и сълзи, бил животът ù,
раздърпана, пияна, пилеела коси.
А той богат и снажен, в черно БМВ,
пускал и захапвал нейното сърце.
С черна рокля на голо и горещо тяло, ...

Превеждам на човешки.
Докога
От слизане ме заболя.
Време е
човекът аз да преведа - ...

Пийнах - и ми е хубаво.
Целият свят е добър.
Чадъри минават - хубави.
Двама с един чадър.
Дъжд - каква странна мелодия! ...

В памуковите мои ниви пусто е –
из тях, навярно, ангели са легнали,
почиват си, а вятърът се гуши
в крилете им, додето дойде светлото.
И – тръгва подранилият берач! – ...

Хлябът
Още помня вкуса и аромата на печения селски хляб, излизащ от фурната до малкия площад на центъра. Кръгъл, топъл, с хрупкава коричка и винаги тежащ точно един килограм. Уханието се разнасяше по близките улички и привличаше вниманието на играещите в прахта хлапета. Само бучка домашно овче сирен ...

Наивен бях, хора, до скоро,
и вярвах в лъжливи неща!
Живота си гледах от горе,
не търсех и аз Същността.
Не виждах от мене по-умен. ...

Няма го Ромео и Хамлет, Снежанка и Пепеляшка -
няма в живота мечта сбъдната от порив -
няма щастлива случайност
и няма чувство силно до плюс безкрайност.
Навярно не подхождам на този свят - ...

104.
Колко добре му беше позната топлината на майчината прегръдка и парещата целувка по бузата.
“Какво правиш, бе Николай? Знаеш ли как те мислим със татко ти?” – говореше му тя, влизайки на плочките пред къщата под асмата с налети до пръсване гроздове. Нямаше нищо по-хубаво за него да клъвне от все ...

Чук стоманен, шкурка стара,
блъскат и продират ми плътта.
Сърце моряшко - няма гара,
жарка е във мен кръвта.
Вкъщи, Ах... дори да легна, ...

По-приказна от пясъчни замъци,
с душа по-тъжна от зимно небе,
тя пази ревниво старите рани:
под кожата бяла крие се въглен-сърце.
Едно болно дете шъпне молитва в краката ù, ...