Студено ми е, мамо... Мръква ли?
Ръката ти едвам усещам.
Дочух, че долетели щъркели
върху тополата отсреща.
Сънувах как извива женската – ...

Драсканици
...........
Парламентарни кълчища
Един изяснява.
Друг – решава. ...

Разпети петък
Твоето първо „ела”,
дето го чаках с години!
Тръгнах веднага, но с влак:
може би късно пристигнах? ...

Тя бе с дълбоки и чисти очи,
а косите ù пуснати до под раменете ù стигаха,
в които пръстите ми дълбоко се вплитаха
и за дълго в нощите в тях оставаха.
Тя бе срамежлива, наивна и малка, ...

Благодаря ти, че си до мен
и изслушваш всеки мой проблем.
Благодаря ти, че през таз година
всяка трудност с мен премина.
Благодаря ти, че с усмивка ме даряваш, ...

Има чувства, за които не говорим. Неща, които никога не изричаме на глас, но това не означава, че не ги изпитваме или че не ни разяждат... или че не са силни. Понякога даже адски силни и истински. Скриваме тези чувства някъде там под фалшивите усмивки, евтиния етилов алкохол, безсмислените нощи в ба ...

Какво сме аз и ти...
Две фигурки цигарен дим
над пепелника
на нощта.
Ти ме гледаш ...

Катя беше моя ученичка, навремето учих и баща ù Симеон, същия онзи Симеон, когото, поради славата на изкусен музикант и певец, наричаха славея на Сакар. Тя растеше в задружно и щастливо семейство. Безоблачно и радостно детство имаха те със сестра си Иванка, детство, което се радваше на грижите и оби ...

И Той е тук! Усещам го с душата,
със своето пречистено сърце,
дойде да ми покаже светлината
и да отмие моето лице
от сълзите, от болката, която ...

Тя пази най-доброто за накрая. Това момиче, което пред очите ми остаря. А беше, помня, когато я видях, тя беше почти с усмивка на дете, с рокля до колене и с мечти, които никой вятър не можеше да угаси. Тя се сля с мен и два пъти ме нарисува, две прекрасни дъщери, в очите им аз виждам момичето, коет ...

Летя. Летя в безоблачното небе. Летя като птица. Не, аз се нося в небето по-бързо от птицата, но не и толкова грациозно и ефирно. Усещам тежестта на времето, сякаш тонове метал са стоварени върху мен.
Колко малки са всички долу. Гледам ги отгоре и ми изглеждат смешни малките им размери. Но знам, че ...

Студът пълзи над хора и смокини,
пропушиха комините, а там
до вчера кичестите ни градини
оклюмаха с оголени стебла.
И стана сиво... някак сиво стана. ...

"Добър вечер" ти казвам, че пак окъснях,
ризи нощем плета за братята лебеди.
От копривата жарка ръцете болят,
но звездите ми светят и даже помагат ми.
"Добър вечер" на теб. Със словата ти топли ...

- Камера! – работи.
- Стига вече демагогия, стига вече ограбване на този изстрадал народ! Нашата партия…
- Стоп, имаме технически проблем! Може ли отначало?!
- Стига вече демагогия, стига вече ограбване на…
- Стоп, отново има проблем! Дайте пак! ...

ГРЕХОВЕН СЪН
Пареща вечер
на белия чаршаф,
с цвят на зряла смокиня
тъмната ù кожа контрастира. ...

Мария е името на майката на бога,
име което да забравя не мога!
Тя родила го като всяка майка,
дарила го с любов, обич и грижи без да се вайка.
Баща му бил човек обикновен, ...

Утрото прекрасно
с песента на птици
събуди ме спокойно
с мисълта за теб.
Ароматът на кафе ...

Животът е като дърво
със много клони.
И хората по клоните
гнездят...
Въртят се ...

Защо човек се влюбва и в
раните си дълбоко той възбужда?
Питам се, какво е любовта,
дали е по-тежко от смъртта?
Дали твоите очи ще са в моите мечти, ...

Чувах тихия, но ясен звук на леда в чашата му. За един кратък момент помислих, че всичко, което желаех точно сега, беше да захапя онези сладостни устни, които отпиваха поредната глътка уиски.
Изчаках, може би минута или две. Погледът му беше прилепен към онази надута и дипломатично изглеждаща жена. ...

Нощта покриваше града,
на хората убиваше мечтите
и всички бързо в нейните обятия
отдавахме се за съня необходим.
Но аз лежа си в леглото ...

Поглеждам те и се досещам
колко малко не ми достига, едва…
и цяла нощ, като звезда гореща,
би изгоряла в теб сега...!
Поглеждам те и си припомням ...

Да запалим свещица,
за онези шест невинни дечица,
които преди две години загинаха нещастно,
а случилото се тогава беше най-ужасно.
Пред Великден, за черква както си вървяха, ...

ЛЪВСКИ СКОКОВЕ
На Ст. Поптонев
Стига спомени и елегии
– дни, заровени надалече –
няма вече юнашки легии, ...

Ако те видя, мога ли да те прегърна?
Ако те видя, мога ли да те целуна?
Да разроша твоята коса, да ти говоря мили думи,
да ти се усмихвам, ще ми разрешиш ли, душа?
Намирам се на плажа. Сам, е, има хора около мен, ...

Пожелах си любов.
Като вик,
като миг, като стих.
Като песен.
Диптих. ...

Корабокрушението при островъ Антикитера, Гърция
Прѣзъ 1900-та година, по време на Великдень, два кораба на ловци на сюнгери, чиито капитанъ билъ Димитриосъ Кондосъ, пуснали котва на единъ малъкъ гръцки островъ – Антикитера. Той се намира между островъ Китера, до южния брѣгъ на Пелопонесъ, и островъ ...

Даваш ли, или отказваш,
си доволна, че те молят.
Знаеш как и да наказваш,
щом за тебе зашумолят.
И подробна, и си кратка. ...

Мислете му, какви ги мармаладите,
че ще посегна даже на площадите.
И недоволните - във дупка миша -
да ми се молят, глухо да въздишат.
Дали ще имат глас или пък дума, ...

И пак се сливат търсещи сияния
Изтръгна ме от себе си, но... Ах, духа ти!
Пак идва. Неспокоен. И като раздиплена
дантела. Обгръща ме. И стене. В страха ти
от докосващи ме чужди пръсти. Канелена ...

Не ме отпращай въпреки часа!
Не съм дошла да се натрапвам.
Ти сам си ме поканил в съня.
А аз поканата ти дълго чаках.
Недей да чувстваш някаква вина. ...

„Много по-лесно е да станеш баща, отколкото да останеш баща.”
Василий Осипович Ключевски /1841-1911 г. / - руски историк и обществен деятел, академик
-Седни, майсторе, седни да си поговорим дорде сме само двамата, без жената и без децата. Що-годе прилична къща построихме с теб и с помощниците ти, но ...

Искам да те обичам както досега,,
безразсъдно, нежно, прощаващо.
Искам да шептя името ти
насън и в молитвите ми към Бог.
Искам да виждам усмивката, ...

Сърце, туптящо
в бяла чаена чашка
като врабче
окъпано във опиум,
като несбъдната маянска ...

Тука съм. Има ме. Още съм.
Движа се, дишам и осъзнавам.
Реален е животът, не е сън.
Кое и как да бъде, аз решавам.
Тука съм. За моя радост, ...

Тя се появи в нашия живот малко след 10-ти ноември 1989-то лето господне. Явяваше се единствената жива роднина на мъжа на сестрата на майка ми. Чувала бях за нея, но преди това я споменаваха много предпазливо, защото беше опасно да имаш роднини избягали на запад. Може да се каже, че дори не я искаха ...

Забранено е.
И толкова жадувано.
И истинно
от болката на допир.
Прегръщаш ме с поглед, ...

- Гледай, гледай, това там е Цветана!
- Коя Цветана?
- Оная бе, от нашия клас!
Старата ми съученичка Веселина сочеше към една разплута повлекана, на чиято ръка беше здраво прикрепен дребен мъж. Жената пристъпваше тежко и авторитетно, а мъжленцето до нея, аха и да увисне като чанта в ръката ù. Впроче ...

Обичам тишината на нощта,
безкрайната пътека на луната,
разкъсващата мрака светлина,
разпукването нежно на зората,
шума на вятър в пръснати листа, ...