Едно,
две,
три...
седем -
аз съм пътят към вечното щастие. ...

ТЪМНИ РЕКИ
Текат през времето – откакто свят светува –
невидими реки без бряг и пристан,
реки, в които кораби не плуват,
реки без дъно, мътни и нечисти. ...

Една година Любов,
една година копнеж
и колко ли още... колко ли още...
Дванайсет крачки направих към теб
малки - като пшеничено зрънце. ...

Нощта съблече роклята си тъмна
и утро от копнежа ми роди,
със тази звездна блудница осъмнах
и сънищата във очите ти...
И в онзи шепот на душевни трели ...

На прашинка от рая
Ти знаеш ли нощем как злобно си хапя
до кръв и сълзи наранените устни,
как вие безпътна и пуста душата
и как самотата я с нокти разкъсва? ...

Безпътен пътят е, а хората са мили,
сбогуваме се със пропити от сълзи лица,
усмихваме се, но се мръщим, а сърцата ни унили
не могат с думи да рисуват думата 'тъга'.
Прегръщам силно мама с уморени длани, ...

Чуствам те край мен и в мен,
искам да лежа без дъх в ръцете ти!
От устните ти съм опиянен,
когато докосват се лицата ни!
Сърцето ти е лед за други, ...

Изчезващ вид ( акростих )
Живеят на далечни, чужди планети,
Е може би намират се и на тази.
Но ако ги има, или са заети,
Или са фантазия. ...

Когато съм натрупал гняв,
гърдите ми печал ли стяга,
не търся хап в аптечен шкаф,
а към писалката посягам.
И върху белия ми лист ...

В утрото се ражда свободата,
с разперени до синева ръце,
с желание, с надежда... до разпятие,
с готови и в безпътица нозе,
които ще намерят проходимост ...

Изола. Ударението пада на "И". "Л"-то се изговаря меко, но не чак да стане "ля". Допреди две седмици изобщо не подозирах, че ще го посетя това малко градче в Словения.
Допреди две седмици дори не знаех, че съществува. И когато ми се обади моят приятел, доцент Х., и ме попита: "Свободна ли си от 25-т ...

ЖИВА СЪМ
Запирах сълзите. Напразно. Потекоха.
А сушата дава ми свойто лице.
Попиха. В браздите дълбоки се стекоха
и скришом ги бърша с корави ръце. ...

На бойното поле съм пак
и яхнал старата си кранта.
Вдигам облаци от прах,
изтупвайки последния комат
от пътната си чанта. ...

Безплътно
Безплътно.
Безплътно мълчание кънтеше във стаята.
Безплътно, безпътно, безжизнено нищо стоеше на стария диван, гледайки призрачно към напразно празния прозорец…
Защо? ...

Не ме буди, когато си отиваш!
Забравила съм как да се сбогувам.
Пийни кафе, студено и горчиво.
А аз ще търся смисъл да жадувам.
Не ме буди! Едва ли имам сили ...

Едно огромно слънце
а отсреща новата луна
спомен за хълми познати
на една жена
и хоризонта между тях ...

Тази рана си плаче за сол…
- Поседни, свато, на този стол.
Е, оно, и бастуна с тебе си ходи…
- Не, няма я внучката тука,
с лаптопа си „гони“ Фейсбука. ...

Ерген
Добро утро! Остани по бельо!
Изпий си кафето със мен!
Освен, че делим общо легло,
все още се водя ерген... ...

Текст и музика: Лилия Велчева
Аранжимент: Пламен Скорчелиев
изп. Детска вокална група "ДО РЕ МИ"
ЗВЕЗДА-ЗОРНИЧКА
Мила мамо, в този ден - ...

Часовникът бавно минути отброява,
в нощта тихо тик-така.
Сънят отказва мен да споходи
и за поредна нощ с химикалка в ръка
ставам от постелите топли и сядам да творя. ...

Оставаха броени часове до пристигането на Новата Година. По улиците на Денвър се стичаше поток от хората, които бързаха, за да се присъединят към семействата си за празнична вечеря. По главните шосета можеха да се чуят клаксоните на недоволните шофьори, ругаенето им и форсирането на гумите по мокрия ...

Виновността е само кръст човешки,
препъване от хиляди въпроси,
зад нея хвръкват низове от грешки
и се забиват в теб като откоси.
Щом пътят е мастилено индигов, ...

Беше време, когато от страх,
хапех устни и стисках юмруче...
Късно своята дарба разбрах -
да разлайвам съседското куче.
Непослушен хлапак къдрокос, ...

Струва ли си, я кажи,
ти от всичките да криеш
затова, че те мързи
и ръцете си не миеш?
Лаборантът вчера пак ...

Не мога повече да те забравям.
Уморително е, разбери.
Не ми достигна малко, съжалявам.
Отсъствието не успя да победи.
Макар и всеки ден, в луда надпревара, ...

Днес един младеж ме помоли да напиша стих на момичето му,
искаше да изрази чувствата си, а любовта струеше от думите му
докато ме молеше, беше прекрасно усещане и ето какво се получи.
НА ДЕНИЦА
Дишам с всяка твоя част, ...

Боли ме тук вдясно.
Не където сърцето е.
Трепти чак там то бясно.
Не мъка, неконкретно е.
То не ме допуска ...

Нима още не си го разбрал -
нямам нужда от скъпи предмети -
скъпи дрехи и скъпи коли,
от изкуствени скъпи букети.
Не ме блазнят пари и палати, ...

За мен говорят, че съм хубавица,
на картичките грее ми лика,
майка ми бе Снежната царица,
баща ми – див Южняк вършал в ръжта.
Но скъпата ми стара баба Зима ...

„...Всъщност нямам приятели.”
Яна Кременска, "Без повод"
Всъщност нямам приятели - имам купчина сбъркани строфи.
Само няколко бели петна споделеност в главата,
сляпа вяра нахалост, в наследство – една философия, ...

Онази нощ, когато целуна мен за първи път
и онзи кръг, в който бяхме много,
а всъщност само двамата.
Онези очи, които нежно ме разглеждаха
и влюбено преследваха. ...

Just Give Me A Reason
Right from the start
You were a thief
You stole my heart
And I your willing victim ...

"Figure 8"
Breathe your smoke into my lungs
In the back of the car with you I stare into the sun
Still not too old to die young
The lovers hold on to everything ...

Когато вечер пак заспиш сама,
сънувай, че небето пак е синьо,
нашарено със нежност и с тъга,
а времето е върнато с години.
Сънувай, че отново имаш дни ...

Можех песен да ти изпея,
но днес ми се мълчи.
Можех стих да ти рецетирам,
но днес гласът ми трепти.
Можех мислено вятъра да прогоня, ...

Щастието е завидно,
щастието е обидно!
Този, който е щастлив
все на другите е крив.
Дори в небето птиче сиво ...

Нощта бе нежна. Като разпилени нотни листове по пода. Като разлята чаша от вино по белия чаршаф. Нощта бе различна. Обвита от мирис на пури и скоч. Нощ, в която щеше да се случи нещо. Тя се огледа още веднъж в огледалото. Годините минаваха неусетно, а с тях изчезваше и чувството ù за срам и неудобст ...