Аз помня всеки ден,
в който ти си бил до мен.
Аз помня всеки път,
когато си отмъквал дишането от гърдите ми.
Аз помня всяка дума, ...

Идваше при мен всяка нощ, откакто останах сам.
Приятелката ми каза, че отива да погостува на майка си, но знаех, че няма да се върне. Бях твърде незначителен за нея, за разлика от онзи тип, с когото знаех, че се среща, въпреки че не беше сметнала за необходимо да ми каже. Знаех, че я губя, но не бях ...

Намерих те и те изгубих в слама
и всички сламчици в душата скрих,
и търсих те, ала те няма,
и мислейки, извадих те в стих.

I want to be your t-shirt when it's wet, want to be the
Shower when you sweat
I gotta to be the tattoo on your skin, ya lemme be your
Bed baby, when you climb in
I want to be the sheets when you sleep, lemme be the ...

Българските народни приказки – неизчерпаем източник на мъдрост и оптимизъм.
Бягай от мене, юначе!
Ще ти докарам беля!
С ранна роса съм поръсена,
родена в простор – свобода. ...

Над тебе сянката ми пада.
Във теб отеква моят глас.
И няма между нас преграда
да мине скритата ни страст.
А ехото от теб отвръща- ...

От векове морето все така
в света голям се разпростира
в безкрайна върволица по брега
и в някой залив тих замира.
Вълната все налита на скала, ...

Роден на оня край на времето,
на оня край на песента.
От светлината на Вселената
и тъмнината на бита.
Очите бях, които виждаха, ...

НОВОГОДИШНА НАВАЛИЦА
Часовниковата стрелка преряза в мрака
невидимата пъпна връв на времето смутено,
в настъпилата тишина мигът изплака
и новата забързана година бе родена. ...

Аз те обичах.
Тъй прекрасна бе ти.
В теб имаше толкова спомени,
изпълнена бе с несподелени мечти.
Аз те обичах, ...

Животът ти не е игра!
Над всяка стъпка се замисляй,
че инак ще хвърчат пера!...
Една неточност. Миг в живота...
И всичко тръгва през глава... ...

1.Среща на пътя
„В Легендите разказваха, че Земята на герои се е появила след голямото огнено Дихание. От голямата огнена стихия, преминала като вихър, боговете сътворили тези прекрасни места, в които поникнал живота и се родили всички кланове под небето. Когато първите герои, рицари и обикновени жи ...

Аз, пияницата и женкарят
Прозорчетата на тази прашка, отзад, откъм дупето, такова, наистина хубаво женско дупе открояваха, че как бе, мама му стара, да не станеш женкар. Ами то като Нефертити, като Венера Милоска, ама с ръчички, като Клео и Бет, като негата в портретите на Реноар... като лек карамел ...

Отиде си безмълвна и студена,
в очите скрила капчици тъга,
тринайстата под вежди я изгледа,
на прага щом подадох ù ръка.
Не каза сбогом, дума не пророни, ...

Вятърът лети свободен из безкрая,
с него заедно дружи безсмъртната душа.
И от началото до края се понасят леко,
към синевата кротка от забравени съдби.
Бог дава нови сили чрез крилата, ...

Цял живот сме разделени,
а сърцата ни - в едно.
И с успехите, проблемите
пълнехме едно ведро.
Радостите също бяха ...

Със любов
и със търпение,
без страх и унижение,
без страх и съмнения,
без въпроси ...

Що на екологията да се обръща внимание,
що за нарушителите да има наказание!?
Що за природата да има гаранции,
като може просто да няма санкции!?
Защо в защитена зона да не се строи, ...

Погледът ми се спря на нея – старата китара
Събрала прах и спомени - разказани от струните...
Но сега те мълчат... няма за какво да разказват
За миг се връщам в тези спомени
Спомени разказващи за болка тъга и самота... ...

Неоткъснат плод
на изсъхнало клонче.
Сянка на хищник.
Кацнала радост
на клона на тъгата. ...

Отчаяние
Трудно е да си безсилен. Какво да правиш, когато няма какво да направиш? Гадно е, да знаеш, че има проблем, но няма решение за него. Да се чудиш, ами ако беше направил така, дали нямаше да е различно? Да се вайкаш по цял ден в търсене на отговора, когато просто знаеш, че няма да го откриеш. ...

С пожелание за една щастлива 2013 г. за всички вас, приятели!
Последен ден. Отиваш си. Изтичаш,
(а аз не съм готова да те пусна).
Да, зная, че не можеш да обичаш,
че нямаш нито разум, нито чувства... ...

Разтапях се от щастие в копнеж...
Сега се питам - тези дни къде са?
Забравих как покри ме с леден скреж:
"Гримирай се, Любов, бъди Принцеса!"
Усмихвах се, обичах те без тон ...

ЕДИН ЖЕСТОК СЛЕДОБЕД
Пословична е любовта на българина към знанието. Казвам го, не защото съм вече белобрад и изперкал бърборко, облъчен от речите на министрите на културата и образованието, опазил ме Бог, не че го знам от дебелите книги, към които изпитвам неприкрита неприязън, а от свои собствени ...

Трудно ми е да споделя долните редове, но не мога да ги оставя за себе си. Причината е, че когато ти се натрупа нещо в сърцето, то рано или късно започва да ти тежи. Ето защо реших, че е време да се освободя от тежкия камък. А историята, която ще ви разкажа, се надявам да ви е полезна и да погледнет ...

FAITH
The sea so deep and blind
The sun, the wild regret
The club, the wheel, the mind
O love, aren`t you tired yet ...

Демони вилнеят в дъха ми. Циклони. Дробовете все пак издържат. Как, защо?
Триглави сенки ме обвиват и ставам напълно сива. Само очите ми все още са кафяви – кестени, които искат да изпаднат в безтегловност.
Не си спомням нищо от вчера… Това означава ли, че сънувам?
Искам да се вкопча в нещо непромен ...

Щом Новата часовникът удари
и чукнем чаши с виното пенливо,
спомнете си приятели, другари,
не стигнали зарята й да видят.
А имам аз и имаш ти години ...

Няма как да си рицар,
щом си в грешния век,
тук не мразят лъжите,
впрягат странни коне,
после лудо препускат ...

Зимното слънчице днес ми се усмихва иронично, под мустак, опитвайки се да ми внуши да гледам философски на живота и да вдъхвам с пълни гърди аромата на домашен уют - упойващата миризма на кисело зеле с едва прокрадващи се оттенки на чесън и на кървавица, врящи в котленцето. Свекърва ми се върти в ку ...

Самотна съм
Нямам какво да правя
Скуката и самотата ме обгръщат
В мен няма и капчица надежда за живот
Гладна съм а няма храна в хладилника ...

Минаха 14 години...
и всяка имаше по нещо да ми каже и покаже.
И краят на тази година наближава
и с усмивка пак новата ще поканя,
и ще обещая, че повече себе си няма да злопоставя. ...

По пътища тайни – неведоми
привечер прохладна пристъпва едва,
в душата вълшебните трепети
нашепват гальовни напевни слова.
И гасне в предсмъртни дихания, ...