Спомен от Океана...
(триптих)
Нейде в Пасифика
1.
Това бе храм на Красотата!... ...

( "Не е юнак, който граби - юнак е който търпи!")
За българите
мен не ме е страх –
не може никой да се справи с тях!
Такива партии ...

ЛЕТИЩЕ
Намерих летище и отлетях…
Високо политнах над облака прах.
Небето намигна със звездни очи.
Луната помогна – зад облак се скри. ...

Добре дошъл, сине!
На този свят те родих,
нарекох те с дръзко име
и те благослових.
Да бъдеш здрав и уверен, ...

Конвейер в завод…
подредени като взвод,
семпли кукли по шаблон,
очакват презентиране в салон.
Салон с други кукли като тях, ...

Денят премина неусетно,
а ни следа от теб в града.
Заровен надълбоко като злато,
непредвидим и мъничко студен е в теб мъжа.
В силните мъжки ръце ...

Ооооо, добре дошла! Ела! Седни! Тази вечер не очаквах гости,
хайде влизай и се съблечи, топло е у нас, от вчера още...
Казвай смело, тъй, по същество, кой и за какво при мен те праща,
някой казал ти е нещо, но защо сещаш се сега, че си ми важна!
Аз те чаках вчера! Закъсня! Малко ме обиди... хайде, н ...

Лудост е без теб да живея
И смисъл от това не виждам аз.
Продължавам все така да копнея,
След всичко да има ние, да има нас.
Винаги в сърцето си ще те нося, ...

ВРАЖДЕБНО
На М.С.
Той гледа, може би странно,
със зловещите очи впити във теб.
Дори ти се струва това неморално, ...

Обичаш ми се...
С копнеж. И шепот на вълна.
С нежна чувственост. И южен полъх.
Капчица роса. И докосване на сълза.
Изгрев. Светлина и усмивка. ...

Последното кафе изстина.
Не искам даже да го вкуся.
Горчат сълзите, с които е пропито.
И едно отровно сбогом е разпръснато.
Последното кафе не значи нищо. ...

То беше съвсем малко и едва забележимо. Затова може би нито една птица не го клъвна. От време на време вятърът го понасяше из въздуха и то си мислеше, че лети. После падаше, но всеки път върху тревичка или цвете и не усещаше болка. Радваше се, че е живо, любуваше се на красивия свят и на топлото слъ ...

(не)романтичен припев
........................................
времето- розов балон,
вързан с конец за ръката
на своя господ ...

Изведнъж изви силен вятър,
какъв ти вятър - цяла хала,
декорирана от Емо кат′ циклон -
заскриптя междузъбен пясък,
прането пожълтя сахарско бяло ...

Не ти се пази мястото!
Сърцето е превърнато на трон от мрамор
и оградено със кована мед,
и ти вратичката спокойно да отвориш
(не е заключена) ...

Гостенка
Днес гост ми е тъгата,
пристигна тихо и мълчи,
но се настани в душата
и нещо много ми горчи… ...

Котка
Денят се сви и се превърна в котка.
И стана девет пъти по-суров.
Денят е хищник. Тишината клопка.
И днес на всичко е готов. ...

Тази нощ съм твоя.
Цялата, и с всичко.
Вземи каквото искаш
и от каквото се нуждаеш.
Сама веднага бих ти дала ...

Вятърът...
Вълшебството, което пред мене ти разпръсна
от красотата свежа на пламенна Любов,
да събера поисках във дланите си скръстени
и с мене да го нося и пазя цял живот... ...

от едната страна вали
от другата плаче
от едната страна боли
а от другата мъгла
изтрива с невидима гумичка ...

Пусто и празно,
като петък следобед…
Навсякъде разум
и нищо разголено.
На духа му се пее - ...

Да можех винаги така да те обичам
открито, истински, във теб да се заричам,
както в онази нощ, със светлото небе
да бъда с тебе близо до сърцето ти.
Да знаеш, че детето днес голямо е. ...

***
И нека те няма,
но бъдеш до мен...
И нека си идеш...
Ти пак ще си в мен! ...

Спомени безкрайни чезнат в самота.
Тайните ни хиляди умират в празнина.
Времето изминало пада в тъмнина.
Красотата е изгубена, няма светлина.
Тайните ни спомени, самотни. . . ...

На любимата
Когато есен ме обгърне,
приятелите - птици странни.
Назад ще литнат - безобидни,
запазих малките си тайни. ...

Събуждам се и странно тихи са
все тези сънни долини
на птиците, възпяли в стихове
високите ни планини.
Там облаците са нощували, ...

Сутрин пролетна, ленива.
Будя се и нещо ми е криво.
Сън ли бе, не помня, но отвън
се разнася вест с камбанен звън.
Почнах мислите да си събирам ...

На върха е светло,
звънко-тихо,
само вятърът
на тревите шепне,
цветята милва, ...