Истината днес е простичка -
светът е такъв, какъвто си го сътвориш!
Обичаш ли - ще бъдеш обичан в замяна
и пътя си спокоен и щастлив ще извървиш!
Каквото и да казват другите - лъжа е... ...

Днес съм тук,
Усетих те,
не само да те видя,
напразно се стаяваш.
а да опия сетивата си ...

Карфица с обещание за спомен
Отдавна в мисълта ми си забоден
дежурно като сутрешна цигара.
Карфица с обещание за спомен,
изгубена сред чужда глъч и врява. ...

От теб съм само малка част и нищо повече,
една частица в някой ъгъл зад сърцето ти.
За теб съм само мисъл, излишна и ненужна,
неспомняна от доста дълго време.
Към теб обръщам се без име, както виждаш, ...

На нашата улица петел пропя. Ха?! Не бях чувал петел да пее от детските години. Тогава във всеки двор имаше кокошки с петел. Но сега - нито кокошки, нито петли. Този пък откъде се взе!? Пееше, та се късаше с дрезгав хард рок хрип, подобен на гласа на Браян Джонсън от Ей Си Ди Си. "Кукуригуууууууууу" ...

Не искам тази вечер да заспивам...
А ти ще тръгнеш утре сутринта.
Кръжат във мрака мислите обречени
и плашат ме в тъгата на нощта.
И мисля за онези километри, ...

Аз съм циганка гладна,
търся нещичко да крадна.
От някой аз пари да свия,
за да ида и да се напия.
Заедно с мойта дружка, ...

Ще се метна на динена лодка,
ще похапна по път, за из път,
ще избягам от нищото,
ще избягам от пустото,
ще достигна оазис с пустини, ...

БЪЛГАРИЙО,
така ми се мълчи.
На разните измислени "водачи",
дори не ми се плюе.
Не горчи, ...

За честното ти мъжко постоянство -
дори и в неочаквани беди,
за любовта ти - пролетно пиянство,
което всички грешки победи.
За погледа ти, пълен със прохлада - ...

Тадъф, тадъф, тадъф, тадъф,
Подземен тътен някакъф.
Нима са пещерните троли.
Поели към у назе голи?
Да ни требът, да ни газът, ...

Спиш ли, народе? Отново
ти сложили робски вериги.
Пет века във тежки окови,
те сякаш на тебе не стигат.
Спиш ли, народе? Защото, ...

От най-щастливите вселени,
прегърнати от звезден прах,
от хаоса и големите промени
трябваше да се родя и аз.
От черни дупки да се крия, ...

Защо - въпрос тъй страшен.
Въпрос тъй чест, изпълнен с любопитство.
Защо? Има хиляди въпроси.
Отговори, криещи се зад защо.
Защо обичаме, защо мразим? ...

Вятърът стене в клоните голи,
сълзи преглъща черна земя -
майчица скръбна тихо се моли
за своя син с неспокойна душа.
Със какъв ли го пояс повива ...

Аз не съм патриот, аз съм майка!
Искам утре светът да е сигурен
и надежда, дори да е малка,
че синът ми не ще емигрира...
Искам прости неща от живота, ...

Малко по-различно
Лошо правим, че така по детски се лигавим.
Нищо няма да ни стане, ако пренебрегнем егото за малко.
На каквото си постелим - на него секс ще правим,
защото на никой не му пука за връзката ни и това е жалко. ...

КОТЕТА
Думичките като котета игриви
се прескачат и не знаят ред.
Блъскат се, премятат се, бъбриви.
Всичко друго, само не куплет. ...

Кармо!
Кармище!
Не се ли свърши, бе!
Толкова се надявах,
че ще ме пощадиш, ...

В леглото лежа си сама
и всяка мисъл отвежда ме към теб.
Мислено викам "ела"
с усмивка да вървим напред.
Няма те! Как искам да те видя, ...

"Българийо, за тебе те умряха", а ние днес отиваме далече.
Забравихме за родната си стряха, забравихме дори кои сме вече.
Безпътни скитаме по чуждите държави.
А ти все повече пустееш - всеки те забрави.
И жалки сме сега сломени. ...

До моята самотна стая,
пред дваж заключена врата,
се спря една жена - оная,
която чакам сто лета.
И на вратата тя почука... ...

Гледам снимки и се връщам назад,
търся те както в миналото пак.
Отчаяна надежда, грохот, а после самота.
Така те търсех аз преди, така те търся и сега.
Не те наричам чужд, защото ти не си, ...

Онази любов толкоз голяма,
дето я има, а всъщност я няма,
дето във стихове само живее
и от детска усмивка дето се смее;
онази любов трепетна, жадна, ...

България плаче! Но не за Апостола,
България плаче от гняв и от срам.
Онези, които я браниха, просят,
без бъдеще търсят в полите ù храм.
Онези, които я славеха, чезнат, ...

Нощ за двама...
поезия
от
Сър Димитри
На масата чаровно украсена, ...

Стоманена птица пори облаците
отправила се през тях към висините.
Жарко слънцето е пламнало,
огрява металното ù тяло.
Огнена струя мощно разсича ефира, ...

Отново започва това чувство. Чувството на болка. Чувството на разочарование. Чувството на самота. Отлъчен от света, без следи от останала надежда. Може би имам нужда от помощ. Може би нямам. А може би имам нужда от ангел, който да ме спаси от мрака, в който живея и да ми покаже светлата страна на жи ...

По-малко Жена
От теб искам само едно:
Да бъдеш Жена! Но по-малко!...
Да спим, загърбени в едно легло,
макар че е някак си жалко... ...

Ръката на жена му
Калоян лежеше на леглото в дъното на стаята, където светлината беше оскъдна. Там обикновено поставяха безнадеждните случаи или тези, чието състояние беше много тежко.
В стаята бяхме още трима души. Един осемдесет и пет годишен дядо оптимист, чиято уста не млъкваше, опериран от херн ...

Явно беше роден с тази способност. Още не можеше да говори добре, когато за първи път изненада майка си със своята ловкост. Малката гумена играчка изчезна пред очите ù толкова внезапно и необяснимо, че тя се изплаши да не я е глътнал, но преди да успее да реагира, детето я извади от джоба на пеньоар ...

Закачливец е този следобед –
лъчезарно усмихнат и тих,
гъделичка, в косите ми рови,
ненадейно прелива във стих.
После се кани без свян ...

Тръгвай, либе! Чакат те баири.
Девет планини пред теб стоят.
Късно е. Дори щурец не свири.
Птиците притихнали мълчат.
Ето, либе, здравец за сполука, ...

Зима е - студена, снежна,
властна пак е тя, снегът се белее.
Морето бурно, край него ветрове
се вият пак
и как там да отида в този мрак? ...

ЧУЧУЛИГИН ДОМ
На децата от ЦДГ "Чучулига"
гр. Плевен
Пее ранобудна чучулига
и от сън ме с чудна песен вдига. ...

Щастието, почти онемяло от тъжната история на греховете, реши да довърши историята, в моментите, в които то участваше... Отново се изправи и започна да разказва:
- Не бях чуло дори за тъжните преживявания на този господин. Когато той ме откри, нещата бяха други, ще започна малко от по-рано... Един д ...