Да бях цигулка - щях да си поплача,
ала съм мъж и трябва да мълча.
На чувствата си съм дори палача -
защото тъй решил е днес светът.
Суров ще бъда даже да е трудно - ...

Благодаря ти, приятелю мой,
че всеки път ме разбираш.
Изслушал си излияния безброй
и продължаваш пак, не спираш.
Благодаря за всеки момент, ...

Течение в сърцето ми става!
Вратите се блъскат... Уплаха голяма!
Листи, изписани с болка, се разхвърчават.
Промъквам се... как този хаос да оправя?!
В сърцето ми течение става! ...

Обичам те, родино мила,
земя на моите деди,
велика и непобедима
пред всеки враг и пред беди.
За мене, майко, ти си всичко; ...

Пак е 19-ти февруари, Апостоле
Затуй пред паметника ти
сега стоим
със свито от болка сърце.
Дошли сме ...

Оставам...
Някъде дълбоко в теб ме има,
като послание, като печат, като магия.
Оставам...
Като тумор те превземам - нелечима... ...

КОГАТО СТРАХЪТ КОЛЕНИЧИ
Не беше орисан за чудо животът ни.
И приказност липсваше. В двете посоки.
А дните течаха безгласно, безропотно.
В душите ни драскаше ужасът с нокът. ...

Тя беше себе си, когато музиката я обливаше,
беше чиста естествена,
красива, без маски и преструвки,
беше самата тя,
обзета от всеки тон, ...

Tопи се любовта. Капчуци са очите ми.
А аз - със власеница в час на изповед.
Разкъсай опаковката на тайните
и приеми ги като щедри дарове.
Живеем двама в думите:”Обичам те!” ...

Когато срещу теб стои жена,
готова във краката ти да сложи
и своето сърце, и любовта...
Когато своя свят сама предложи.
И виждаш във очите ù слънца, ...

Вълци за хайка
Умира ми музата, пиша от скука,
личи си, не е поетично!
Такова едно повяхнало, с мъка,
досадно звучи, прозаично.. ...

Спаси ме някъде, където
морето няма свое име,
а пясъкът е пълен с думи,
изгубени от боговете.
Спаси ме някога, когато ...

РАЗГОВОР С АПОСТОЛА
Дойдох, не за да плача над гроба ти –
живите не са за оплакване.
Кажи ми, лесно ли счупи оковите,
дето душата ти стягаха? ...

Започва се мъчение зловещо,
някой да разбира нещо?
Математиката за пореден път разказва,
че със задачи се наказва.
Първата задача на дъската ...

СТАРИЯТ БОХЕМ
Лист отбрулен
в кът затулен,
в кафенето кафето си допива.
В късна доба ...

Един към друг отдавна тичаме
и името насън си сричаме.
И срещнахме се насред пътя ни
със думи във душите кътани.
Свалихме дрехите разкъсани ...

И както по-рано се бяха уговорили, Щастието не бе част от Греховете, затова то зае пасивна позиция и след срещите между тях и хората, то просто разпитваше. Така му се искаше да опознае всичко.
В един прекрасен ден Щастието стана свидетел на…
Греховете обичаха да нарицаят човечеството с по-различни и ...

Зелени долини и бистри реки.
Топло слънце, плод на волни мечти.
Ледът е само спомен, видян от блуждаещи очи.
Звук от детски смях във въздуха се скри.
Момиче в бяла стая празни страници разлиства. ...

Огледало
от пречупени надежди,
разкривено от посечено небе
и от мисли в посиняло утро,
обещали близост... ...

В артериите ми
кръвта жестоко плиска.
И бурята в ушите ми реве.
И сила някаква
юмруците ми стиска ...

Умора нова върху себе си обличам.
Усещам трескаво действителността.
Защо все по-трудно ми е да обичам?
Дали обръгна вече моята душа?
Агресия, протести, викове, борби. ...

Такава тишина настана...
Къде са Шаро и Писана?
Кой мишките да гони по долапи?
А кой ще пази двора от апапи?
... А скрити Шаро и Писана ...

РЕАЛНОСТ II
Реално тази нощ не съществува.
Измисленият мрак, сред който скитам,
не е в реален свят.
И ми се струва, ...

Тулий дочу шума от препускащи копита в последния момент и успя да се обърне в мига, в който иззад близката дюна изскочи конник. Беше картагенец. Ездачът се стъписа, но моментално извади меча си и се нахвърли върху римлянина. Тулий отскочи, прокълна загубата на коня си, измъкна спатата* и вдигна овал ...

Славната личност Левски нека помним ние,
страх ни е, че родината ни пак ще се затрие!
Великите идеали на Дякона са в нашите сърца,
но народът ни сляп е, блее, наистина е овца!
Той падна, за да я има днес свободата, ...

Питам, питам, питам и все въпроси без отговори.
Вечно търся нещо, изплъзващо ми се.
Вината ме разяжда и руши съня ми.
Животът ми е капка в океана, а аз не мога да го спра.
Смъртта е лесен изход, но не би, страхливците живеят дълго, тихо и нещастно. ...

Почуках три пъти на твоята врата –
дали не чу, не знам, но не отвори…
Сега стоя отпред и чудя се сама –
нима голяма грешка сторих?!
Не ме обичай силно – ще избягам. ...

Днес не искам спомен да тревожи
нито моя разум, ни кръвта.
Нося обич - крехка, невъзможна.
Спирам се пред твоята врата.
Искам да се втурнем, да догоним ...

Искаше ми се да си тук,
но си сред мъртвите сега,
на тихо и спокойно място.
И със любимите ти вещи лежите под влажната земя,
търсейки спокойствие във вечността. ...

„Тя тръгна, но накъде ли... Дали забравила, че аз съм любовта на живота ù, забрави дори да се обърне!?! Или може би в бързината да избяга от заблудата си, забрави да ми каже поне „Сбогом”... Какво пък! Защо ù е наистина любов несподелена? Защо ù е някой, в който не е намерила отзвук на силните си чу ...