Сега съм тук и сега ме обичай,
наслади се на моите ласки.
С думи божествени ме наричай,
нарисувай ме с най-нежните краски.
Сега съм тук и сега ме обичай, ...

Земята е опасана с бодлива тел…
Посрещат те навсякъде огради.
О, всеки, който кокала в ръце е взел,
от зъбите не иска да го вади.
И все го пази той, със пушка при нозе. ...

Там жадните поети
страстно лъскат своите моливи
и не виждат листите им потни,
как плюят, стиснали с очи.
Там, където за милиони ...

Отново съм сама, в сълзи обляна,
ти остави в мен една огромна рана,
не спира да боли и не минава,
а споменът за теб завинаги в сърцето ми остава.
Умирам, за да върна дните, ...

Мойо дедА се разпраАше, дЕка дали грънето ша удари кАмико, или кАмико ша удари грънето, се а за грънето зле! Ете оно сеги, с тоа референдум не а ли свЕ таа. Дали ша има централа или нЕма – се а за народо зле.
Те, `а речем дека сички са рЕкли `а се прАи таа централа – она дрЪжавата ша каа "плащтайте" ...

---
Ти вече тръгваш? Не, не говори —
словата ще загубят свойта сила.
Не гледай във очите ми, дори
ръждиви капки дъжд да са попили. ...

С неясни погледи
и ясни съмнения,
с неясни мисли
и ясни желания,
сега ще надхитрим ли това, ...

Априори
Надигам чашата със кехлибарения цвят
и тя разказва ми история назад във времето
за полъх нежен на вятър непознат,
откъсващ ме от земята и от бремето... ...

Онова странно нежно гъделичкане на сетивата ти... Когато си завладян от делника и работата - там си, някъде между кариерата и усилията да се запазиш човечен. И не вярваш, че би ти се случило, нито вече помниш, че някога ти се е случвало и знаеш, че е това, но нямаш времето и си изгубил надеждата да ...

В нашия живот непрекъснато се запознаваме с най-различни хора, с различни, а понякога и сходни с нашите интереси и характери. Естествено обаче, както ние харесваме някои от тях или пък не ни допадат, така и много хора не харесват нас. Когато срещнете човек, който вече ви е казал своето мнение за вас ...

Blu Spanish eyes*...
*също както в песента
Във Барцелона (града на Гауди** и на Пикасо)
испанката със сините очи,
бе като Мадоната, (но не в иконостаса!) ...

Обръщам се и назаде вървя...
Мигове препускат в съзнанието ми...
Нощите и дните от мрак сковани,
губят се в сънища от светлина обляни...
Сърцето ми се свива... Боже, помогни ми... ...

Аз бързам към тебе, любов.
Свистят колелата по релсите...
Прегазих омразните делници
и чувствам се малко виновна.
Но ти заслужаваш, любов! ...

седиш на стола свито
нежно се усмихваш
красотата ти е чудна
но някак не блестиш
вървиш ...

Мразя факта, че всеки път неканена
идвам на гости в твоето сърце.
Мразя факта, че всеки път изгонена
тръгвам си от твоите ръце.
Колко силна да бъда... ...

Боли ме, когато ти махам за чао,
всичко приключи със ново начало,
боли ме, когато те няма до мене,
а вярвахме, мислехме, че имаме време.
Боли ме, когато те гледам в очите, ...

Научих се да те разбирам
с поглед.
Защо ми е нужно
да говоря?
С теб спокойно мога ...

Ако можех с докосване
да създавам светове,
щях да съм като Бог.
Щях да бъда единствена,
наричана още... Ех, любов! ...

Ако някога внезапно усетиш
тъпа болка да те прободе отляво,
не се чуди изобщо откъде е -
знай... че там съм се спряла.
Ако някога чуеш позната песен, ...

Всяка дума под строй не изправяй отпред,
не ми дишай във ризата, моля те.
Аз не чакам отплата, ти недей с пистолет
да примамваш във мене жената.
И не искам когато ме целуваш в нощта, ...

"Самият живот е често будна кома."
из коментар на Илко Илиев (poeta) на друго мое стихотворение
Животът днес е будна кома.
Смъртта протяга криви пръсти.
И пред последната икона ...

СЧУПЕНО ОГЛЕДАЛО
Вкусът на устните ми пак горчи.
(Целувах дълго чашата със вино)
Зеленото в очите ми мълчи.
Сънувам будна спомен неизстинал. ...

Внимателно и тихо отвори вратата на студената стая. Глух прах облъхна лицето му. Тихо изскърца вратата, а тъмнината стоеше все така непрогледна. От студ отиде в студ. Тръгна, а стъпките му бяха меки по наслоения прах. Стигна стола. Кожения стол. Пипна го, ръцете му се вледениха. Хвана го здраво и го ...

Но вратата проскърца, в стаята нахлу ивица дневна светлина и на прага изненадващо застана момичето.
- Е, добре, скъпи, разкрита съм! - тя насила показа зъбите си и продължи смело навътре. - И без това смятах да се махна от това проклето място. - Изкикоти се със смях, който не познавах; - Прекалено п ...

Съзирам те, любов...
в утринно небе, разкъсващо сенките с белотата си,
пречиствайки най-горчивите грехове
на безумните демони във душата ми.
Съзирам те, любов... ...

и знам о знам
не е за мен притихналата сивота
на гърлото ти
стигнала догоре от сърцето ти
и знам о знам ...

Смела съм, но не до там
Ах, късно е. Как да го избегна!?!
И да пропадна, като в бездна,
и после да изпитвам само срам...
Горко ми, но ще Ви погледна там. ...

Невъзможното утре отново до ъгъла чака
и със жадни очи тихо крачи в една безнадежност…
А дали ако спре този свят безпосочно да бяга,
ще открие, че всъщност ни съди за глупави грешки?!
Невъзможното утре и днес ти задава въпроси: ...

***
В очите ти какво ли видях?
Какво ли накара ме в тях да се влюбя?
Та друга аз не можах
истински тъй да залюбя. ...

Приказка Девета
Ще попитате, заслужава ли си в още една поредна приказка да ви занимаваме с измисления Вълшебник от О.З.? Не, разбира се, но като се има предвид, че само след има-няма три-четири месеца наближава 24 май – най-светлият Ден на просветата и културата, защо да не вметнем – ей така, между ...

Не казвай
Не казвай ти, че ме обичаш!
Недей!... Просто замълчи!
Знай, че душата ми обличаш
в безкрайна болка с тез' лъжи. ...

Нарисувай ми слънце, нарисувай небе,
нарисувай ми цяла планета.
Светъл дом за моите криле,
една любов, от сънища взета.
Имам всичко - мечта и покой ...

Аз не мога да бъда спокойна
в дни на безветрие и опасно затишие,
аз не мога да бъда спокойна
и в дни на метежи и бурни събития.
Страдам, много страдам от човешко бездушие, ...

по "Последна радост" на Йордан Йовков
Люцкан гори в червени пламъци,
а дъжд цветя краси трупа му жален.
Букет бегонии, сияйни в росни блясъци,
живот желае - Богу веч предаден. ...

Краката ми вървят само в нейния път,
в скута ми няма място за други бедра, освен нейните,
ръцете ми не могат да галят други коси, освен нейните - черни,
обонянието ми улавя нейното ухание сред 1000 други миризми,
усмивката ми не може да се появи пред други очи, освен нейните, ...

Искаш ли да те прегърна и погладя по гърба?
Искаш ли да те целуна и погаля по врата?
Искаш ли с ръката своя твоята да стопля?
Искаш ли полека, нежно, по косата да те чопля?
Искаш ли съвсем случайно, сгушени да замълчим? ...

-----
"Прегръдки — дълги, колкото песен."
Маргарита Петкова
Ти ръка ли подаде, аз ли чух "Дами канят" —
завъртяхме света върху дансинг. ...

Във всичките ти ъгли на душата
не съм надничал аз нарочно.
Че всичките си имат свои тайни...
Да бъркам там си е порочна.
За да забравиш тайната в душата, ...

Седим в кварталната градинка на пейка, аз и известната на всички ни леля Мита. Отпиваме от пластмасови чашки светлокафява водица с аромат на кафе и философски нищим живота. По информираност и интелигентност над леля Мита стои само и единствено Интернет. Нейното съзнание съхранява всички възможни кри ...