Contemporary authors work: literature, music, art etc.
Колко пъти? 🇧🇬
Колко пътища избродих?
Колко пъти аз сгреших?
Колко върхове обходих?
Колко болка не спестих? ...
Грешната звезда 🇧🇬
такава, дето свети с ярка светлина,
но не топли - не и мен.
Заслепи ме светлината
и като безумна протегнах ръце ...
Обич 🇧🇬
– Разбира се, нали за риба сме дошли, накъде без тях?
Младият мъж се протегна, здрависаха се, разтовари багажа от колата си и двамата прекосиха двора.
– Знам ...
След пепелището 🇧🇬
Сприи се втурват в мисълта ни – и суркат дикани.
Тъмнина, след която светът ще застане на прицел,
е на път да превземе последната жертвена граница.
И понеже приспа неуморния страж в умовете ни, ...
Двама след пролетта 🇧🇬
Пролетта настани се изцяло,
но е хладен априлският ден.
Хвърлям още едно одеало,
за да топли и тебе, и мен. ...
Питам теб 🇧🇬
моя нежен и приветлив зов,
ако опипам пясъка, ще ме обуе
в залеза на морската любов…
Но щом те теб попитам, ми затваряш ...
Награда 🇧🇬
Застанал днес на крачка преди края,
идеята за вечност ме тревожи –
живял съм дълго, но да си призная:
не те разбирам, милостиви Боже! ...
Червеният свят 🇧🇬
* * * 🇧🇬
размита, но събрана...
още се виждам в мечтите ти,
но още живея във своите,
опитай се да спреш... ...
Сънувай ме, моя Родино 🇧🇬
Нека лепнат от сладост устните.
Нека ръцете ми да те имат,
а близостта да разгаря чувствата.
Сънувай ме, като ездач на коня. ...
Накрая 🇧🇬
ти не можеш.
Само знам, че е гореща
твойта кожа.
Нощем зарад теб будувам, ...
Една единствена любов... 🇧🇬
споделя всички тези приятни чувства, които вече втори месец изпълват деня ми с щастие и душата ми с радост.
Преди да ми се случи това, животът ми беше изпълнен с гадно, мрачно еднообр ...
Щурее ми се още ей така 🇧🇬
на пухкави пердета от памук
накъдрените облаци отгоре.
А тишината вън трепти без звук.
В такава нощ кръвта беснее ...
Пътека в гората 🇧🇬
до хралупата на Меца.
Но помнете, ще споходи
зла беда на мед крадеца.
Ние знаем какво става ...
Лунна светлина 🇧🇬
Лунната светлина ти видя и тръгна към нея със затворени очи!
Защо не видя пътя към реалността - там бяхме ние!
Сега далеч от нас, но винаги в сърцата, щастлива ли си ти, кажи,
и моля се аз добре да си ти!? Не искам болка да чувстваш - достатъчно изтърпя, не искам тъжна да си ти - радв ...
Хаосът на очите ми 🇧🇬
намираш нещо привлекателно?
Нима в смеха и в сълзите ми
не намираш нищо отрицателно?
Нима си мислиш, че ще ме познаеш? ...
Прочети небето 🇧🇬
ти го написах на небето.
Светът наоколо е тих,
невидим, разтопен и светъл.
Гася с очите си деня, ...
Ценности 🇧🇬
ЧЕСТНОСТТА е бисер в човешката душа, тя е част от нашето възпитание.
Понякога донася ни много страдания.
За мен истината е една, макар имала е няколко лица.
Да бъда честен пред мен самия с добрите хора в богатство и немотия. ...
* * * 🇧🇬
отне ми детското и женското начало,
отне ми майчината ласка и опора,
а това продължава да ми липсва, хора!
Защо не мога да се сгуша, ...
Неизиграни монолози 🇧🇬
или пък - гримирано, изнежено петолиние...
Може за нищо, ама съвсем нищичко да не ставам,
но все още мастило в душата си имам.
Виждаш ли? Черно е - става за ноти, ...
Избухнал залез 🇧🇬
Във взривеното безвремие на мига
блясва капчица нежност -
търкулнала се сълзичка,
след болката оживяла - ...
В пролетната нощ 🇧🇬
и се носи аромат
от разцъфтелите треви.
В пролетната нощ вали -
вдишваме от аромата ...
Катеричките 🇧🇬
Предизборно стихче за недорастнали деца.
Катерички рунтавелки, със опашчици къделки...
Търся ги със поглед отдалече.
Не ги видя по клоните вече! ...
Изкуството живее 🇧🇬
Не в театъра, наречен публичен живот,
Не пита, колко дълго си се учил,
Колко изпита си взел и колко си богат,
Затова твори в безсъние, ...
Мисли на глас 🇧🇬
В морето плаваш без почивка,
как блъскат яростно вълните
и островът е тъй далече,
отгдето тръгнали са дните... ...
Съвременните будители 🇧🇬
съвременни будители и кои са те. В съзнанието на повечето хора, когато чуят думата будител, изникват образите на Кирил и Методий, на революционери като Васил Левски, Христо Ботев и други такива личности, които са променяли ход ...
Неосъществената мечта 🇧🇬
Голям и студен град. Тъмните облаци властваха на небето. Природата плачеше от мъка. Сивотата беше превзела всичко.
След дълго и неприятно пътуване, малко след зазоряване стигнах до огромното селище, което обаче беше пусто. Независимо от средата, аз бях положително зареден. В ръ ...
Сърце в картонена кутийка 🇧🇬
при старите си вещи да слагаш сърцето ми...
Забутах сърцето си в ъгъла,
заврях го в кутийка една.
Кашонче протъркано старо. ...
Брошурата 🇧🇬
съчинявах
нелепо стихотворение
за литературно четене
не знам къде си - ...
Вятър 🇧🇬
прахта се лее,
пълни ни очите и се
лепи по косите.
Eсенните листа от дървата ...