Галопират годините неспирно
като подгонено стадо диви коне,
пътеките обрасли в бурени сиви
белеят от прах на уморени нозе.
На гриви в кичури сплъстени ...

Всяка пролет се завръщат по двама
във гнездата, оставени лани.
Аз сама съм, а него го няма.
Тесни станаха всички посоки.
Колко дълго пътувах, но сега уморена ...

Сляп за правдата, много невеж и самотен
все препуска човек, вечно гони късмета в живота.
Търси пътя си, вгледан във чуждите грешки,
вместо сам да е искрен и честен, ей тъй, по човешки.
Често скрит зад безсмислени думи фалшиви ...

Гневът на народа
Хаос, бедност, нищета,
чашата с народното търпение преля.
Доверието към властимащите се стопи,
улиците с протестиращи покри. ...

Аз съм циганче щастливо
и крада к'ат всеки друг,
ако няма к'во да свия,
ровя в коша за боклук.
Имам черна, стара кранта, ...

Двама скрихме се във входа,
всичко иска да ни раздели.
Много искам, но не мога :)
Радвам се и мъничко боли.
Красива си, така прекрасна, ...

Аз съм твой, бъди ти моя!
Животът ми без теб какво е!
Сърцето ми ти принадлежи,
не го карай с болка да кърви!
Остани, ще бъдеш моята кралица! ...

„Улица последна“
Дали селото запустяло, бедно,
забравено от люде, Бог и „цар“,
единствената улица –„Последна“,
от черквата - до края на света ...

Въпрос на избор
Един приятел веднъж ми каза:
- Надя ще си свободна, когато ти пожелаеш.
И ето този ден дойде. Бях готова за него. Пожелах си го.
От тук насетне всеки ден ще избирам свободатата и щастието. Ще изисквам това, което заслужавам и ще го получа. Всичко е въпрос на избор. ...

- Е, малко да си поотдъхна. В какъв смисъл старото човечество?
- Хората ще променят психиката си. Ще започнат да правят само добри дела, защото ще осъзнаят истинския път в живота. Има един закон, който се нарича еволюция. Силните видове се развиват, а слабите отпадат. Не виждаш ли, какво става на зе ...

След петстотин години робство
възкръстна пак един народ,
жадуващ за щастлив живот,
изпълнен с гордост и достойнство!
И той за тридесет години ...

В сърцето си те пуснах, още щом
научих радостта, че ще те има.
От ласки и мечти строих ти дом.
Частица стана моя неделима.
Дойде нечакана и подранила, ...

Вик на гларус,
тераса и куче.
Дребни жълтици в джоба на делника.
Чаша мастика,
лула недопушена, ...

Дъжд и вятър, и море съм
Нали дъждът се влюбва във тревата
и в силата си страстно я прегръща.
Нали воал цветята си намятат –
от вятър. За любовната си къща. ...

Още те Жадувам
Без каквато и да е умора
И няма как да се преструвам,
Че те Обичам и без теб не мога,
А дали усещаш Ти това, ...

Един до друг сме двамата сега.
Един до друг - изправили снага.
И гръд до гръд са нашите тела,
пронизани с Амурова стрела.
Едно до друго - двете ни лица ...

… Казваше се Мая. Очите ù бяха странно красиви, те криеха нещо. Трудно бе за разбиране какво виждат, но в това беше чарът им…
Тя го погледна. Не знаеше дали да замълчи или имаше смисъл да говори. Реши да свърже няколко думи, но я бе обзел страх. Страх от това, какво ще каже той. От думите, които той ...

---
Обичам твойте нощи — жива в пулса ти
стаявам дъх на силното ти рамо.
Наваксваме за мигове пропуснати
и с устни шепнем непозната гама. ...

Умори се Любовта ми,
сили вече няма.
Умори се да те очаква
зад всеки ъгъл,
да се втурва с надежда, ...

- Къде си, Дяконе?! - викът всенароден
отчаяно и с вопъл пак отеква -
да видиш как народът ти отново
въстана днес от своята Несрета!
За Святата Република се бори ти, ...

Колко мъртви минути и надежди добри разпилях,
колко пътища стари и посоки различни отхвърлих,
в колко битки горях, пренебрегнала фактора "страх",
колко хора запомних от дългия списък на мъртвите...
Колко истини срещнах със измамно фалшив ореол, ...

Не са ли много тихи дните ни,
не са ли?
Останаха без огъня
огнища и сърца...
В чаршафи бели ...

ЦВЕТНИ ЗВУЦИ
Като шарена черга, от звуци тъкана,
многогласно ечи този свят покрай нас –
като трепетна струна и ек на камбана
отзвъняват мигът, отлетелият час. ...

Болката разсича ми сърцето,
изтичат от очите ми сълзи,
боли ме, че те няма, мили,
и ето - в мене нещо се взриви.
Спомените от онези нощи тайни ...

Скъпи Сърцеразбивачо,
отдавна имах желание да ти напиша това писмо - нещо като прощално писмо... писмо, адресирано от мен за мен... Tи няма да го прочетеш, както всички писма, които писах през тези месеци. Тези така дълги и мъчителни за мен месеци, месеци, през които сякаш времето бе спряло, месеци, ...

Бяха се разположили на една поляна насред гората близо до брега на Атлантическия океан, закътана от нисък хребет, който завършваше в скалист нос, потънал в прибоя на могъщите вълни. Не бяха много. Малко повече от тридесетина измършавели, окъсани хора – мъже, жени и няколко деца – борещи се за своето ...

Отново сънувах как те събличам и как те галя с устни.
Как телата ни се сливаха и как бяхме повече от...
Сърцето ми биеше лудо, докато ти ме докосваше.
Устните ми пресъхваха,
о, твоята любов ненаситна. ...

Ако си отида, не ме забравяй,
запази ме дълбоко в твоето сърце,
с поглед и въздишки остарели,
погубен шепот на пожълтели редове.
Ако си отида, не ме забравяй, ...

Аз мога да те чакам цял живот
и сто години все да те желая...
да диря към душата твоя брод,
през времето - реката на безкрая...
Не е възможно път да споделим ...

Понякога навярно във съня си
наричаш ме пак с нежни имена,
но нямаш ме наяве във деня си.
За теб съм вече чуждата жена.
И много друга съм, тъй много друга... ...

Две сълзи!
Едва две сълзи успяха
да отронят моите очи.
Болката в сърцето ми е толкова голяма.
Но то сякаш е ледено, вкаменено! ...