A Place Where You Belong
You're dead! [x2]
Your body's cold
Hope is lost I can't let go
Can I die with you so we can never grow old? ...

Annabel Lee
by Edgar Allan Poe
It was many and many a year ago,
In a kingdom by the sea,
That a maiden there lived whom you may know ...

Не, няма, няма, няма да се дам
пред теб живот - да бъда на колене...
Ти даде и отне ми много, знам...
И с друг не мога и не ще те сменям!...
Защото ти, живот, си само мой! ...

Опиянена от аромат и бяла нежност,
Душата ми се завъртя във огнен танц,
затанцува в небесната синя безбрежност,
разлисти се и с пролетта - разцъфтя.
Небесния изгрев посреща събудена, ...

''Старата любов ръжда не хваща.''
Народна мъдрост
Ръждива е. Огледах я добре.
Наистина - почти не си личеше.
Не би могъл човек да разбере ...

Уморих се малко...
сякаш за утре сили нямам.
Употребих се малко...
сякаш чест за утре нямам.
И сега живота ми се преобръща, ...

На стачкуващите работници
от ВМЗ – Сопот
В една демократична ода
възпях ЗАВОДА НА НАРОДА! –
(макар човешката природа ...

Докоснах те с една изпята песен
и с много непотърсени мечти,
останали от бързащата есен…
Такива, за напред и отпреди.
Те в залези родиха се самички ...

Приемам идеи как да го подобря и какво може да добавя. :)

летя над лотос
усещам аромат
но до вълшебния нектар
не стигам
копнея мъничко да вкуся ...

Аз не мога да бягам от римите.
Те са див, жизнерадостен ген.
Те, покрити с обвивка от думите
се зараждат дълбоко във мен.
И подобно на кръв в мойте вени ...

една любов,
пазеше я за спасение,
имаше я за утешение,
сега от нея ти остана
навика да търсиш ...

Не искам много от живота,
аз имам мъничка мечта:
във Белгия да ида да живея.
Там ще отида да работя,
далеч от родната страна, ...

Скъпи, само по парфюм те искам, само по "Шанел".
Нежно с целувки да те събличам и да мажа тялото ти с карамел.
Гърдите ти космати нежно да целувам,
с пръсти тялото ти да обгръщам аз.
И нежно косата ти ще галя, ще те докосвам на всичките места. ...

Докрай неизживяно
Защо сега, когато безутешната,
спасих се с мъдростта на самотата си
и вместо с обич, стоплих се с надеждата
на минали и бъдни свои радости, ...

Денят вървеше към своя край. Слънцето бавно се скриваше зад сградите, а уличните лампи светваха една след друга, сякаш нямаха търпение да приветстват вечерта. По тротоарите сновяха хора, проблясваха фарове, чуваха се клаксони -всички бързаха да се приберат след натоварения ден. В контраст със заобик ...

Оставих я на пътя. Нека страда!
Това ми стига, за да се усмихна!
Да гледам любовта ми как пропада,
понесена до болка в някой вихър.
Мечтаех да я срещна, да е моя, ...

Защо си толкова далече и близо във един и същ момент...
Защо си ти Човекът, стигнал толкова навътре в мен?
Защо запали в мене онзи огън,
който палят само влюбени мъже?
Защо сред толкова окови ...

С колене раздрани
на люлката пред блока,
потен, смях се и целувах.

Смирена, простих отдавна,
като наивно дете си останах.
В любовта задъхана,
от градски нощи посипана
в пепел останах. ...

Един стих ме накара да заплача,
а сълзите обливат моето лице
и пулсът ми започна да прескача,
вълнува се моето сърце.
Един стих ме разтрепери ...

И в най-надеждната килия
не можеш мисълта да спреш!
Тя сто тавани ще пробие…
Не можеш да я оковеш!…
Напразно се стараеш, тъмничарю… ...

Дали?
Бързо прелитат житейски моменти,
тъмни и светли, тежки и леки.
Дълбаем по лица – пергаменти,
свойте съдбовни пътеки. ...

Отидох на чуден пазар. Отдавна не бях ходил и списъкът с покупките ми беше доста дълъг. Всичко си беше както го помнех – прашните улици, забързаните хора, навалицата пред магазина за месо. Изведнъж погледът ми се спря на една малка сергия, едва намерила си място в цялата тази какафония. На нея пишеш ...

Минаваха дни, а не бяха споделяли повече от целувка. Започна да се трупа напрежение между тях. Ками усещаше, че най-после трябва да се престраши. Страхуваше се от сравнение с Пламен, така се казваше мъжът, оставил кървави следи в сърцето ú. Беше изключителен любовник. Притежаваше радар за всичките ú ...

Каква е тази празнина, която чувствам ?
Всичко се обърка.
Вчера бях добре.
А днес живота сякаш рухна.
Любовта помагаше ми да се чувствам цял. ...

За Живота, Любовта, Поезията, Поетите,
Героите и Райският живот...
О, Музо възпей оня гибелен гняв на Ахила...
Омир
Животът станал е скандално скучен ...

Аз съм Юни, влюбена до болка в Септември. Не можем да се стигнем. Аз съм лято, той е студена есен. Сезонно сме несъвместими. И си тръгваме. Не знам с какво ме отвлече и стана моето циганско лято. Дали с полъха си на нежност, или бурята си от ревност. Или пък с острия си кафяв поглед и кехлибарената ...

Любовта е слаба - отстъпва пред лицемерието,
любовта чака - дава път на лъжата,
любовта чака - дава път на страха,
любовта чака - дава път на гордостта,
любовта чака - дава път на болката, ...

Къде ли си сега,
момче на моите мечти?
И ти ли обладан си от тъга,
уморен от безбройните сълзи?
Скиташ ли се из града, ...

Отдавна вече
спрях да вярвам в приказки.
Не чакам
принцът да ме грабне с коня.
В килера ...

Обичам те, това ми е порокът и боря се с него от години...
Да те имам е толкова възможно,
колкото възможно е луната слънцето да стигне.
Гледам те с очи безкрайни, толкова любов за теб събрали,
а ти отминаваш пак нехаен, завладян от своите идеали. ...

Който е казал, че: „От опит глава НЕ боли”, е излъгал… нагло при това… Всеки опит крие в себе си рискове, но и шансове. Може би най-добрата дума, която описва опита, е куражът. Защо именно той - защото за да предприемеш някаква стъпка, ти трябва смелост. Никога не е лесно да оставиш сигурното и позн ...

Виж от високото: реже града ни
в две половини светлинният меч –
наниз грилянден от фарове. Дъни
рев на мотори човешката реч.
Влизам в квартала ни с кротки капчуци, ...