Обичаш ме. А пак се двоумиш
дали ръка към мене да протегнеш.
Навярно и сега ще ме проспиш.
Навярно и на мен ще ми дотегне
от твоите нелепи страхове, ...

И всяка сутрин тихо ставам
за среща със пореден ден.
С очи пред слънцето заставам
и всеки лъч се спира в мен.
И чувам песничка на птиче, ...

Връщам се на мястото където не боли....
Връщам се там, където сърцето не може да скърби...
Връщам се към онова, за което си е заслужавало
да продължа да живея...
Връщам се със нова сила и с гордо вдигната глава, ...

1/ Кадруване
Аз подчертавам най-дебело,
той бе едно менте във село
и Партията го извика,
да прави с него политика! ...

Ретроспекция на съзерцанието
"... болките... са Живота... премери ми една...
дори да не е удоволствие... а тих стон... повик на жажда..."
Цяло море мъгли със ведро изгреба.
За да видя звезди. Мигам и гледам. ...

Минало време - 09.07.2012
Зарових в прах мечтите остарели,
отлетя неусетно тяхното време,
а за тях отдавна стрелките са спрели,
но спомените никой не може да ми отнеме! ...

– Вечерта е разкошна – въздъхна доволно Елена. – Беше ми омръзнало от този студ.
– Наистина – съгласи се мъжът ù. – Пролетта започва да се усеща.
Светлината от високите улични лампи и неоновите реклами, изпъстрили фасадите на околните сгради, придаваха на неголемия площад, на паметника в центъра, на ...

Безнадежден случай...
О моя тревожна професия!...
„Старицата от сто и пета
е вече безнадежден случай!...”-
си шепнат коридорите ...

И ти не си, любими мой!
Отказвам се. Няма да го намеря
единствения мой герой,
часовете на моето време.
Не трепка за никой вече в мен, ...

Огнени ритми! Безумно изпепеляваща страст!
Завихрят ме безпощадно в своята сила и власт!
Черно-белите пламъци се гърчат в несвяст...
Безсрамно луда оргия, в мега шантав контраст!
Пожари палят в кръвта! И аз като факла горя... ...

Посях те. Поливах те. Отгледах те. Набрах те.
Вкусих те. Сдъвках те. Преглътнах те.
А ти така горчеше и болеше,
и ме тровеше. Като гнила ябълка.
Като мазна плесен ...

там,
където
никой
не финишира
първи, ...

С упоритост,
с воля,
с непрестанно
постоянство,
с безотказна воля... ...

На цялата безкрайност, която ти нарече миг,
на незабравените думи, нарекъл ги блестяща суета,
на всичкото и нищото, стоящо помежду ни.
Не на теб, на себе си усмихвам се сега.
На непокътнатите давещи от бяс вълни, ...

тя има какво да разкаже
за толкова много съдби
тя пази истории даже
от преди да ни има дори
тя е дом през деня на луната ...

Обичам писъка на совите в летните нощи.
Обичам гласът, шепнещ "трябваш ми още".
Обичам смеха, който споделяме двамата с теб.
Обичам деня, в който каза "влюбен съм в теб".
Обичам болката, ако ти си ми я причинил. ...

Хоризонт -
напред,
наоколо
и нищо.
Без любов ...

отдавна съм забравила
за празничните рокли във неделя
(неделите се преродиха в делници)
за чашите изискани вина
с кристалните им трели ...

Не зная защо така се случва -
когато те погледна в тез очи...
скуката за мен приключва,
изпитания и тайни ми отключват,
със отговор запалвам в тях искри ...

Да ме обичаш наполовина?
Нямам никаква нужда.
По-добре ме мрази.
По-добре да съм чужда.
Да ме галиш насила? ...

За последно...
Това е краят.
Небето намира земята
и чайките кея оставят.
Искам да ги погаля, ...

Сърцето е това, което се обажда,
когато караме се, смеем се или тъжим,
а мозъкът безмълвно му угажда,
навярно, за да продължим.
Когато казах ти, че те обичам, ...

Зимни пеперуди
Зимни пеперуди
кацат на земята,
побеляват тихо
борът и елата. ...

Кратък поздрав за една Жена
(по случай свети Валентин)
Послушай мойта кратка изповед
и песента ми искрена и чиста,
че тя е като горски ручей ...

"В очакване"
Прегърни ме! Всичко да забравя...
Нека аз и ти да бъдем само.
Тук съм вече! Всичко ще направя!
Облегни се ти на мойто рамо. ...

Бутилка отрова отново намерих,
потърсена, скрита... сълза в опаковка.
С въздишка завита, с етикет най-греховен.
Позната пътека, към нови тревоги.
Обиди от тежките думи, а всъщност - ...

За какво ми е пролет без тебе, любов?!
За какво са ми всичките тези
красиви, ненужни цветя,
ароматните нощи безсънни
... и страстни?! ...

Ще прогледнеш ли, човечество безумно,
ако с черната си кръв опияним земята,
ако димът на кладите, внезапно лумнали,
снага издигне нависоко в небесата?
Ще ни оплачеш ли, човечество безпътно, ...

Привечер…
Двама...
Той с бастунче в едната…
Тя, прихванала го за другата ръка…
Приведени, прилепени … ...

Аз срещал съм култура,
култура в натура.
На диплянки и папки
махленски думи сладки.
От гении пророци ...