Все във бяло те сънувам
като облаче в небето.
Все в зелено те рисувам
със очите на детето.
В ранно утро те посрещам ...

до Дядо Коледа
На Коледа, в най-святата ни нощ,
приседнали на пъстрата трапеза,
в магията на празник светъл, с пълен кош,
ще ни дариш с усмивки и надежда. ...

Не, този път не искам чудеса.
Не ми изпращай ново чудо, Господи!
Пази ги за невръстните деца
и за онези, дето спазват постите.
Не бях смирена, кротка и добра. ...

Точно днес щял да свърши светът.
Все едно, бях щастлива със всичко.
Имах щури прекрасни деца
и съпруг - моя обич едничка.
Имах толкова много слънца ...

Няма къде да се скриеш от бурята,
гръм и светкавици бродят по пътя.
Като теб са самотни,
но страхуват се хората
от бездомници ...

Аз знам, че съм
от другите различен!
Но разликата ми
дали е в плюс?
Дали със славата ...

СРЕДНОЩЕН БАЛ
На внучките ми, близначките Рая и Деница
Вървях среднощ по снежната пъртина,
за към дома през зъзнещия мрак,
и вече стигнах, но една картина ...

За да няма повече...
Всеки си носи моста в душата.
По този от камък препускат копита
като думи от песен отдавна позната,
за която не спира някой да пита. ...

- Как си, красавице?
Вдигнах поглед и го съзрях. От месеци не се беше вясвал. Подсмихваше се и ме пронизваше със зелените си очи.
- Какво те води при мен, гадинка малка? Да не са се свършили жените, готови да се забавляват екстремно с теб?
- Ооо... ревност ли долавям? Явно наистина съм ти липсвал. В ...

... изпивайте душата ми жадно,
провокирайте ме властно,
искайте неистово...
настървено спирайте и тръгвайте си,
молете ме за прошка после, ...

....
... не ме потупвай, минало, да се обърна!
Дори да носиш хладен ветроход от юли...
Не пръскай бузи портокалови с копнеж оранжев,
не ме ласкай под тиса с меланхолни думи... ...

Все за някъде бързаш, все тръгваш -
спри, поседни за малко до мен!
Господ ли искаш пак да разсърдиш,
навярно се мислиш за победен.
Пътя до тук все някак си минал ...

Дъжд вали навън, може би е морски сън.
Дъжд вали и в мен, навярно от тъгата в душата ми освободен.
Дъжд без дом и без страна, без чувства и душа?
Дъжд студен, свиреп, заклет - съзнаваш ли ти своя гнет?
Отгде дойде, приятелю студен, защо се сипеш ден след ден? ...

на сина ми.
Слънце изгрява,
надига глава.
Вятър повява,
зашумяват листа. ...

Стоиш и се взираш.
Прозрачно огледало.
Безизразно лице.
Протягаш стъклените си ръце.
Безсърдечност. ...

люшват се бронзови езици
в ситен камбанен
звън
забравили
крилата на ангели ...

Капка след капка. Кап, кап. Седеше в локвичка. Топла, гъста, червена, та чак черна, бавно засъхваща кръв. Седеше сам, насред просторното мазе. Седеше премръзнал, окован във вериги в собствената си кръв. Тъмнината го поглъщаше.
Вече не чувстваше дясната си ръка. Изтръпнала от рамото, липсваща от лакъ ...

ДОБАВЯНЕ КЪМ КНИГАТА МИ „СЪДБАТА Е ГОЛЯМА ШЕГАДЖИЙКА”
- Здравейте, професоре!
- Здравейте! Как сте?
- Имам предложение… Добре съм.
- Слушам. ...

Ако утре свършва всичко
Дълбоко знам, че те обичам,
но наранена ми пречи гордостта,
но ако утре свършва всичко,
аз, без да мисля, ще ти простя... ...

Пробуждам се… През миглите
промъкнал си се в мене.
Полузаспали мисли
неволно стават пленници
на твоето присъствие ...

посветено на младите шофьори, взетите листовки, ядосаните изпитващи, новите хоризонти и зелените светофари
Замъглени погледи и свалени стъкла,
по бронята капки дъжд свирят симфония.
В огледалото странично се оглежда света
със цялата си звучна човешка какафония. ...

ТИ ЛИ БЕШЕ, ТИ ЛИ БЕШЕ
По песента на Тончо Русев
Ти ли беше, ти ли беше
в младостта като струеше
светлина? А днес в нерада ...

Светът вече е много различен,
животът като забързан каданс.
Земята сякаш от нас се отрича,
редува стихиите свои в захлас.
Мрачни картини в черно и бяло, ...

Този влак не пристига на всичките гари,
може би в бързината си хванал експрес
или Господ, отгоре, съвсем претоварен,
е объркал отличен... с три пъти по шест?
Аз разбирам, че търсиш вратата към рая, ...

Мили Дядо Коледа,
реших да ти пиша писмо.
С години нямах за какво да те моля,
но днес ми се иска само едно...
Белобради приятелю, моля те дай ми ...

Слепи улици, слепи прозорци,
слепи хора вървят през града...
Слепотата дали е вродена,
или вчера светът опустя?
Пада сняг, милостиво пристига, ...

Разнеси ме навред.
Разпръсквай ме по целия свят.
Разказвай им истории, превърнати в легенди
за природните стихии, пречупени през
нежността ми. ...

Изморил ли се е този свят?
Вижда ли се края?
Днес Земята дава ли ни знак?
Може би, не зная.
Ако днес е за последно, ...

Ти си онзи вкус тръпчив в устата,
спомен за сълзи безброй!
Мойто лутане тревожно,
моят гняв и мойта злъч!
Онзи край изричан всеки ден ...

Превита на снега под тежестта,
асмата пъшка тягостно отвън.
А гроздето ù, сбрало сладостта,
трапезата краси като във сън.
През лятото, отрупана с листа, ...

Май съм трудна за тежки анализи,
щом, когато най- много боли
раждам най- пощурелите залези…
И нали съм от тези жени,
дето могат страстта да даряват ...

Това беше най-странната обява, която някога съм виждала. „Мога да създам най-красивата ви приказка, за да я изживеете”.
Беше под останалите, с по-малък шрифт и сигурно нямаше да я забележа, ако не беше думата „приказка”, защото аз самата пиша. Е, не приказки, имам няколко издадени криминални романа, ...