(една различна гледна точка)
В стаята беше тихо. Чуваше се само нежното докосване на ръцете му по клавишите на пианото и прелестната мелодия, която излизаше от тях. Той обожаваше да свири в подобни моменти. Когато се чувстваше обладан от най-различни чувства, които можеше да изложи само по този начи ...

Оцелява, нима това не е най-важното,
нима не е безценно да се пребори със всичко.
А после всеки мисли, че вече е щастлива.
Вгледай се навътре, дълбоко, още повече,
ще чуеш тихото, отчасти мъртво биене на сърцето ù. ...

Като пътник скиташ ожаднял,
поспри и пий водица чиста
от моето кладенче тъй бистро,
то дава сили и криле.
Но не прекалявай със запоя, ...

От хилядите невъзможности
избрах да съм смирена и добра...
И, Господи, от всички сложности
най-трудната и сложната избрах!
Как да смиря гнева си?Праведни, ...

Когато вечерта
започне да изпълва въздуха
със самота
и с четчица сребриста
луната светещи въздишки ...

Тупка моето сърце,
чака те, тъй както аз безоблачно небе.
Не чуваш ли моя зов?
Крехко викам те, любов.
Ела, прегърни ме и до мен бъди, ...

Нищо не научи,
научи се само да смучи,
сега му е трудно на телето
да пасе само в полето!
**************** ...

Отново се намираме в навечерието на Великия пост. Време, когато всеки от нас трябва да си направи сериозна равносметка за своите постъпки и да подложи на сериозен и трезв анализ и преоценка цялото си поведение. В тези дни на покаяние и жадувана промяна в положителна посока, когато отвред се отправят ...

Не искам друг да ме спасява
и да събира мойте грешки.
Не искам да се вдига врява,
че "да грешим е по човешки."
Ровя с длани във пръстта ...

Аз винаги ще те чакам
на този перон
и тази пустееща гара,
ще притаявам
горчивия стон ...

Битие...
1.0.
Завито в раковината на Времето
е нашето човешко Битие
и отговор до днес не сме намерили: ...

Омръзна ми да бъда все принцеса
за принцове, които не разбират
и мислят, паднала съм от небето,
та чак съм до наивност доверчива.
И не ми достига само чаша вино, ...

Смълчани, стройните тополи
се взират в звездното небе.
И вятър в клоните трополи -
със шепи листите гребе.
Съблечените клони вече ...

Надникнах във окото на пророка,
където всички тайни се събличат.
Едно присъствие зеленооко,
личеше там със образ на момиче...
Във тъмното на ириса - комета - ...

Със вик на птици в съмналото утро
се ражда пак поредният ни ден…
И тръгва нероден към свойто трудно -
задъхан, жаден, вечно устремен.
Охлузен се провира в битието, ...

Кой съм аз... коя си ти...
аз другият... ти друга вече,
далечен свят, сподавен вик
и хапче плам за будна вечер.
Любов ли си... любов ли съм... ...

За теб...
За теб скърца леглото ми и хлопа дъската ми,
теб чака усмивката ми, когато се мръщи.
С мисълта за теб се стяга ръката ми,
когато съм сам самичък вкъщи... ...

Прошка искам в този ден,
Реши - дали да я получа.
Обичам те!
Страстта живее още в мен!
Тепърва може би обаче ...

Излизам в тъмното, за да разходя
натрупаната нежност…
Да помълча със вятъра за формите на дюните
и топлината им,
докато челото ми изстине и се разкъса ...

Обичам те,
понякога груб,
но и много нежен!
Понякога лош,
но и много добър! ...

Прочетох и написах коментар.
Написах одобрение.
Написах мъничко съмнение.
И в отговор - получих силно раздразнение.
„Че как така се спъваш ти накрая, ...

Той беше със едно крило.
Недъгав бе. И бе изгонен.
Зад ангелското му чело
мъждееше неясен спомен
за Рая и за Господ Бог, ...

МИСЛИ ОКОЛО СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ
Остарях. Изведнъж и внезапно.
А изобщо не бях го предвидил.
Просто след парещо лято
ме грабна нечакана зима. ...

Сутринта слънцето проблесна,
с лъчи покри моето лице.
Прекарах нощ чудесна,
галена от твоите ръце.
По-късно срещнахме се във фоайето, ...

Аз станах днеска от леглото.
Остана котката да спи.
А тя лежи... и хърка кротко,
щастливката ще си отспи!
А аз ще трябва в тая зима ...

(в кварталното капанче)
Това е. Комедийна драма.
Артисти двама – аз и ти.
Приятел, измисли 100 грама,
пък аз ще ти измисля стих. ...

ЗАГОВЕЗНИ
Искам прошка!
Защото съм грешен пред тебе
и отлично разбирам, че пак ще греша.
Вън е зима, вън вятърът свири на гребен ...