Измислих ти лице
Измислих ти лице, две топли длани
и взор, откраднал багри от дъгата.
Коси ти дадох - с лунен сноп втъкани,
по-светли от звездите в небесата. ...

Замълчи, замълчи, замълчи...
Забрави всички думи изкусни.
Този миг е божествен, нали?
Погадай по безмълвните устни.
Как се раждат секунди от нежност, ...

От поглед клада в мен запали -
с искрицата на лудостта,
усмихна се и ме погали
с карминов свян и чистота...
В живот предишен съм те срещал ...

Стихия съм...
И луда от обичане.
Такава лудост
няма на земята.
Обичам те! ...

Крехко стръкче бяла светлина
със немирен кичур си играе–
любовта на слънчева жена
може по това да се познае!
И след миг... ще свърши есента, ...

О А З И С
Кога ще изпълзиш от своята бърлога?
И звънкия ти смях да чуя пак по телефона?
Отново нощите да преобърнем в дни.
От викове любовни просторът да кънти. ...

като стрела
префучавам
ЕДИНСТВЕН МОЙ,
през теб,
без секунда престой, ...

На какво ухае жената, която обича
и любовта е свещено лице,
жената, която до крайност се врича
и мисия има чрез своето сърце?
На какво ухае жената, която не може ...

-----
Дали заради чипия ми нос,
или пък неизменната усмивка —
мъжете ми сервират на поднос
сърцата си, в комплект със вино пивко. ...

АПОКАЛИПТИЧНО
Дали като всички живях?
Едва ли?
Дали като всички обичах?
Защо ли? ...

ИГРАТА III
Господин Късмет, госпожо Участ,
госпожа Съдбата ни събра,
а хлапакът Случай ме научи
да играя вашата игра. ...

Пред чувства тъй банални безсилен съм, уви,
нуждая се от бездни, бездънни пещери,
там във влага, студ и кал, под тонове скали,
дълбоко да оставя спомена за нейните очи.
После да се върна друг и ледено студен, ...

... Вече Е ...
Фениксът след огъня се ражда...
И бяхме...
Остри думи...
И липси... ...

НАСАМЕ СЪС СЛЪНЦЕТО
Подаряваш със шепи живот.
Неуморно, пословично, щедро.
Твойта църква си няма синод.
Твоят храм е небето ти ведро. ...

Моят миг
В мигове като този,
когато тишината пее
и тихо пращят съчките в огнището,
усмихваш се на спомена ...

единствено мъдрост
има в любовта
и в смелостта
да я изпиташ...
гледаме се и се питаме ...

Глава четиридесет и пета
Понякога юни е най-хубавият месец на парижкото лято. Така беше и тази година. Всичко беше обгърнато от светлина, цветове и аромати. Независимо от многобройните коли, задръстванията и изгорелите газове, въздухът във френската столица беше пролетен. Пролетно беше и настроениет ...

Ще приседна на твоята маса,
сякаш порив на вятърът - див,
на шега ме е пуснал да сляза,
от небето, завърнал се - лист!
Ще надзърна в очите ти, черни! ...

В град на мъртви души,
красиво цвете тихо спи,
на неверници очите краси,
ала на праведната уханието си подари.
Все попада в ръцете на пророци, ...

ДА ЗАШИЕШ СТАРОТО ПАЛТО
- Дай да закърпя старото ти палто!
Дупка протрита отляво прозира.
Не се оплаквай! Не можеш! Какво!
Топли, пази от студ... Е, нервира, ...

Когато нещо скъпо си отива
преди да е дошло
по стръмното на болката пенлива
във пропастта на спомена...
Тогава някъде в заслона на надеждата ...

Коледата наближава,
подготовката е врява
културотерапевтът по интернет
търси нов коледен куплет.
Творци, започвайте, пишете, ...

Слушам празнотата вътре в себе си.
Храня я с останки от мечти.
Разрешавам ненадейни ребуси,
в чудеса повярвала почти.
Сто въпроси, хладна паст раззинали, ...

Затваря се кръгът
и всичко се повтаря.
В центъра мигът
като светлинка догаря.
В центъра мигът ...

Самотна улица събира светофари
и тънки пластове от лед пращят в студа,
под стъпките на двамата другари,
които си приказват във нощта.
Мигът отлита неусетно, отдалече ...

С устни ме целуна – ослепях!
Виждам те, а нищичко не чувам!
Тъй живея с обичния грях
и в съня с любов да те сънувам!
А светът отдавна се върти!... ...

От село съм. Там – много от далече.
От Орешник съм – свито под Сакар...
А дядо ми във детството ми рече:
Осланяй се на своя си дувар...
Дувари виждах много аз из къщи ...

В сънищата само те прегръщам,
затова все бързам да заспя...
В нощите е все едно и също,
следват дълги дни на тишина.
И в мечтите само те обичам, ...

"Жълтее тази привечер, жълтее.
И кестените падат от дърветата.
Изпепелява споменът по тебе
и става все по-сумрачно небето."
Васил Златарев ...

Как искам пак да си до мен,
да усещам твоята любов,
да ме галиш нежно с твоя
чуден поглед.
Как искам страстта да усетя ...

Нощта е стих,
посипан
със звезден прах.
Той искри
от приказките на луната, ...

Посади дете дръвче. Поливаше го всеки ден. Песни пееше, редеше.
"Расти, дръвче, не спирай!"- викаше, но то не щеше. Не знаеше детето,
че време трябва. Мина ден, минаха два, детето бързо се отказа, не разбра.
Но чакай! История обикновена това не е, дръвчето със съзнание роди се и
покълна. Да, никой с ...

Бог? "Свещена глупост!" Повлияна от поезията на Ботев, реших да попитам къде ли е вашият Бог сега и какво ли прави? Може би в момента изписва следващия ви ход... или понася обвиненията за някой ваш неуспех? Или може би съставя нов списък с Божии заповеди, тъй като забелязва, че сегашните биват наруш ...

По крайчеца на думите се движа
(а те ме режат като с нож),
на кръстопът от рими все изграждам
изминалия си и бъдещ ден .
От себе си не мога да избягам ...

Предполагам, че всеки си има някоя странност, която го прави уникален и неповторим. Възможно е човек да се гордее с нея, изтъквайки я като положително качество, или пък малко или много тя да го притеснява, защото го кара да се усеща неудобно различен. А в някои случаи просто се свиква с тази особено ...

Не ми е чужда сляпата ти болка.
Сълзите ти... И те не са ми чужди.
Във този поглед, зная точно колко,
безгласни са били желания и нужди.
И нощите познавам – по-самотни ...