Честит рожден ден
на
Бъдни дни да доживееш
И щастие докрай да те крепи
Никога дано не остарееш ...

От огнен дух и дим чудесен,
към таз заблуда моят ум понесен,
сред тези тук, които не познавам,
но на които искам тайничко да подражавам.
Летят ли те, или пък аз съм още замразен, ...

... неизлъгана най-безскрупулно...
или: Не убивай истината!
Болна съм. Да! И ти си болен.
(Най-накрая си го призна.)
Тази обич е бисер оголен. ...

2.
– Виждаш ли снеговете горе в планината?
– Виждам ги, дядо.
– Това е душата ми. Изкачвай я! Горе ще познаеш бурите и свободата.
– Щом така казваш, сигурно е така. ...

Така ми се иска да ми припомниш
как нежно докосват ръцете ти,
като есенен лист сълза се отронва
и плавно прекосява лицето ми...
Така ми се иска да ми припомниш ...

Отново утро е и съм сама,
в очите ми напира тъжно гореща, мъничка сълза!
А зная, теб ще имам само във съня,
защото си отиваш тихо със утрото и със деня!
Като дете ще плача всеки ден ...

Бих бил, самотен,
ако искаш...
Сянка и мъничко душа...
Нима не знаеш,
има ли те? ...

Всеки иска от живота да взема,
любов, трохичка хляб дори,
не осъзнава и какво ни отнема,
едва когато силно ни заболи.
Всеки иска от живота да взема, ...

(По "Blue devils", В. Чернев (severianin)
Като тънка свещица гори и се стапя
и последната радост на нашия ден.
Онемели сълзи от сърцето ми капят,
но не искаш да видиш. Ти сляп си за мен. ...

Вечна.
Да ви надживея.
Очите ти - сини.
В края на пътя - стените пред моите думи.
Ще легна в душата на рибите. ...

3
Дадоха му пълна свобода. Достъп до стаята на момичето, къщата, и въобще цялото ”имение”. Защото къщата си беше построена като малък замък с много стаи и етажи, и разполагаше с обширен двор, в който имаше тенис корт и няколко беседки за отмора.
Влезе в стаята ù. От огромния панорамен прозорец се ви ...

С кафявите си очи я гледаше така изпитателно, така озадачено, така влюбено, сякаш тя беше водовъртеж и той в нея се губеше.
Тя е толкова красива, грациозна като рядък вид птица, с движения сякаш летеше, а не стъпваше по земята, промъкваше се из тълпата, сякаш търсеше нещо, някого.
А той продължаваше ...

Казвам се Джейн и смея да твърдя, че съм стигнала такъв момент от живота ми, че мога да се оценя. Не съм кой знае колко стара, нито млада, но възрастта ми малко ме притеснява. И ето сега ще покажа колко съм смела, като все пак ви кажа – на почти 20 или по-точно на 17 съм. Вече чувам смях, но не знам ...

на колене ме постави
отдалечи ми слънцето
и себе си
изправих се -
няма спомен ...

Във пълнолунна нощ
сред сгърчени дървета
във бяло-леден свят,
следвах стъпките му снежни
и търсех две очи ...

Жадувам те във всичките си спомени,
тъгувам те по нощи приласкани.
Луната, запокитена сред клоните
ми връща лудостта на твойте длани,
които свличат всяка жалка дрипа ...

Цигарен дим образува едно сърце
и то се спира разкъсано в две ръце.
И не стигна сърцето, не стигна небето...
Но умира пред мене едно сърце
и политна сърцето като перце. ...

Изкривена любов
Някои казват ú съдба, други орис
или пък прокуда.
Аз вярвам единствено във любовта
и царството ú в мен царува. ...

Непокорна
Буря внезапна
разпиля ми душата,
разбърка мислите,
отвори крилата... ...

Не питам вече къде си?
Не искам и нищо да знам.
Увлечен в поредна забежка,
погълнат в мираж, суета.
Върви си по свойта пътека, ...

Аз те срещнах, любов закъсняла,
на брега на море от пророчества.
Бе нащърбено твоето тяло -
пасна с моите ръбове точно.
Стих по-нежен от лист на глухарче ...

Той е рицар без броня и кон.
Малко странен, дори нелогичен...
Със каскет и с протъркан балтон,
неразбран и оплюван от всички.
Той е груб, недодялан на вид, ...

Омръзна ми да те гледам как играеш... със сърцата,
как прекършваш крилата, как превземаш душата.
Не ти трябва тяло, трябва ти земя...
по която да стъпваш.

Пиленце съм аз за мама.
Хубавица съм за татко.
Ето, вече съм голяма,
пък ме пази моят батко.
Гали русите косички ...

Ти най-добре от всички ме познаваш.
Очаквала си с трепет всяка дума.
Най-верния ми път когато даваш,
след грешките ми триеш сякаш с гума.
Родила си ме и си ме създала. ...

Не ми трябва здрав разум, нито основателна причина...
Защото съдбата понякога има по-голяма фантазия от нас самите. Изпраща в ръцете ни копнежите, които да докоснем, да усетим и да вкусим от сладострастните емоции. Копнежите, които носим като пиявици в ума си и внезапно ни ги отнема, оставя следа на ...

Стихозъбче
Интелек-тоалет-с дръзко стреля с показалец:
"Ти си брак, щот' си макак!"
Но мигом сепва се, че... сочел огледалото -
изтръпнали му глас, душа, ръка и крак... ...

Лепя пластмасовата роза със секундно лепило.
Мразя рози, но ти не знаеш,
никога не си ме питал.
Нали всички жени би трябвало да обичат
рози ...

Плува лодката без капитан,
а земята е така далече.
И морето е жесток титан,
а платната вятърът отсече.
Плува тя като бездомна длан, ...

Сънища дивни
Самодиви омайни
Ръцете си вплели
В магически танц
Искриците пламенни ...

Една звезда през прозореца наднича
и любопитно във душата ми поглежда...
Усмихва се, но нищо не изрича -
доволна е, видяла във сърцето ми надежда.
Надеждата - богиня тя е свята, ...

Научих се
да казвам "да", когато сърцето крещи "да"!
Научих се
да искам и да имам зора!
Научих се ...