В такава нощ
Майска нощ. Ухание на свежест.
Разлистени дървета и цветя.
Сърцето ми жадува тръпна нежност,
усетило зова на любовта. ...

Омръзна ми от хорското бездушие,
от факта, че съм все сама,
от чувството мъчително на вина,
от мисълта за тъга...
Не зная кому така навредих, ...

Къде изгуби се детство
и дните ми слънчеви къде отлетяха.
Няма го онзи, детският смях,
и виковете, огласящи махалата.
Къде изгуби се детство ...

III ГЛАВА
Лицето на мъжа беше обезобразено. Множество белези го покриваха. В първия момент тя си помисли, че бяха просто следи от множество битки, но постепенно осъзна, че те по-скоро образуваха някакъв символ. Той говореше, смееше се. В очите му гореше особен блясък. Когато я погледна, тя усети теж ...

Лаура и Йоланда
–Докторе, какъв е начинът да ви се отблагодаря? Вие сте вълшебник!
–Но, моля Ви! Това е работата ми! Просто Йоланда е имала късмет. Нали така?-обърна се той към момичето.-Много скоро ти ще четеш и пишеш!
–А на компютъра ще може ли?-подскочи малката.
–Разбира се!-потупа я той по рамот ...

Тръгвах аз по пътища незнайни
и се връщах все по същия маршрут.
Хиляди желания ми шепнеха, омайни,
и в душата млада внасяха те смут.
Но объркването в миг се изпаряваше, ...

Вълните сякаш с нежните милувки
разчупиха девичите ми дни.
Косите си заплетох ги във плитки,
а после ги отрязах - не боли.
Събух сандалите и хукнах боса, ...

Едно момче завладя целия ми свят.
Едно момче плени сърцето ми.
Едно момче върна усмивката на лицето ми.
Едно момче ме погледна в очите и спря дъха ми.
Едно момче ме научи да обичам. ...

Мъничка си, а казваш: "Не е честно!
Все с болести ли Бог ти се отплаща?"
Ех, моя малка, не е лесно...
Ти не плачи, аз имам си задача...
Не се страхувай, пак ще устоя! ...

Изморих се да пиша за любовта, болката и тъгата.
Писна ми да вярвам, че ще ми се сбъдне мечтата.
Искам вече да не се надявам, че някой ще ми подаде ръка,
а сама да се изправям... както и досега!
Няма повече да пиша за милите слова! ...

Запъхтяно се обръщам назад и се поглеждам в огледалото. И несресано някак се заобичвам с очи. Разпилени пера върху коленете ми. Напомнят за ожулени криле.
Усмивки ухаят по пътя към прилива. Напомнят за прикрито разлистване и теменужки в чужди коси... А тя ме гледа отсреща. Неловко, страхливо... С въ ...

Дъждецът тихо ромоли.
Земята всяка капчица изпива.
Каручка нейде трополи
във утринта мъглива…
И селото бързо се пробуди, ...

Отиде си
Отиде си –
не каза нито дума,
да погледнеш
за последен път ...

Един мъж
всяка вечер ме чака.
Понякога трезвен.
По-често пиян.
Но единствено той ...

Мокри капки топло слънце
бавно премижават в моите очи,
като стар паянтов кораб
чакам да проблясна в морските вълни.
Тиха, непресторена усмивка - ...

Истинският празник е в сърцето –
времето с приятели добри,
в слънчевия допир на ръцете,
в тихото присъствие дори.
Истинският празник е без дата, ...

Аз бях на дъното на ада
и не вярвах, че ще се усмихна пак,
делеше ни невидима преграда,
а пред мене беше вечен мрак,
но ти ми се усмихна нежно, ...

Обичам да усещам дъха ти,
докато устните тихо казват "Обичам те"!
Обичам да усещам ръцете ти,
докато слизат по тялото ми
и бавно казват "Искам те". ...

Отварям старата и извехтяла кутия,
а от там ме посрещат миналите дни,
спомените отново парят като стихия
вече раздраните и стари мечти.
Раздраният албум и снимките пожълтели ...

Здравей.Как си?
Липсвах ли ти днес?
Все чакам да ми се обадиш
и да чуя твоя глас.
Все чакам при теб да дойда ...

Когато с дъха си прегърнеш китара
с очакващи струни, с горещи очи,
плати си набързо „Джин фис“-а на бара
и в ритъмен блус се докрай потопи.
Когато с дъха си прегърнеш китара, ...

1
И така той написа своя велик роман. Или повест. Или разказ. Така де... и така той написа своя велик шедьовър. Колко хубаво би било да прочета това като финално изречение в утрешния брой на „Градски хроники“ (стига да беше вярно), но едва ли ще ме споходи такъв късмет. И все пак можеше да бъда тлъс ...

Все пак ми е мъчно,
чатът някак ни сближи.
От снимка ти ме гледа,
думи ласкави реди…
Нетът илюзия създава, ...

Аз отдавна не съм вече толкова дръзка
и не паля с очите далечни звезди,
но дори да ме няма, в стих ще възкръсна,
за да мога да кажа на някой: "Прости!".
Аз отдавна не плача, когато нападат ...

Беше краят на лятото. Смокините в двора бяха налели плод. Денят си отиваше. А той отпуснат лежеше на шезлонга в градината.
Не беше изминало и денонощие, откакто се запознаха, а ето, че той вече не можеше да спре да мисли за нея нито за миг. Още усещаше полъха на парфюма ù и потрепването на миглите ù ...

Малките неща нещо днеска са ми скучни.
Виждам те отпред и твойте площи твърде тучни!
Спирам те и викам - Нова ли си във Града?
Тя ми вика - Не се хаби, не си ми в стила!
Дай ми, дай ми, дай ми! ...

> Розалия и момчето
Очите ù блуждаеха някъде в отвъдното. Тя взе чаша вода. Взе малкото шишенце в треперещата си ръка. То беше пълно със смъртоносна течност. Наля няколко капки от нея в чашата. Поднесе чашата към устните си и бавно изпи течността. След секунди тялото ù се изви като прекършена от бур ...

- vla4icifko & *ReNiTo
- Валеше ли, или съм го сънувал?
На пръсти някой мина през съня.
Отронен лист във хладна локва плува,
зад ъгъла се скрива утринта. ...

Отвори очи с приятното усещане, че е сам в леглото. Протегна се блажено, чувстваше тялото си едновременно сладко отмаляло и възродено, като след... Боже, ами да! Нима си е тръгнала? В стаята още се усещаше едва доловимия ù аромат на нещо свежо и екзотично.
Спомни си, че се запознаха в бара снощи, но ...

Любовта пуска корен в душата ни.
И да режеш, избиват нови филизи.
Режеш, режеш, режеш...
В началото слаби, нежни и тънки.
И пак режеш, режеш, режеш... ...

Щурецът свири
в килим от жълти листа.
Тихи стъпки.

Толкова лесно е да си идеш:
лягаш в пролетната мъгла
и те понасят мигове
сиви облаци. Тишина
те пробожда. Питаш се: ...

Ти страдаш и навън вали -
аз казвам ти, че те обичам.
Разбирам, тебе те боли,
каквито думи да изричам...
Сърцето ти подава ти сигнал ...

- Ей тази рецепта ми изяде главата – рече Васил Доктора и остави хартийката на масата. После допълни:
- Заради нея останах без работа.
Пешеходецът вдигна внимателно листчето и го доближи до очите си, опитвайки се да разчете написаното. Намръщи се:
- Нищо не се разбира. Докторе, винаги ли пишеш така ...

Понякога това, което изглежда като привидно объркване на плановете ни, всъщност се оказва скрита помощ, чрез която Вселената се стреми да ни насочи към осъществяването на намеренията ни. И от нашата способност да приемаме и да прозираме през нещата зависи дали ще съумеем да осъзнаем и да се възползв ...