Как се отива до Непал – не зная.
И мен скалисти върхове ме викат,
и аз сънувам нощем Хималаите...
...но в Катманду не ме очаква никой.
През Катманду минават алпинистите, ...

Къде отиваме
Понякога се питам - къде отиваме
и къде ли духът ни лети?
С безвремието ли умираме
и не можем да му кажем "спри!". ...

И ти си като мен, любов, малка, понякога наивна, понякога прекрита, понякога необуздана като дивите коне, и препускаш като тях, тръгнала незнайно накъде, препускаш с пълна сила и със сила си готова да премахнеш всичко, що застава пред теб, но не си красива така, любов, не ти отива! Не ти отива да се ...

Потъваш, когато вечерта настане
и спусне вечерния си плащ -
край тебе никой не остава
в тъмната безкрайна нощ.
Пътуваш - унил, замислен, ...

Аз искам като птица да мога да се смея.
И като вятъра да бъда бърза.
И времето да мога да пилея.
Без страх, че ръцете ми то върза.
Аз искам без болка да са очите ...

Хладно ми е някак,
някак си празно е
без теб…
ела!
Ти не разбра ли, ...

Аз съм от хората, които винаги се оплакват от нещо, винаги са недоволни от живота и най-често искат това, което не могат да имат, а щом го получат, губят интерес към него. Никога не съм искала да се променям, защото вярвам, че правилният човек ще ме хареса такава, каквато съм, а дали с трудния си ха ...

Нито времето тръгна назад,
ни реките поеха обратно;
не угасна, не падна звезда,
нито слънцето спря да изгрява...
Нищо ново! Земя кълбовидна ...

...безлично,
сиво...
еднакво и
неистинско...
...безразлично ...

Кокичетата
цъфнаха. Южни ветрове
пролетта доведоха.
Птиците запяха -
по полета и гори.

"Ти не ме оставяй да загина,
Господи, преди да съм живял!"
Атанас Далчев
Не умея да бъда щастлива -
осквернена, низвергната е душата, ...

Какво да ти кажа, любими
(при мене отдавна е ясно).
Като влак със вагони от рими
се пренасям от място във място.
И крайпътните гари научих ...

Няма те, а имам нужда от теб.
Няма те, а пак протягам ръце към теб.
Умът ми казва: ''Мразя те", а
сърцето кращи: "Обичам те".
Светът е някак странен... ...

Застинали, очите ти проблясват,
загледани в далечен свят,
изсечени сълзите по лицето ти говорят
с настаналия лепкав мрак.
Сковано е лицето ти от болка, ...

Животът е циничен,
животът е игра...
Понякога лиричен,
понякога - шега...
Живеем го буквално, ...

Едно момиче милна ме след мама
и в бяло спря сред къщата веднъж.
То преживя и сладката измама,
че има мъж. И то какъв ти мъж!
Затуй ли и понякога във здрача ...

Съвременното гражданство – право или отговорност?
(есе)
В минали години под гражданство се е имало предвид взаимоотношението между гражданите и тяхната държава. Днес този термин се допълва с ценности като морал и чувство за принадлежност. Важно е да осъзнаем, че за да се развива и разбира едно съвре ...

Темното езеро е най-малкото в Пирин планина! Казват, че сутрин е светло като синя коприна, а вечер - златна като слънцето! Много често там ходила девойка, която стояла от сутринта до късно вечерта. Един ден, докато тя стояла до езерото, ù влезнала прашинка в окото. Тя се навела и си наплискала лицет ...

"...И не знаеш,
защо със коприва,
превързваш си раните.”
~Endless~
И понеже мълчиш, и понеже ми липсваш, ...

Искам да съм гола до сърце –
там каквото имам – да се вижда,
в старата ми ризка на каре
вятър и вълни да заприиждат –
в нея стихна не един прибой, ...

Изкусен ухажор и перфектният ласкател,
чаровен покорител на женските сърца,
със завладяваща усмивка - ти си нападател,
твоят лик оставя у всяка онази ярка там следа.
Не носиш ти доспехи, нито пищна шапка с перо, ...

Автопортрет
Зная, нямам си снимчица в профила мой –
снимки бол, но не в цифров формат.
Ще са нужни пособия – джаджи безброй,
а за тях аз не съм тъй богат. ...

Аз не съм анонимна
и не съм вече ничия,
защото си събрах парчетата
и ги приших към крилете си,
онези малки, безлични ...

Потъвам в свежестта на приказното утро,
ефирен ветрец милва косите ми,
лятна омая влиза в очите събудени,
слънцето ме гали с лъчите си изгревни.
Понасям в шепите си зрънце надежда, ...

Чак сега осъзнах, че всъщност не ти
ми липсваш -
а думите ти - омагьосващи!
Чак сега осъзнах, че не лицето ти искам -
а гласа ти - толкова нежен! ...

Когато се завърнеш бос и гладен,
ще ти подам парченце от мечтата си.
Недей да я отблъскваш с жест досаден -
ще стигне да нахраниш самотата си.
Последното парченце ми остана. ...

Д В У Б О Й
Ще го хвана за гушата аз този ден,
че от него ми идва до гуша!
С остарели забрани е пак применен.
Режисьори не иска да слуша. ...

Писмо без адрес
Няма вече писма да ти пиша,
няма ти да ми сваляш звезди,
оглупяла след тебе да тичам,
ти смутен да извръщаш глава! ...

Не те обичам и не мога вече,
отдавна забравих чувството горещо.
Спрях да се надявам и да чакам вечер,
от теб очаквах друго нещо.
Не те обичам - пред теб ще изрека, ...

Омръзна ми от праведници чисти,
живеещи естествено по Божи правила,
разбира се, единствено теоретично,
когато трябва си хванат някой будала.
Дали са чували за „заповеди Божи”, ...

КОЛКО МАЛКО МИ ТРЯБВА
На ZAPP (Запрян Колев)
Колко малко ми трябва да бъда щастлива –
приятелско рамо, усмивка добра...
И се чувствам отново свободна и жива – ...

Животът, той е най-важен!
Понякога ти стига,
че го имаш, че го живееш
по свой единствен и неповторим начин.
И си благословен да чувстваш, ...

НЕКА
Нека ми завиждат –
аз съм мъжът на богинята!
Аз, презреният и нищият,
човекът с дамга от вериги! ...

Пиша стихове, дори не знам дали имат художествена стойност, но продължавам да ги пиша, защото така виждам душата си на хартия. Спомням си, че в първи курс в университета чичо ми подари едни тефтер да си записвам лекциите. Но аз лекциите си ги имах напечатени и целия го издрасках в рими.
Отнесох се.. ...