Нова весела година -
почна с ядрената зима.
Със тайфуни и вихрушки
ний ще светим като крушки.
Наводнения, комети, ...

с. Плаково, община Велико Търново
Подобно на пожарища далечни,
кръвта на залеза във огнени реки
течеше от небето настървено,
а то от мълнии безмълвни набраздено ...

Отмятам миналите дни като зърна на броеница.
Редувам лошо и добро – боли ме, щом отметна лошо.
Животът ми е колело – попадне ли крака ми в спиците,
тогава лош съм. Но в света, знам, дните се редуват с нощи.
Преди да догори свещта, преди камбана да удари, ...

Божествена Искра!
Капка от роса – божествена сълза
Полет - небеса... слънчев лъч – мечта
Радост и тъга
Вплетени в душа ...

БОЛКА
Боли, когато теб враг те удари,
но колкото и много да те боли,
по-тежко е, щом свой, без да те жали,
жестоко сърце доверчиво рани. ...

Оставили древните маи
наследство за нашия свят.
Разумни глави разгадали,
че хората чака ги край:
"Земята, светът ни и ние ...

Пазарът. Малкото градче.
Пасквил трагикомичен.
Животът – ето го, тече.
Тече, а не отича.
Без край, без смисъл, ще речеш. ...

Можеше да гледа жени дълги часове наред, без да помръдва. Гледаше ги търпеливо, унесен в лениви мисли, съсредоточено, като художник, който иска да запомни всичките им движения и черти, преди да ги е нарисувал. Гледаше ги с неподправен интерес, както плахо дете вижда мечтана играчка, както се разглеж ...

Нощта се разля върху кривия гръб на чемширите
и с воала си остър прегърна балконите чисти;
а в запустелия празен бетонен канал на комините
вятърът лаеше и изповядваше своята истина.
Със закърпен балтон и торба, пълна с печени круши, ...

Тялото ми нагло проси любов.
При полъха на мъж настръхва.
От аромата на парфюм потръпва.
При допира на кожа краката треперят.
Душата копнее за ласка. ...

Лятната ми почивка
Аз цяло лято пак ще съм на село,
грижовно ще събирам тишина...
В градинката ще бачкам неумело.
И ще изкупвам своята вина. ...

Сигурна съм, че повечето от вас знаят колко е полезно да се живее здравословно.Но много хора пренебрегват този факт и то най-вече от мързел. Аз лично съм се убедила, че най-доброто, което човек може да направи за себе си, е да се погрижи за добрата си физическа и психическа форма, именно водейки здр ...

Спокойствието лута се на воля, събирайки свежите цвтя,
навън на люляци ухае и на откосена от изгрева трева.
Пътувам с времето стремглаво, търся своя ден,
дъгата в мен събужда спомен в един прозорец и рефрен...
Песните се леят като вятър, душата ми рисува синева, ...

Имало едно време място, наречено Ад. То било създадено за тези, които не спазвали наложените закони и били грешни. Господар на Ада бил Дяволът, а негови подчинени – демоните. Тяхна задача била да намират неправедни хора и да ги довеждат в Ада, където те мирно и тихо трябвало да си понесат наказаниет ...

Кой си ти?
Мъж със сини очи
или...
Дявол с черни коси...
Тъй омаен си ми ти. ...

Понякога е толкова самотно
Понякога е толкова самотно,
че чувстваш се единствен на света.
Сякаш от вълните си изхвърлен,
но и от брега не си приет. ...

НЕГРИМИРАНИ С ЧЕРНО СНЕЖИНКИ - ІІ
Ти си тук! Ти си тук! Ти си тук!
Вън танцуват снежинки искрящи!
Нова радост в събуден капчук
пише песен със ноти от щастие. ...

Сбогуване
Когато тука пътят ми завърши,
когато леко се отправя към простора,
бих искал горе някъде да седна,
последната цигара да запаля. ...

Защо не се учим от грешките в езика и стила на произведенията си, коригирани от редактор или друг читател
Парадоксално! Толкова еднакви и елементарни грешки, за които е ставало дума много пъти в този сайт, а като че ли нищо не научаваме. Защо? Преди да изкажа моите предположения, отново ще цитирам н ...

Аз писах толкова писма до дядовци с коледни сияния,
оставях недописани листа и неизказани желания.
Сега седя и пиша:
- Скъпи дядо, навярно гледаш ме от онзи свят,
на коленете ти съм раснала отдавна, ...

Виновни няма. Има обич дива,
която през сезоните лети.
На мен любов такава ми отива –
да ражда невъзможните мечти;
да идваш като облак градоносен, ...

Въпрос на усещане!
Забързани във времето, унесени в кариерен бяг,
забравихме да сме човеци и любовта приемахме със страх.
Не вярвахме, отричахме, отхвърляхме я като грях,
но въпреки това тя жива беше някъде дълбоко в нас ...

Това, че бе далеч, не ми попречи
да те обичам, както онзи път, когато те видях,
да протягаш длан към свободата, да я сграбчиш,
свободата, за която тъй много завидях.
Ти имаше мечти, които следваше безспирно ...

- Пушката!... Тенчо иска пушката – крещи някой на пожар и удря по пътната врата.
Децата замряхме - Тенчо е баща ни.
Мама и баба застинаха - беше млад сватбарин от друго село.
- За к'во ти е пушка? - пита баба през притворената врата.
- На мен не ми тряба… - запахна момъкът. ...

Поредното без смисъл денонощие
и втръснало до болка ежедневие.
Болка и разруха е животът ми…
и давя се във своето безверие.
Едничката любов, до смърт пребита, ...

Прости...
прости, че ме е страх...
Прости ми...
да обичаш не е грях...
Прости... ...

Мъникът 3
Нощта беше тъмна и дъждовна. В този късен час никъде нямаше светлинка. Въпреки това Мъникът действаше спокойно и уверено. След като беше отключил гаражната врата, сега беше ред да се справи и с вратата, която водеше към втория етаж на къщата. Тя беше построена в началото на второто десетил ...

Масивен, солиден, спокоен.
В пространството той на тишината господар е.
Непоклатим, неудържим, покрит единствено с пелерина от слънчеви лъчи.
Покрит е с прах заради времето, неусетно минавайки покрай него като спокоен минувач.
Спокоен той чака, отброява, изчислява и размисля бъдещето, края и началот ...

Прогонихме надеждата - отива си...
Събира си старателно багажа....
и знамената бойни бавно свива си.
Някак унил и жалък е пейзажа.
Дали защото розовите очила е сложила, ...

ОТКРАДНАХА МИ ДЕЛНИКА
- Вярвам в Бог и в Бетовен.
(Рихард Вагнер и аз)
Отмъкнаха ми делника
в тази залисия. ...

Налей във чаша тънкостенна
червено и искрящо вино,
отпивай бавно, постепенно
вдигни наздравица любима.
За здравето, за любовта в живота, ...

Влез в сърцето - колко тайни крие,
разлисти го, лист по лист го прочети;
всяка страница от обич мъката ще скрие,
след това внимателно го затвори.
Опознай душата, яростна и нежна, ...

ЗАБРАВИХ ДА ОБИЧАМ
(на Пепи)
Далече си,
когато се стаяват на ледената зима ветровете
и късно вечер аз слагам да заспи сърцето. ...

Изминалият миг е смърт,
не можеш да го върнеш.
И вчерашният ден е смърт –
не можеш да го върнеш.
Изтеклата година е повече от смърт – ...

Приюти се в моя свят,
за да бъдеш с мен щастлива!
Вдъхвам свежест, аромат
от лицето ти красиво!
И засищам своя глад ...

Кажи ми, мамо, как да мразя,
когато силно съм обичал?
От тежка мъка как да пазя
сърце, с което съм се вричал?
Със черни мисли как да скрия ...

Сълзи от мрамор черен,
студени, тъжни и горчиви.
Мечти кат речник беден,
празни, пусти, сиви.
Очи мълчаливо питат ...

Нищо, че сега не си до мене,
ще се радвам, ако си щастлив.
Моята душа - тя нека стене,
искам само ти да си щастив.
Искам да съм с тебе, но си тръгвам. ...

Ако можех да трептя като струна,
бих ти пяла тъй, както преди.
Всички пътища бих извървяла -
със душа, нароила мечти.
Ако можех отново да вярвам, ...

МНОГОТОЧИЯ
Ще ме откриеш в тези многоточия
по-ясни от безброй фалшиви думи,
по-страшни и от дуло в слепоочието,
градящи мост над яма помежду ни... ...