Contemporary authors work: literature, music, art etc.
388.6K results
Молитва
🇧🇬
Изпълни църквата камбанен звън,
прекръстихме се със „Христос воскресе”,
отново поздравихме се отвън,
в дома си всеки свещ отнесе.
Разпятието в църквата виси, ...
Глъчката от дипломирането още не беше стихнала, когато бащата на Мишо сложи ръка на рамото му. Младият полицай го погледна учудено. Тежките вежди на този баща сякаш се бяха надвесили над очите му като облаци. Такива често ги беше виждал младежът, от времето когато и баща му бе бил полицай, когато сл ...
Гледаш ме и се усмихваш - защо?
Не зная какво се крие зад твойто чело.
До вчера бе с мен, днес сянка пред нас - на какво?
На птица, на полет на нова любов?
Гледаш ме и се усмихваш, защо? ...
Във вълшебния ти свят падах, смях се и летях..
Погледнех ли в очите ти зелени,
откривах нови вселени.
Слушах ли мелодичния ти глас,
потъвах в размисли поне за час. ...
Денят ми рухна сякаш изведнъж.
Най-хубавото слънце си отиде.
Изля небето тъжния си дъжд.
Душата се затвори като в мида.
От силен мъж, превърнах се в дете. ...
Глава първа
Най после снегът беше спрял да вали. Край бордюрите бяха натрупани огромни камари мръсен сняг. Печките бълваха такива сажди, че всичко наоколо беше почерняло като комина на Захарната фабрика. Улицата беше покрита с ледени бабуни. Само по тротоара тук-таме беше почистено от съзнателни соф ...
Помолих те да останеш - не пожела. И трепереше, когато те гушнах.
Такава те помня - крехка и нежна, до счупване - порцелан.
После автобусът потегли. В живота ти нямаше вече място за мен.
Тръгвам, изкормен арлекин от парцали. Влизам някъде.
Още неседнал, показвам с палец на бармана да налее коняк. ...
Грозно е, мили дами, да правите това! Изключително грозно!
Петък вечер. Слънцето тъкмо залязва – красота. Лека-полека и последните слънчеви лъчи се скриват зад величествено издигащата се Витоша. Парк с идеалния изглед към планината. И сбогуване с поредния изминал ден от април. Човек да има очи за пр ...
Денят е изпразнен от смисъл. Стаите са глухи и нощите също. Чувството е болезнено. Има само една мисъл и тя причинява болка, мисълта, че всичко приключи. Опитвам дъх да си поема, а не мога, свикнах да дишам едвам. Няма утре, няма и вчера. А сега ли? Сега е неопределено и смущаващо подтискащо. Стаите ...
Боли ме, знай, че ме подлъгваш само,
подпирайки се нежно пак на мойто рамо...
Напразно даваш, знай, на мен надежди -
да бъда твоя бляскав рицар във одежди!
И чудя се какво да правя? ...
В леглото ми се гонят пеперуди,
на пода бродят приказните феи...
Заспах ли...? Или се събудих?!
Стените ми приличат на алеи.
И гледам чистите прозорци, ...
Слънцето уморено в облаци черни потъна,
усмивките ни в печален щрих превърна,
дори звездите потърсиха друга Вселена,
нямаше и помен от светлина блажена.
Само белите скали чернееха в нощта ...
Ще дойда скоро. Вярваш ли? Нима
не знаеш - в бъдещето ти изгрявам.
Не виждам в теб или във мен вина -
вървим един към друг по път-жарава.
Страхуваш ли се вече? Не, недей! ...
Не бягай от Любовта.
Не унищожавай и малкото добро чувство, което си запазил/а към него или към нея.
Не казвай на висок глас: Махай се!
когато душата ти е разкъсана на парчета...
Не бягай от Любовта. ...
Как животът бил е нехубав?
Изневярата е толкова красива,
щом в инстинкта си, наивно глупав,
човек във другия - човек намира.
И как мрачното небе е грозно, ...
През тази чудна утрин станах, излязох навън, огледах се и... се ококорих... Бяха се случили доста странни случки...
Сякаш всичко се бе объркало тотално и бях попаднал в Страната на Странностите и Чудесиите...
Котката ни се беше окучила... Отбих се у съседката и що да видя - кучката ù се окотила... А ...
Но не забравям
Откъде тръгнахме…
Не знам много ли, малко ли са летата, които донасипаха преспите сняг в косите ти... Годините не само умножиха, но и очовечиха твоите читатели, и то главно онези, които успяха реално да се потопят в нежните вълни и ритми на сърчицето ти... Които вдъхновено черпеха от ...