Липсвах си, когато денем сипва се зората,
сякаш е чадър от рози и багри на мушкато.
Липсвах си, когато вечер залези примамни
с пръсти доверчиви в ложето си ме поканват.
Липсвах си, когато леко стъпвах по тревата ...

МАЛЪК СЕЧКО
Познаха, ей, познаха зевзеците му недни, ама не за навсякъде. За нашия край не можаха. Тука Сечко продължи да размахва ледената си брадва. Покажеш ли се навън, де види голо място хапе го с острите си зъби чак до посиняване. Хруп, хруп, хруп.
– Дебел сняг – голям комат – казват старите хо ...

Ти за мен си и паднал Ангел
и ученик на Сатаната...
Да бъда с теб ще бъде или най-доброто нещо за мен,
или най-лошото...
Пълно разрушение... ...

Те летят без крила,
имат си шарени думи.
Нужда нямат от глас,
кацат по тънките струни.
Толкова пролет побрали, ...

Когато останеш сама във нощта
и гледаш с усмивка в своята мечта,
помисли и за мене някъде там,
макар и да бъда един образ ням.
Усмивка ще видиш в моето лице, ...

След теб не ми остана нищо...
И нямам нито гордост, нито свян.
И бледен спомен тихичко разнищва
един живот от болка разпилян.
Изгубих се, но няма да се търся. ...

Без Ева в Райската градина...
на Ева...
Веднъж във Райската Градина
бе Господ ме поканил сам:
бе точно като по картина, ...

Стоях като на малка, пуста гара
и отминаваха край мен любови.
Потъвах в облаци от млечна пара,
провиждах пак и чаках нови...
Николай (ringo2) ...

АЗ СЪМ ЖЕНА ОТ АДА. РОБИНЯ. БАЩА МИ Е СВИРЕПИЯТ ВЯТЪР, МАЙКА МИ - БУЙНАТА РЕКА. МЪДРОСТТА Е МОЯ СЪДБА, НЕЗНАНИЕТО - МОЯТА ГИБЕЛ. НОСЯ БОГАТИ ОДЕЖДИ, НО СЪМ БЕДНЯЧКА, ЗАПОВЯДВАМ НА РОБИ, НО СЪМ РОБИНЯ. НЯМАМ ИМЕ. НЯМАМ ЧЕСТ. МОЯТ ДОМ Е ДВОРЕЦЪТ, КЪДЕТО СА ПОГРЕБАНИ БОГОВЕ, А СА ОТГЛЕДАНИ ДЯВОЛИ. СТРА ...

Усмивката
Усмивката света ми пази
самодоволна като ден.
На рамена сякаш носи
чувствата си с мен. ...

Животът си върви
Животът си върви... И отминава!...
По стръмното край нас тече.
Отмива низости и слава…
И вирнати глави сече! ...

Разтапяш се,
омагьосваш се
и сам не усещаш как
мечтата обзема твоя ден,
как блянът ...

Да те целуна искам, тате,
но ти порасна. Стана мъж.
По облаците ще ти пратя
сълзите като топъл дъжд.
Излез на двора, завали ли, ...

Пеперуди в стомаха
Очи отворих в майската зора.
Любов по теб сърцето ми огря.
Събирам с длани капки от роса.
Отпила с устни и на теб ще донеса. ...

Единствено дъждът
остана истински,
в онази нощ,
измислена от мен.
Копнеж и безразличие, ...

Слънчев ден, усмивка на лицето на малкото момиче радваше околните. Тя бе малка, но имаше голямо сърце, сърце, което подари на момчето, което тя бе обикнала от първия поглед. Не мислеше, че той ще е нещо повече от отсрещното момче. Не знаеше, че след години тя все още ще го обича. Тя бе малка и не пр ...

Заваля. Небето плачеше, а сълзите му падаха безпомощно като изтръгнати. По това време хората спяха, прегърнати от уюта на меките завивки. Само те – два погледа, които вечно се търсят, но нивга се не срещат, само те - две кървящи сърца, две души, безвъзвратно изгубени, бяха отхвърлени от топлината, г ...

Катерим миналото откъм настоящето.
И плащаме – накуп, на вноски.
Преотдаваме за безвъзмездно ползване
мигове и блянове.
Които никога не сме използвали. ...

Невъзможна любов февруарска
се промъкна на пръсти край мен.
Сякаш полъх от минала сянка
ми нашепна забравен рефрен.
И припламнаха тихи огньове - ...

Химера
Някой казват ми - ,,Животът ти е лош,,
Кой? Моят ли?
Та аз живея във разкош!
Със спомени, мечти, приятели сегашни, ...

на теб...
Ако беше скала, непристъпно самотна,
щях да никна със сила на крехка трева,
и под твоята каменна сянка да скрия
страхове и съмнения. И до теб да раста. ...

Отново в тъга обвита си.
Не намери ли покой в мечтите ти?
Пак ли ще плачеш заради тях?
Нима още таиш страх?
Колко пъти ще се предаваш? ...

Не мога да заспя,
нещо мъчи ме сега,
силна тишина
пронизва пак нощта.
Не мога да заспя - ...

Суховеят е вик, означаващ – „Здравей!”.
Този повик е жажда в крилете на вятъра...
Днешните трепети раждат повей:
„Обичам те, да, мое тъжно разпятие...!”.

Недей! Не се приближавай към мен!
Не ме допускай до себе си! Бягай!
Остани далечен, чужд, забранен!
Всяка нежност и зов заличавай!
Недей! Не ми давай ръка! Замълчи! ...

Видях я най-сетне… Ето я! Кацна на перваза на прозореца и се оглежда във всички посоки. Крадла! При това истинска крадла! То… аз си имам вина, но… Донякъде, както се казва! Оставям си нещата върху бюрото, което е до прозореца, а той е почти винаги отворен в топлите слънчеви дни… Ама все пак, у дома ...

Не искам в живота си учител,
нямам нужда от това,
искам да съм потребител,
трябва ми храна, вода.
Не искам да мечтая, ...

Галиш ме с поглед чаровен,
весело и искрящо,
говориш ми с глас разтревожен,
сънено, трептящо,
докато телата ни се търсят в свят безкраен, ...

Сезоните в живота ми ме връхлитат и завъртат.
Настъпват, после отминават.
Създават сътресения, които ме побъркват.
Създават спомени, които никога не отшумяват.
Сезоните в живота ми се разлистват и увяхват. ...

Здравейте. Започнах да пиша есета, а сега и разкази/романи. Иска ми се някой да ми каже справям ли се с писането. Или, нека се изразя по-точно, трябва ми някой да ме оцени и да ми даде акъл - кое, как и защо се пише и най-вече как да направя разказа си по-добър. Преминах от есета на разкази, защото ...

Както всяка нощ преди сън, моята майка започна да чете поредната история на любимите ми герои Мечо Пух и неговите приятели.
Слушах я с такъв интерес и си представях колко щастлива бих била, ако поне за миг ги зърна и се озова на поляната сред тях.
Дали защото силно го желаех, или почти унесена в сън ...

- Предполагам, ще бъда извинен за дръзкото си държание, но не искам много...
Само миг във времето, за да попия аромата от любовта.
Не мога да си позволя да те пусна... Но да обичаш истински, е да позволиш на другия да бъде щастлив. Свободата е болезнена...
Вероятно, ако се бяхме срещнали тогава... С ...

Тринадесет души. Със Него начело. Смокиня повяваше хлад.
Стояха, блажени, а аз - на предела на собствения си ад.
Не смеех да гледам в лицето Му бледо, не смеех да вдигна взор.
Тринадесет бяхме. И той ни преведе през огън и чума, и мор.
И вярвах във Него... О, още Му вярвам! Заклех се в Баща Му - ще дам ...

* * *
Тази нощ като дреха приляга,
като фин тъмен костюм
на някого, който се стяга
за бал сред смях и парфюм.

Целият ни свят е музика -
и любовта, и дъждът,
и слънчевият ден.
Китари са сърцата
и струните... нежно ...

СЪДБАТА НА ЖЕНИТЕ
Жена, останала сама в живота,
нелека веч е нейната съдба.
Със тежък кръст по своята Голгота,
с товара двоен - птица без крила. ...

ГЛЕДАМ МРАКА
Гледам мрака...
...как провлачва стъпки, как застива
в острите ъгли на тишината,
как настръхва черната му грива, ...

Сложи ръце на кръста ми - отново -
стискай ме до счупване... да крещя от болка.
Разяждай кожата ми с целувки от олово -
като хищник разкъсай ме... до кокал.
После впий нокти в лицето, ...

Да! Така е!
На бъдещето дните -
те тайните отключват.
Вярата се ражда
още сред огньове. ...

Сега е есенна дълбокосиня сутрин – звуците са приглушени. Пастелните цветове на небето напомнят платно на своенравен художник с пламенна душа, нахвърлил непринудено поредния етюд. Птиците са притихнали, чува се само диханието на топлия бриз. Искам да се разтопя в тази тиха прохлада. Желая да се прер ...