Припомних си...
Кожата ми светеше,
а луната галеше
речната ú гладкост...
Звездите се оглеждаха в очите ми ...

6
В тая държава, батко -
старшини и пъдари.
Казано по-накратко -
пълно е с комплексари. ...

Всеки го е страх от нея!
Тя идва, без да си я канил,
и взема твоята душа.
След нея нищо не остава -
само едно безжизнено тяло. ...

АНЕКДОТ
В "Правда" няма известия,
в "Известия" няма правда,
в АДА няма есперанса,
в РАЯ няма конфианса… ...

Издигнаха огромен монумент
на Александър в Скопие, видимо
сами да си направят комплимент
желаейки. Съвсем необходим е
за тях сега! От сръбските пунгаши, ...

" Обезглавен "
Огнен кръг пламти в небето,
днес погребваме Света -
тук е мястото, където
господарка е Смъртта. ...

Очакването лудо се пързаля
по неизживяното Сега.
Прескача мислите
без щеките на разума
и блъска Писаното, ...

Докато народът беден тлее,
Бойко с колегите си чалга пее.
Начело на отряд яки "борци",
глутница вълци, нагли крадци,
с кървави пари си построиха дворци. ...

"Стъпки дето отиват,
ще е неравно,
но чисто...
Любими,
твоя награда да е ...

Уроци по сценично майсторство
Увертюра
..........................................................
Не се изгубвай в чужди многоточия -
глаголни времена капчукат в изгрева - ...

Обиждаше ме -
търпях...
раняваше гордостта ми -
мълчах...
без самочувствие до тебе - ...

Виждам те и започвам да се вълнувам до степен, отвъд здравословното. Поглеждаш ме, подкосяват ми се краката и се спъвам. Заговаряш ме, забравям си мисълта и пелтеча. Когато си наоколо, не мога да се съсреодоточа и говоря несвързано. Липсваш ми преди да сме се разделили и нямам търпение да те видя от ...

София – 1963-та!
Мрачен, дъждовен, убийствено потискащ ноемврийски ден!
Невиждан за нашите представи протест на хиляди студенти!…
Грандиозна демонстрация пред американското посолство…
Повод: Иван-Асен Георгиев! ...

Днес баба нещо майсторú.
Край нея Ванко се върти,
муши се, вратле протяга,
помощ внучето предлага.
Гледа баба изпод вежди. ...

ú казвала маман преди времú
сама да не разхожда си фустú,
поради туй, че късно през нощú
Разбойник дебнел млади мамзелú,
но тя от своенравна суета, ...

В карето сме петима,
но липсва русо, (плавото), уви...
Един записва резултата,
той също е брюнет...
Отсреща са... капо, ...

Beyonce - I was here
I wanna leave my footprints on the sands of time
Know there was something that, and something that I left behind
When I leave this world, I'll leave no regrets
Leave something to remember, so they won't forget ...

* * *
С теменужени очи
ме гледа залезът.
Моли ме да му простя,
че не ме благослови ...

Completely out of existence.
Totally out of control.
Our spirits are floating with no boundaries,
healing monumental catastrophes after all.
A world significantly affected, ...

Тези мои килца -
малко излишни,
ги имам отзаде,
постоянно с тях
водя война, все ...

Обсъждат важно климата сезоните
как по-добър за тях да го направят,
че нарушени са в природата законите,
а всеки трябва графика да спазва.
Нахвърлиха се всички върху Зимата, ...

Ще бъда кратък, две-три питиета само
и безброй изказани съмнения относно
онова, за което мислех, че си струваше
да бъда просяк в свят на спомени,
които бяло и неуверено изплуват ...

Ако можех да тръгна,
без да се обръщам
и нито за миг
да не поглеждам назад;
да изгоря всички мостòве ...

днес не ѝ върви
затворила е един прозорец повече
отколкото има в апартамента си
каскадно ги е затваряла
да не влиза прах от екрана в стаята ...

Къде си бил през всичките години,
когато в самотата си се криех?
Как само теб сред всички не отминах?
И колко вярвам, че със теб сме НИЕ.
И ако във сърцето ми надникнеш, ...

Ти първо слез от елхата, пък тогава ще говорим дали си бил звезда...
Новата марка руски камиони - З ъ Л!
Как да избягам от себе си, като не мога да се стигна!
Синоптичен феномен: струва ми се, че въпреки ниските и на места минусови температури, народът яко е слънчасал!
Ако красотата иска жертви, то ...

Писма до себе си
№532
Поредният ден от живота ми е към края си. Мъжът ми гледа телевизия, децата се прибраха по стаите си, аз измих и подсуших съдовете, изгладих за утре и седнах да пиша, както всяка вечер преди лягане.
Днес шефът ме похвали много, а колегите ми завидяха, нека да завиждат, на мен ми ...

За нас, смъртните, тълкуването на любовта се стича по две наклонени плоскости – или си горе на черешата, или си под нея. Тя е някъде там в интервала от делнични простотии, който ни се случват до всекидневно решаване на проблеми, породени от същите тези простотии. Истината ще те освободи в единия вар ...

Във тишината на нощта
подрънкват струни на китара.
И тихо слушам песента
на тъжния певец във бара...
Как тъжно, тихо той си пее, ...

Тиха утрин. Ухание на живот.
Слънцето постила килим от топлина.
Пролет - зелена вест в уморения ми взор.
Глътка красота!

Защо не станах аз банкер,
или поне лекар-акушер?
Да боравя с кредит карти и с валута,
ще оперирам ежедневно до последната минута.
Защо не станах адвокат ...

Двеста години след като хората стъпиха на Марс, я бяха превърнали в точно копие н Земята. Същата природа – морета, гори... Вече имаше самостоятелни държави с правителства, други с диктатори... Имаше ги райските кътчета, но не липсваха и забравените от Бога места. Давид беше на едно от тези места. Ед ...

Имало едно време един котарак... Котарак на пръв поглед като всички други котараци – пухкав, чистофайник, гальовник, любопитко – от онези, дето могат много неща, които ние хората не можем, като например да рипне горе на корниза на пердето или да си оближе гъза. Но бил малко по-различен от другите ко ...

Уморени ръце задраскват поредния ред.
Объркано мачкат проклетия лист.
Безсилни ръце да напишат „об...чам те”.
-------------------------------------------------------------------------------------------
Докосвам... ...

Прозя се слънцето. Чорлаво, надникна.
Преплетоха се пламъци с кичури.
Целуна утрото. И му намигна.
С лъч нежно му запали пура.
Блажéно се изтегна във небето, ...

Със мисъл ще ти построя небе,
дълбоко, тъй безоблачно и
в което слънцето е моето сърце,
все гаснещо по тебе от години.
С очи ще нарисувам тишина, ...

В пространството на пролети и есени
и двадесетсезонни сериали
живее тя – във крехко равновесие
със твърде неизбежните баналности.
Тя също гледа вечер телевизия, ...

... Абе, има нещо в мен...
Имам хиляди подкожни рани, от вредителни нерви.
Лазят ме по кожата, под кожата, навсякъде.
Лекувам ги напук, с напушени маневри,
Абе, аз взех ли си лекарството одеве, или не...? ...

Зимата запя
тиха бавна песен,
снежинките
топяха се от нежност,
а ний прегърнати стоим ...