„Бягай, бягай от мене! Спаси се!
И от себе си мене спаси!” - Д. Дамянов
ОГЪН
Бягам, бягам...
От тебе! ...

Ти си небето - над мен остани,
завий ме със залези огнени.
Летен бриз - по мен премини,
като лист понеси ме отронена.
Аз съм земята, жадна за дъжд. ...

Зелената река изцвили грациозно
и прошепна: Обичаш ли го?
Тогава сядай на един олющен залез
и му напиши писмо, и всяка дума
да бъде писък на кукувица. ...

Прегръщам те с ръце
от хиляди мечти.
Целувам те
със жадни устни-спомени.
И по пътечката-съдба ...

Монолог на разпнатия отляво разбойник
Аз няма да възкръсна непогребан,
макар че ме разпнаха до Христос.
Пребиха ни от бой. И мен. И него.
Той бе... Иисус. А аз – разбойник прост. ...

Абсолютен хаос.
Падайки в пропаст,
чувам глас -
подават ми ръка.
Отивайки към някой, ...

Щом съдиите ни са подкупни,
те трябва да се заменят с компютри!
Компютрите
с рушвет не се купуват,
креватни подвизи не ги вълнуват, ...

ПРОШКА
Никой тук не е перфектен,
никой тук - във този свят,
всеки бил е некоректен
в този крехък кръговрат! ...

- Скачам!
- Хайде, давай! Чакам.
- Сериозно говоря. Решил съм го!
- Да… А аз съм Свети Петър.
- Ще скоча като нищо, чуваш ли ме! ...

Тръгваш ли си?!
Напразно зададен въпрос,
чийто отговор остава неизвестен.
Сред сивата мъгла изходът е далече.
Бягаш по тунела безкраен. ...

Първа глава
Беше студена декемврийска вечер. Наближаваше 21 часа, а гражданите в този провинциален град бързаха да приключат последно пазаруване за Коледните празници.
Между тях се движеше беден самотник, в джоба на който имаше дребни монети, които не биха му стигнали дори и за хляб. Погледът му изл ...

В ръката на съдбата са хората
без свободен избор и желание,
само надеждата им е опората,
която им е като наказание.
Стиснати в ръката на съдбата, ...

Изплаках те с мастилени сълзи,
че не се научих с истински да плача.
И изстрадах те с болезнените думи
на глупавата стихотворна рима.
В празна стая себе си затворил, ...

ЗЛАТНО
Когато се промъкнат златни първите лъчи
в прохладната ни спалня сутрин рано,
дори да ти е тъжно, усмихни се, не плачи,
с целувка събуди ме, още имаш мъжкото ми рамо. ...

Не ме оставяй да желая нечии устни
и ръце, докосващи нежната ми плът,
не разбра ли,
не желая ласки чужди
и друг да се притиска в мойта гръд. ...

На денонощен щанд за коментари,
където всички знаят си цената,
един поет, количка натоварил,
към изхода се втурва като вятър!
А друг, в ръка държащ сертификата ...

С потрошени врати и изкъртени панти
цяла сграда стои и си гледа на карти,
за да знае каква ще и бъде съдбата
в центъра на града близо до общината.
Никой нищо не прави и смирено мълчи ...

А/ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЖЕНАТА:
Днес е един нов ден, съвсем нов и неповторим. Утре той вече ще бъде вчера. Затова не го пропущай, без да му се насладиш.
Слънцето още не е изгряло, а ти отваряш очи. И какво от това? Важното е да е слънчево в душата ти. От снощи си си дала обещание, че днес няма да се ядос ...

Онази страст. Онова напржение. Онези моменти, в които се усмихваме без никаква причина. Забраненото е най-сладкото. Какво клише и каква проста истина за живота. Вземи едни Ромео и Смотлиета. Хем тъй, хем тъй. Те, както и ние, са разбрали, че щом любов има, забранено няма. До крайност или до край, ка ...

След гласа ти
остава тишинас песенно жуженена мечти –проблясващи искрицив мракаи усмивка,пърхаща в очи.

Пози, рози, наркози
и метаморфози
Влюбен бате Живко,
Живко Парцаливко
в хубавата Дона, ...

ЗА ТЕБ
Писмо ти пиша с хубави думи,
с изречения прекрасни от мен,
изпращам го бързо по птичка вълшебна,
на клон да кацне за теб. ...

Ето ме в празната поликлиника, ето ме, вървя по празния коридор – всичко е толкова бяло и безлично, толкова чисто, чак на въздуха му липсва миризма. Бегло си спомням колко много мразех болниците преди реформите, всъщност бегло си спомням какво е да мразя – толкова много чувства ни отнеха с поставяне ...

Мразиш ме, но и ти не знаеш за какво...
Мразиш ме, а на мен ми е все едно!
Вярваш, че със злобата си ще ми навредиш,
но от мен да знаеш, че излишно се хабиш...
Завист по тази земя - колкото искаш... ...

С усмивка тихо ме повикай,
ще дойда аз със тяло на нощта
и времето изгубва вече стойност,
ще бъде наша вечността.
С ръце протегнати хвани ме, ...

http://vbox7.com/play:78b52eb64b
Погледни я, поете,
неподвластна жена,
подлудява мъжете,
после тръгва... Сама! ...

НА ДОРЕТО
Приятелко моя, далече си ти,
но аз те обичам по-силно от всякога!
Мечтая за нашите минали дни,
когато щастливи с теб тичахме някога. ...

В съзерцание на тавана
През прозореца стича се улична глъч
и облива тавана на бялата стая --
там, родени от весел следобеден лъч,
двойка слънчеви зайчета жмичка играят. ...

Чрез Любовта
Луната нежно пърха с мигли,
а ветреца й припява във нощта,
край тях се реят мисли бегли,
събрали страсти, глъч и суета. ...

Без изход съм,
ни сложен, нито прост.
Затворена съм, безутешна.
Без разум съм,
изчерпана до кости. ...

Нестихваща буря -
пейзаж на изгубена човешка съдба.
Вятърът ме притисна
в тунела на самотата.
Нададе вой и разтърси небесата, ...