Страсти бурни и искри любовни,
нощи кратки и лъжи многобройни.
Залезът настъпва, ресниците трептят.
Пазителят изпраща гарвана познат.
Дрехи се обличат, постелите изглаждат, ...

Ако можеше да видиш
Как тъмно синьо се слива
С кално жълто
Когато небето заспива
И силует на пушещ художник ...

Ръцете ù са месести, а лактите - заоблени като самуни. Ловко чевердисва огромния къс тесто. Подхвърля го нагоре, той пада върху ламаринения плот. „Пляс” изохква от болка, а тя като че ли иска да стрие и костите му - грабва го отново. Мачка, усуква, върти, закръгля, после разточва и разстила върху пл ...

Мъника 4
В Пловдив рядко валеше толкова много сняг. От два дена снежната покривка се увеличаваше за броени минути. Вече беше натрупало над 50 сантиметра. По улица "Иван Вазов" паркираните край тротоара коли имаха големи бели калпаци, а затрупаните коли трудно можеха да излязат от снежните прегръдки ...

Не мога да заспя, не мога.
Обричам се на тебе, нощ.
Под почернената тога
криеш ме със свойта мощ.
Вече месеци ти се отдавам - ...

Не, той не я обичаше, той просто имаше нужда да бъде обичан.
Всеки път идваше при нея, пристъпвайки недоловимо в мрака, чувствайки се изгубен и самотен. Тя беше единствената, която все още беше до него и го даряваше с любовта си, но той беше като смъртта. Изтръгваше последните ù капки живот, но вина ...

Facebook.com Поредната изпушена цигара и поредното изгубено време от деня, прекарано на терасата… Проклетият разговор, продължаващ два часа и половина на чаша топло кафе с моята хумористична и всеотдайна приятелка Блага, ме накара сериозно да се замисля върху данните, които интернет пространството и ...

Най-тъжната дума на света
„- Пак ли плачеш, мамо? – загрижено по детски попита босото момиче. Защо?
- Заради една дума, миличка. Тя е… Това е най-тъжната дума. - сподави тя.”
„17 Ноември. Четвърти ден без теб. Този ден прилича на вчерашния. Той на миналия, а миналият на предния. Но никой от тях не п ...

Денят започва като сън
Отново съм готов да дам
Тръгвам сам по улиците вън
Няма как и днес да се предам
Всичко идва за да си отиде само тя остава пак ...

Изхвърли ме от своя трон Небето
и прати ме на тъжната Земя…
И за да не ми е днес студено
перце от птица Феникс
постави в моята ръка~* ...

Зима е. Слънцето пече и се отразява в пухкавия сняг. Подухва ветрец. Сърцето лудо бие. Кръвта бушува в тялото ти. Предвижда очакващото го приключение. Милиони искрици блещукат по бялата повърхност. Емоцията е завладяла същността ти. Снежинки като кърфички щипят лицето ти. Ръцете са горещи. Краката п ...

Как решихте да се занимавате с творене на илюзии?
От малък усетих зависимост от създаване на образи, които само аз разбирам. В училище децата ми се подиграваха, че седя сам на чина, защото до мене винаги имало някой имагинерен съученик. Така беше, аз не давах на децата да ме занимават със своите еже ...

Принцеса бях... Сега съм Пепеляшка,
пера и чистя като полудяла...
Не се гримирам и не нося прашки -
съвсем със приказката съм се сляла.
И принцът си остана "грозна жаба" - ...

Навярно ще ме нарекат безбожник,
хулител, сквернословещ, еретик,
защото не мълча като заложник
пред догма, от която ще боли.
Така да бъде – нека ме отричат. ...

Skin - Нищо, освен
Моля те, повярвай ми.
Радвам се за теб.
Защо трябва да се преструвам?
Нямам какво да губя. ...

Меси, мачка ги в нощвите,
баба, сякаш за медал.
После втасват вътре скрити
бели питки под месал.
На оджака, в одаята, ...

Да съм себе си, толкова себе си,
колкото нямаш представа,
колкото зимата
лятото тича да хване,
колкото денем луната ...

Нежно
Нежно със всеки дъх усещах топлината,
нежно отначало си представях ранината.
Нежно слънцето ме галеше с лъчите
нежно аз обичах те, а ти рани ме ... ...

Шепотът на листата
разбира ли някой -
само аз ли успявам?!
Безмилостен вятър
разголи ...

През зимата
Плаче ми се, почти като в началото на зима.
Тогава нямах прегръдките ти за свои крила,
а днес не зная къде да ги дяна и как да летя.
Умърлушено ми е като стряха без гнезда. ...

Един петък, един сън и един единствен въпрос
Този следобед, след училище, се разхождах по плажа. Беше късна есен, но времето беше слънчево, а вятърът не ме пронизваше през тъмнозеленото ми палто. Вълните на морето се плъзваха с типичния си съскащ звук по пясъка, но не достигаха краката ми. Ходех с м ...

По устните ми бяла обич пари...
По устните ми бяла обич пари,
но нямам глас, за да я изрека -
извива в мене сладостни пожари
и ме разкъсва на парченца самота... ...

Научих, че човек рано или късно попада в капана на любовта.
Научих, че трябва постоянно да падам, за да се изправям по-силна от всякога.
Научих, че приятелите се броят на пръстите на едната ръка.
Научих, че болката е по-добър учител от приказките.
Научих, че не е важно от колко хора си заобиколен, ...

Помниш ли птицата? Помниш ли птицата - мен?
Помниш ли клона, връз който
бе кротко унила в очакване?
Помниш ли залеза, идния ден?
Помниш ли мене, с очи към небето в копнеж? ...

Кой може духа ми във клетка да върже
и словото да вкара във калъп.
Лесно с рими захаросани се лъже,
на истината щом обърнеш гръб.
С лирическия често си приличаме ...

Всички сме чували израза: "Юнак без рана не може'' . Особено често в детството ни, когато, ожулвайки коленете или ръцете си и удареното място прокърви и заболи, родителите ни са ни утешавали с тези думи. Когато сме малки, можем да заплачем за всяко нещо, без това да е израз на някаква слабост. Можем ...

* * *
Нарисувах три звезди в небето
и луната сложих най-отпред,
боядисах сребърно полето
и изпях за тях един куплет!

Как искам да видя нещо зелено;
да дойде по-бързо и моето лято,
да не е в очите ми тъй замъглено
от всичкото черно в сърцето излято.
Да мога да сложа жълтата рокля, ...

Скъпо Сърце,
Ужасно много съжалявам за това, което ти причиних. Подведох те, знам. Дълбоко си огорчен от постъпките ми, а също и от бездействието ми. Когато ти срещна Любовта, аз нямах достатъчно познания за Нея, дадох ти грешните съвети. Аз само анализирам, нямам лични преживявания, нямам личен опи ...

Нова весела година -
почна с ядрената зима.
Със тайфуни и вихрушки
ний ще светим като крушки.
Наводнения, комети, ...