Не ставам за компания. За маса.
Понякога съм скучна. Срамежлива съм.
Не слушам чалга, нито пък пригласям
на оня хит за мацката красива.
И вицове не зная. Не умея ...

Душата ми е топла стая,
премръзнала, не стой на прага.
За малко влез, макар да зная,
че вечно бързаш, Обич драга.
За теб мечтаех, без да зная, ...

Когато съм тъжна
се сещам за нашата нощ...
и всичко се нарежда.
Когато ми липсваш
поглеждам към небето ...

Летя към теб и минавам
през въздуха като дъга,
разпадната на кръгове,
ставам на петна от златно
и синьо, ...

Ах, настъпих дъвка!
Ще напиша
поема за това…

Любовта наистина е майката на омразата. Убедих се в това преди няколко години, сякаш до тогава винаги е било заключено и кодирано в съзнанието ми, но от благоразумие, учтивост дори го наречете, никога не бе излизало наяве. Всички ни учат на любов, още от самото раждане, но любовта е границата между ...

Оставяйки си искра надежда за бъдещето – всичко изглежда по-лесно. Живеем на бързи и енергични тактове за да можем по-скоро да видим това ми ти бъдеще. Всеки един нов хубав ден е с една крачка по-голяма вероятност до бъдещето, което искаме. А всеки лош трябва да ни мотивира да се стремим към съвърше ...

Продължение:
Нямам идея кога точно се объркаха нещата. Изгубих контрол над нещата, ако изобщо може да се каже, че някога съм го притежавала. Тези рози, срещите, които той искаше - всичко си е имало логично обяснение. Никога не бях допускала мисълта, че той може да има чувства към мен, по очевидни пр ...

Идва къс от световете,
подминава - гръм отеква!
Наръч куп от страховете
и след него не олеква.
Страх от туй да не изгубя ...

Фердинанд Браун
Втора част на "За няколко интересни учени и изобретатели в областта на безжичните комуникации"
/Откъси/
Резонансът заема своето място като основно явление и процес в първите практически системи за безжична телеграфия най-вече в работите на немския учен и изобретател Фердинанд Браун. ...

Понякога, Музата се отдалечава от нас, но не изчезва съвсем, тогава става смущаващо тихо! Търсене в плен на тъмна заблуда, дали си била, или не истински луда! Протягаш ръце с търсещи пръсти, там, където мисълта ти те връща. Но сега, уви, нима я заместих с моя добре на вид напечатан, ежедневен вестни ...

Живот без собствени спомени…
Седя и си мисля
какъв ли ще бъде животът
без собствени спомени.
Накрая разбрах, че без тях ...

Кой показа среден пръст в лицето на успеха...
Кой подложи крак, а предлагаше утеха...
Кой ще ме накаже и кой ще ми прости...
И кой с глава наведена ще шепне "помогни"...
Колко живота изгубих и колко живота ще дам... ...

И когато разбрах,
че едва ли ще ме обичаш
така, както искам,
аз взех големия паренхимен нож
и отрязах онази част от душата си, ...

БРЕГЪТ НА СМЪРТТА
Аз бях момчето, което с радост бягаше към морето,
без да подозира, че то е студено.
Сега съм напът да стана мъжът, който умее да плува,
но не иска да рискува, влизайки надълбоко. ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Научи господин Стоян Попов,
управител на еН-ска околия,
че в тамошното село Криворов
похватите на кмета бай Илия ...

Мъгливо и тихо
На отсрещния склон се залута мъглата,
като рошава побеляла старица,
запрепъва се боса, накълбена и хладна
и закри светлината в зениците. ...

Л Ю Б О В Т А
Тя дойде изведнъж! Като сън! Като буря! Неистово!
Като дъжд. Като пролетно цвете, наесен разлистено.
Тя дойде! Покори ме! Разтърси ме цялата!
Като огън и вятър обгърна ми тялото ...

Студът няма име.
Той е белег в душата.
Като нокти забити
докрай в сетивата.
Не чуваш, не виждаш, ...

Поиска да ме вземеш. И пое
с най-пакостния вятър под звездите.
В кръвта ти галопират пак коне
и ти не можеш да ги озаптисаш.
Но как ще можеш? Нещо диво в теб ...

Къде си ти?
Къде си ти, очакван Блян,
загърбен, беден, пропилян,
загуби свойта сила, мощ,
небето ме обгърна в нощ! ...

*
Огън без дим
от изсъхнали листа...
Само тази чистота...

В памет на Марко Недялков
Не успя да дойде есенно,
но остави след себе си думи.
Залата слуша унесена,
за любовта няма куршуми. ...

Караман
Имах кученце,
Караман се зовеше.
Хлебец и месце
да яде обичаше. ...

ВЪПРОС БЕЗ ОТГОВОР
Захвърлени спомени
при ненужните мебели
и те са покрити
с лепкава прах. ...

НЕ Е ЛИ
Не е ли любов всеотдайна
за радост и мечта,
с надежда да е тя безкрайна
и пълна с доброта... ...

Денят, в който се сбогувах
с близки, приятели, роднини,
тръгнах аз по пътя си, пътувах
и припомних си шестнайсетте години...
... през които бях безкрай щастлива, ...

На забравена гара чакаш влак, който не е за теб... Влак, във който няма пътници, влакът за Никъде. Скиташе се дълго в хиляди лабиринти, уморен от своя бяг днес отново си до мен. Отново до мен, ала искаш да заминеш надалече, толкова далеч, там, където и Слънцето не огрява. Там, където ще бъдеш винаги ...

Разбираш ли, че ме прегазва самотата,
когато във очите ти е зимно?
Оголените ми ръце от вятъра
са клони, непосрещнали взаимност.
Разбираш ли, че самотата ме разкъсва ...

Почакай, Любов
Почакай, Любов! Не умирай!
Ще те нахраня с последната си надежда,
ще те облека в последната си илюзия,
ще ти дам последното парченце ...

Не знам престъпница по-страшна
от тази, с име САМОТА.
Човешка спътница
всегдашна,
а днес - убийца на света. ...

„Хроника на виртуалното влюбване”
Калина Вергиева
Защо ли мисля си, че тя е
достъпна като чаша вино?!
Наздраве! ...