Майчо льо, стара майчинко,
кандисах, майчо, сандисах
хубави моми да любя...
Вчера си пойдох с кончено,
кончено - шарколията, ...

Прибира Лятото рибарските такъми,
доволно от сезонния си улов –
сто изгреви и залези, без да се напъне,
милион въздишки, благословени с пълнолуние.
Изпрати днеска и последните щастливци ...

Мое малко зайче, на разсъмване
гледам как крачетата ти спят.
Тихо ги целувам преди тръгване,
по нослето ти катери се сънят.
Аз във детските ти шепички оставям ...

Голямо мартини.
10.20.
Тривиалното безделие на кръстосаните крака на жените по целия свят е много досадно. Аз отварям всеки път, когато видя нещастник, което запълва 21 часа от денонощието ми.
Ти си такъв.
Имаш нещо черно по устните. Не, не ми казвай, че твоите устни са магистрали, по които евтини а ...

Човек ли
какво бе човека
животно
не той е по- низш от това
защото живеят в него ...

Всяка вечер тя сбъдва мечти,
ала чуждите - свойте сънува...
и сърцето ù малко трепти
щом престане да вижда и чува...
Тя не знае какво е баща, ...

CUBA LIBRE!
Самолетът на Джет Еър току що беше кацнал, когато разбитото от дълга употреба автобусче се приближи до стълбичкат, по която слизаха първите летовници.
Последен на вратата на малкия Еърбъс се показа мъж на около 45 години, облечен целият в бяло, както се обличат богатите европейци, присти ...

"- Там ли си? – попитах.
- Да, там съм – отвърна Алиса."
И после. На друго място, по друго време, с една друга Алиса и с още някой, който е рус:
- Там ли си? - пита тихичко.
- Там съм - отвръщам още по-тихичко, а тя се усмихва, може би дори се изкикотва. Тихо. ...

Избистряше думите, за да извае красотата на чувството за свобода, за летеж над дребното. Но дали той – обикновеният човек, би могъл да направи това? Дали би съумял да проникне в същността на малките неща, за да има правото да ги погледне и от високо? След дълго мислене, най-важно му се струваше вним ...

Не спах цяла нощ, очите ми бяха ококорени през цялото време и бях толкова притеснена от събитията напоследък. Откакто майка ми се разболя, светът ми се промени окончателно, вкъщи се премълчаваха много неща, когато и да попитам какво става - всички мълчаха. Може би искаха да ме предпазят или пък иска ...

Един човек
върви напред,
не спира,
дори оттатък пропастта
минава ...

Недей да чукаш ти на моята врата.
Недей да идваш - вече няма я страстта.
Отивай си! Затворени за теб са моите очи.
Забравих те - там някъде сред купчина стъкла.
Без теб ще тръгна след угасналите спомени. ...

Между блоковете, вижте,
стъкнахме огнище –
по съседски, все отбрани –
да варим буркани:
корнишонки от пазара, ...

Поглеждам в очите ти и виждам толкова много...
Истината, която се крие зад тях, е толкова чистa и реалнa.
В очите ти виждам светлина, която блести по-ярка от слънцето.
В очите ти виждам приятел, на когото може да се разчита.
В очите ти виждам отражение на блясъка в душата ти. ...

[b]Х[/b] върчило в Небето прекрасно!
[b]У[/b] тро – слънчево, ясно!
[b]Б[/b] ъбря с приятел на двора,
[b]А [/b] край нас – усмихнати хора!
[b]В[/b] ятър косата ми гали... ...

Нямам никакъв шанс да уцеля какъв ли подарък
ще разсее в очите ти тъжния есенен зрак.
Знам, че мразиш рождените дни и се чувствам тъй жалък,
по-нелеп от нагизден сватбар насред гробищен парк.
Всяка дата такава за теб е поредно стъпало. ...

Отшелникът
.........................
Обърка се това, което трябваше да се обърка.
Илюзиите си събирам не с крило - с ръка.
Реших да взема част от тях и да замина ...

ЗА ПЪРВАТА ЛЮБОВ
За първи път в живота щом се влюбиш -
мечтите те понасят на крила…
Но щом измамен сутрин се събудиш -
проклинаш се, че си дошъл в света! ...

На певеца в омайния глас месечинка млада се влюби.
И в менче с мълчана вода топна венчето си ружено.
Уви в самодивска трева, водата притихнала гребна
и затъкна по свойта коса седем позвездени гребена.
Прислони отмаляла снага, как заспа - не усети накрая. ...

В съня ми: тя беше прекрасна. Пееше ми песен, дори не знам каква. С поглед право в мен и моят - в нея. Изтръпнах само при мисълта, че може би пее само за мен.
В съня ми: я слушах в захлас, не можех да откъсна очите си от нея. Мислех си колко е съвършена и как силно искам да е моя. Но се ядосах, защо ...

Влача отчаяно
мисли и чувства –
кървави дрипи
през Ада на времето!
Бързам за никъде, ...

„Ако човек има чудесен сън и си донесе от него прекрасна роза,
а после се събуди с роза в ръка, значи сънят е бил истина.”
(Самюъл Колдридж)
От клонака, притихнал, наблюдаваше Серафим. По тревата още личаха брашнените му стъпки. От къщата на баба му Стойна се разнясяха клетви. Старата жена го бе под ...

Като бяла зима прелъсти ме.
Привидно невинна
в прегръдките си вземи ме.
Там е тъй топло и уютно.
В теб чувствам се у дома си. ...

Помня още от преди,
помня хубавите дни.
Помня нашите усмихнати лица -
времето, когато бяхме мънички деца.
Запознахме се съвсем случайно, ...

С мотора бръмча
из пръстените на Сатурн,
забавно е така,
вдишвам свобода.
Обикалям си, не ми омръзва, ...

Животът винаги ни дава
правото на избор и на собствен път,
защото Вселената до днеска не познава
добро и зло, ни прав, ни грешен път.
Какъвто избор да направиш, ...

Къде ще спре пътят ми, не зная,
но иска ми се да бъде у дома,
но не там, където съм родена,
а там, където все ме тегли сърцето
и търсят две очи най-милата земя! ...

Папаз дере беше едно от местата високо в планината, където трудно можеше да се намери забавление под всичките му форми, но въпреки това хората не намираха свободно време да скучаят. Всеки имаше своята работа и задължения винаги и трудно можеше да се види къща, където някой да е полегнал и облегнат н ...

Боли, когато гледам как си тръгваш,
боли, когато всичко тук мълчи,
боли, когато всичко живо стихва и чака да се върнеш пак при мен ти.
Боли и болката направо ме унищожава,
но ти така не го разбра. ...

Не го познавам още този мъж,
но той пристига винаги в съня ми
и тялото ми, разлюляна ръж,
събира тихо в шепи, като семе.
Нощта покълва ясна, сякаш ден. ...

Вече месеци те няма,
а мене още ме боли,
душата ми остава в рани,
сърцето ми - в сълзи.
Не мога да забравя твоите целувки ...

Очаквах лятото да настъпи. Беше краят на юли, а аз още го очаквах, защото за мен лятото не беше нищо друго освен непоносима жега, но не и на брега на морето. Бях израснала там, на синия праг на възможностите ми, защото никога нямаше да мога да се откъсна от него. От морето. Моето море. Жадувах да вд ...

Погълват ме спомени. Спомени, приличащи на същински ад. Погълват ме вътре в себе си и ме прегръщат с грубите си ръце. Стискат здраво, притискат ме силно и не успявам да се отдръпна. Боли, но съм претръпнала към тази болка. Тъгата ме гали и ми шепне думи, които вече знам. Решения, които вече съм взел ...

Имам си аз братовчедка,
една малка кокетка.
Добра, умна и красива,
тя е и много талантлива.
Усмивката ù щом е на лицето, ...