Изтръпвам...Бавно, ритмично... Истински изтръпвам. Пръстите ми треперят. Пет години отминаха като миг и все още изтръпвам при мисълта за теб, при идеята за теб. Дъждът вали сякаш насила. Едрите капки дъжд се вплитат в косите ми. Попиват в кожата ми. И те са изтръпнали като мен.
Седя по средата на ул ...

Serj Tankian - Sky is Over
Everybody knows,
Everybody knows,
That you cradle the sun,
(Suffer life again), ...

Любовта ни е ярка светкавица.
Пламна сякаш в най-тихия ден.
И прониза оттук до безкрая,
без да пита, ума ни смутен.
Всеки път тя бе някак различна ...

Като лански трън Паньо се ветрееше из селското стърнище и предизвикваше огъня. А-а, а-а, таман димът го скриеше и надвиснеше ужасът, че пламъците вече са го сдъвкали, той се преметнеше като лалугер и чак в дерето се ошопваше. Отпиваше нови сили и пак протягаше бодилите си срещу стихията:
-Всичко да ...

Мило,
две същества живеят вътре в мене
едното благороден цар
добър и смел
крила разперва той , като орел над вас ...

Срещнах те и те целунах,
и искам да разкажа на света,
но всъщност толкова е много,
че онемявам и мълча...
Много е... кое ли... ? ...

Къщата и двора от безгрижие,
люлката ми детска от цветя,
старото ми колело и книжките,
дядовите приказни слова...
А в небето минало звездиците ...

Покрита със белези, с нокти изтъркани
от битки спечелени и победи объркани,
в нозете страхливо отърква се – мъркайки -
Старата странстваща котка.
И проси си малко... любов. ...

звездно взиране -
златна плака след
плакнене на неизплакана сълза

Липсваш ми! Всеки час, всяка минута… Защо те обичам ли? Защото си различен от останалите, защото ме караш да се чувствам желана, обичана и неповторима. Всички останали ме третираха като предмет, мислеха си, че там, където ме оставят, там ще ме и намерят, но не и ти, ти не ме взимаш за даденост. Знае ...

Думи неясни и загадъчни,
думи безкрайно красиви,
изричащи усмивки нежни
и целувките твои по моите песни.
Не съм Моцарт, ...

Ето ме и мен - детето на Нощта
загубило следите, отрекло суета...
в краката ти, подобно птиче,
търси ласка и проклина таз съдба,
която ме обрече на дни без светлина, ...

Казвам ти, не получих писмо. Може би чайка злобно го грабна.
Но претърсих с душа морското дъно до последната мида.
И държах сърцето си дълго на тъмно и хладно -
да не би, от чужди звезди, мойта да не мога да видя.
Повярвай, изгоря от очите ми до последния камък Итака ...

Строго секретно - само за мъже
Uti, non abuti
/употребявай, но не
злоупотребявай/
И в най-нежната жена ...

Запалваш свещта
и мечтаеш -
време за мечти е
сега.
Нека гори - ...

Врата самотна в полето има
с търпение изпраща отминаващите часове
докато с надежда чака
с ключ в ръката някой да я посети.
Невидима за някои е таз врата, ...

Надежда
Над еж да – над ежбите да бъде!
Като се осеняваме на надеждата, забравяме за ежбите и искаме да бъде мир в отношенията и да се случват предвидими събития. Страх ни е от неочакваното и не си го пожелаваме.
Да превъзмотнем колебанието и да се отдадем в ръцете на благотворната съдба за нашето б ...

СЕКТАТА НА ЛЪЖЛИВИТЕ ОВЧАРЧЕТА
Вилнее сектата на лъжливите овчарчета,
сбрана от източни и западни другарчета…
Тайно хиляди апокалипсиса изфабрикуваха
и с войни, кланета и насилие се налудуваха… ...

Нашата колежка Дешка
имала сестра –
също като нея мила
и така добра.
Вчера нейната сестричка ...

ПАК ЗА ЛЮБОВТА
Това възвишено,
щастливо чувство
живее често
в книжното изкуство... ...

Последните лъчи на Слънцето се стичат
по хълбока разголен на Деня.
С престорено усърдие Цветята се събличат
и бързат да се потопят в Съня.
Небето търси свойто кръгло огледало, ...

Среща от 5-ти тип
Гласът на шефа звучеше странно. Иванка никога не беше усещала Главния така възбуден. Когато говореше гласът, му трептеше като на пубертет. Извиваше такива фалцети, че Иванка чак се притесни. Дали имаше някакъв трагичен случай с негов близък, или конкуренцията беше постигнала главоз ...

Anastacia feat. Ben Moody - Everything Burns
(Anastacia):
She sits in her corner,
Singing herself to sleep
Wrapped in all of the promises ...

Животът е буйната река,
която ни повлича в своята стихия,
докато Времето през пръстите ни
неусетно бързо изтича...
Да пропилеем шанса и късмета, ...

Мадлен най–сетне се добра до прозореца. Извика всички сили в себе си и повдигна изнемощялото си тяло. Подпря се на перваза. Прекрасна утрин! – каза тя на санитарката и впери поглед в небесносиньото море. Пое дълбоко дъх и дробовете и се изпълниха с мирис на кипариси и сол. Мадлен бе красива. Все още ...

Че душата ми скита безнадежно,
на никой отплата не търся.
Ще погаля твоето лице нежно,
без любов от тебе да прося.
Нямаш вина, че си обречен на друга, ...