Тя беше в своята стая, потънала в тишина. Беше загасила лампата и седнала до прозореца, наслаждаваше се на гледката, която се разкриваше в омайната нощ. Беше от онези нощи, които сякаш разказват някаква приказка, които диктуват на сърцето отминала болка и всеки удар отеква в далечен спомен. Снегът в ...

Лодката тихо се плъзгаше по тъмните води. Миризмата на гниещи боклуци и разложение проникваше дори през филтрите на стария армейски противогаз. Сергей внимателно заобиколи стърчащите от канала подобно на драконови зъби останки на Аспаруховия мост, рухнал при унищожителното земетресение преди двадесе ...

Едва днес разбрах за най-важния въпрос,
запитах се какво всъщност е любов?
Вярвах, че е таен и сакрален ребус,
мислех я за смисъл на живота ни суров.
Не знам защо, но бленувах принца мой, ...

Животът ти отдавна се обърка...
И пътят ти минава през стърнища.
Във клопка си. Не можеш да се върнеш.
А бъдещето не чертае нищо.
Зациклил си, навярно си забравил ...

Стопи ме като восък твоят пламък,
душата си ти дадох триста пъти,
и не остана „камък върху камък”
от моя свят – потънал във гласа ти...
За шепа грях на дребно се раздаде... ...

Днес отидохме с тебе на среща -
уж поезия срещнахме там.
Но защо ли остава отсреща
тротоарът тъй влюбено сам?
Там се срещнахме с трескави думи, ...

С нежност и ласки не успявам
каменно сърце да разполовя.
И сълзи горчиви не помагат
кръвта с любов да заразя.
Твърдиш, че си недосегаем – ...

Да беше нещо, от което да избягаме,
щеше да е лесно и щяхме да успеем...
Но, уви, тя, съдбата, поднася ни само
много беди, а и невъзможно е да ги предотвратим...
Донася смърт на млади хора и на такива ...

Усмивката света огрява!
Лекар-клоун усмивките раздава!
Монаси с рози в ръце се смеят с глас и ни заразяват!
Усмихнати деца с лицата си улицата ни огряват!
Мъничките чудеса дните ни усмихват! ...

Там, на двора, до старата къща,
там, на двора, де вишни растат,
моето детство спомен разгръща
и ме връща с години назад.
Там израснах с цветя благоуханни, ...

Нека спрем да си говорим със въздишки
и с целувки да поспорим.
Оскверни ме с погледите ти мръснишки!
... и ме люби като за сбогом!
Всички тайни сподели ми, ...

Под юргана завит
лежал си един кит,
унесен в дрямка,
ухилен като депутатка.
Присънило му, че умее ...

В Е Л И К Д Е Н
На този ден винаги ходя на църква. В събота. В полунощ. Изкъпана и чиста, притихнала и свята. Вярваща! Вървя в полунощ към светлината, прекрачвам прага, влизам през широко отворената врата. На този ден винаги си купувам свещичка от 10 стотинки – малка, безценна. Стига ми нейният плам ...

Самодива
Мечтаеш ме! Но нещо ти убягвам,
подобно самодива в тъмна нощ.
Копнееш да ме видиш, но изчезвам!
За тебе призрак съм - съвсем нелош. ...

Циганка
Първото нещо, което отвлече,
беше на изгрева златото
и по бакърите сякаш потече
сок от черешово сладко. ...

Думите не идват,
в лепкавия мрак
тишината вехне
от безлични хора.
Пропълзя мигът, ...

Куче и Човек
Клошар един,
Човек на два крака,
излезе на прощада и проплака...
По Кофите не мога да успея! ...

Женското тяло със своите форми
мъжките погледи властно привлича
(е, на мъжете, които са в норма,
на тези, които жените обичат).
За да постигне желаната цел, ...

Вадя, вадя от тази душа...
И опитвам да се раздавам.
Да изграждам, а не да руша.
Да надвия и гордост, и слава...
Вадя, вадя... и сякаш бездънна ...

На Р. Ц.
Трошица време те познавах
Трошица - на шега подхвърлена
сред оня безименен безкрай,
съдържащ всичко на света. ...

Като звук в тишина от несбъднато лято
тази пролет на зима прилича.
И потъва в ръцете ти неми, когато
от очите ми есен изтича.
Като ден без тревога е празна луната, ...

По едноименната картина на Надя Русева (nirvikalpa)
Благодаря за вдъхновението!
Ние идваме на света - "табула раза" -
невинни, неопитни, чисти,
непознали Любов, непознали Омраза - ...

Суматоха
Понякога порядъкът на събитията ме обърква.
Само споменът за време, прекарано заедно,
е опора. Минава през мен и се
забива в света. Опора и ориентир. ...

Изгубихме много
по дългия път.
И колко надежди умряха,
„-А чудото там е!”-
посочи светът - ...

"Къс по къс"
Във чашата налей отрова,
очите изгори с покварен огън,
сълзите ми изтрий и покажи ми Ада -
от светлината как във мрака се пропада! ...

Ти си моят дом
някъде в мрака скрит!
Летя към теб,
очите ти ме викат
ласкави и мили!

Защо не пееш, Балкане, песни хайдушки?
Нима и тебе сломиха тез години
на раи послушни, на страха дружки!?
Вече не чакаш юнашка дружина
по теб да върви, дорде скове люта зима. ...

Българийо, любима!
С безкрайна красота, невъобразима...
За мен си ти една родина,
една родина, но незаменима.
Горите ти са толкова спокойни, ...

СИНТЕТИКА
Две нежни капчици роса,
върху клепачи в синьо оцветени.
И тънка, контрастираща следа,
върху страни, от руж поруменели. ...

Понякога е късно... а още имам сили да се боря.
Понякога е трудно... но мога да съм твоя...
Понякога ти вярвам... греша, но се надявам...
... а друг път напълно те забравям...
... наивен опит да опитам отначало. ...

Познавам те, непозната.
Не сме се виждали двете,
но ти личи по душата.
Не си цвете,
не си и Луната. ...

В мен е студ.
Треперя.
Трябва
да намеря...
думи. ...

Коя си ти? Изглеждаш ми позната...
Не беше ли момичето, което
на плитки все си връзваше косата
и вечно с лудории бе заето?
В очите ти искреше огън чуден, ...

Аз нямам време -
всъщност, аз
нямам нищо.
Всяко скъпо
струщващо имане ...

Забравих какво ти бях обещала.
Прости ми, любов моя!
Не съм тази жена,
не мисля, че мога да стана...
Не съм удобна за сладък сън в прегръдка, ...

Твоето присъствие.
Моето.
Тишината ти.
Мойта тишина.
Очите ти ...