Самота
Надеждата умирала последна,
спасението ще тъне в мрак.
Губиш ти душата безметежно,
обзет от най-големия си страх. ...

***
Не се побрах в одеждите си – странно
дали защото дълго ги кроих
или защото късно всеки залък
на утрото с надежда подарих… ...

Погрешна жертва
Англия, 1758 г.
Навън нощта почти беше настъпила. Духаше вятър, който развяваше клоните на дърветата в мрачната гора. Точно в тази гора, до едно от дърветата стоеше един мъж. Той беше стар, но изглеждаше много по-могъщ, от мъжете около него. Те изглеждаха като негови слуги. Един от т ...

Събудих се от песента на птиците
и Слънчо грееше навън,
Вятърко свиреше във жиците,
сякаш бях във чуден сън!
Запя във хор със тях сърцето, ...

Изгубих сетива между ресниците на незаченатото утре
и чакам да се върнеш – в сянката на непроходилата нощ,
пресях в изопнатите нерви на деня си всички чувства,
а голите им окончания отчупиха от хоризонта сух въпрос.
Защо? ...

Смисълът е без значение
Избирам си думи красиви и важни,
измислям и някой по-сложен въпрос,
разбърквам ги смело, прибавям, изваждам,
творец съм аз вече, създавам стих нов. ...

Отново ме чакаш до старата буна,
косите ми роши летният бриз,
с очи усмихнати ще ме целунеш -
аз обич съм твоя - ти моят каприз.
Ще тичам отново по онази пътека, ...

Пощипваш завивките в леглото. Излегнал си се и гледаш нагоре. С усмивка най-лесно се започва, ама сам на себе си да я дадеш е нарцистично. Завърташ пумпала на мислите и се наслаждаваш на грациозните движения. Високоскоростно изящество! А ако случайно някой те излъже, че думите имат край, ще го преме ...

Какво е красотата? Къде можем да я открием? Отговорът е един красотата е навсякъде около нас и ако имаме очи за нея можем да я забележим дори и в най-незначителните неща. Можем да я открием в изгрева и залеза, можем да я видим в усмивката на хората, с които се разминаваме на улицата -в детския смях ...

Бездиханна
Бездиханна ще лежа край тебе,
вятърът преди да се събуди
и към залеза, превърната в пепел,
да ме отнесе и там да ме загуби. ...

И пак съм онова момиче,
което във любов се вричаше.
И пак съм същата жена,
която тайно те обичаше.
Годините си взеха своето, ...

Понякога ситуациите и хората с, които ни среща животът, ни променят завинаги. Всеки от нас е различен по своему и никъде на света няма негово точно копие. Ние сме хора. Живеем. Усмихваме се. Плачем. Променяме се. Така сме устроени, но умеем и да контролираме себе си.
Като дете се радвах на живота. Т ...

"Огледало от сълза"
Каквото искам да ти кажа -
дали ще искаш да го чуеш,
и себе си ако покажа -
дали не ще да ме заплюеш? ...

Няма да си замълча,
когато всичко в мен крещи,
няма да ти простя...
вратата е отворена - върви...
Познаваше ме... вече не, ...

Всички любовни стихове
са вече от друг написани.
Не ми се клишират мигове -
не виждам особен смисъл.
Ами това изтъркано ...

Две тела във лунната нощ,
две тела - безмълвен разкош!
Докосване нежно, разпалва жарта,
дихание свежо, буди страстта.
Погледни два, срещат се в мрака, ...

Комик е този, който
не знае какво търси,
но упорито напред се
бори и някак си
стени събаря... ...

По улицата стичайки се, пенливо-влюбена вървя,
ту водопадно стичам се сред сивата тълпа,
ту обичливо-сигурно пробягвам бързейно,
събирам втренчените погледи учудено,
а може би излъчвам светлина, ...

Не забравяй
този, който някога
всичко е правил, за да си щастлива
и ръка ти е подал, за да не падаш.
Не затваряй ...

Омръзна ми все така
мълчаливо да крещя…
Искам шепота провикнат
някой някога да чуе…
Ала нямам смелост да крещя… ...

Мои верни приятели - слънчева райска градина,
като пух от глухарчета пръсна ви вятър в света,
избуя младостта - дързък цвят - и неволно отмина
и остана след вас само огън, роден в песента.
Аз ви помня с усмивките, с жаркия пламък на лято, ...

"Почакай, слънце,
аз не съм готова!"
ДОРА ГАБЕ
Натиснал е всеки на коня си стремето
и бърза, препуска - ...

Сте Вие принц?!? Или съм във лъжа
изпаднала от външния Ви вид
и конят Ви, погледнат отстрана,
изглежда някак твърде породист.
Ах, как до днес мечтала съм сама, ...

Лъжата е коварна и жестока,
превръща ни от хора във глупци
и прави от бойците мишки,
и всява мрак и пустота
и в най-прекрасната душа, ...

Странни и плачещи думи
търсят в съня ми утеха.
Пее тъмата безумно
в залез от стихващо ехо.
Няма да мога да чакам. ...

Сърце от камък си направих,
очи изсъхнали реки,
душата си в огън аз поставих,
бавно тлееща да изгори.
Без думи нежно ти говорех, ...

Помилуй ме, Боже, по Твоята велика милост и очисти душата ми грешна!
Осени лицето ми с Твоята благодат, за да възпявам делата Ти вечни!
Бъди мой пристан и моя утеха в беда, в мъка и скръб!
Единствен Си Ти за мене Закрилник, Застъпник, Спасител, Отец!
Добротворец, изпълнен с благост и сила, извършващ ...

Ти под кожата ми влезе
и остана там, за да те усещам...
Нахълтваш, денем, в мислите ми
без да питаш,
а нощем превземаш и съня ми! ...

ЛИПСВАШ МИ
Липсваш ми! Липсваш ми тъй силно, парещо, болезнено,
а болката по теб усуква се като змия около сърцето ми безжизнено.
И пак по тебе страдам буден във нощта,
и пак за топлината аз мечтая на твоята ръка. ...

Само Вятърът ме чува
името ти как шептя.
Паля в него ревността
и го карам да лудува.
Бесен хуква по земята – ...

Последната си риза ти я дадох,
нали бе просякът на моята душа.
Раздрах със нокти тишината, мрака,
да лумне огън изпод пепелта.
Разгърдена - болящата самотност ...

Ще ви разкажа една история. Бях на петнадесет години, когато това се случи и до ден днешен спомените ме изяждат. Сякаш в мен се отвори огромна дупка, която ме изгаря. В началото имах чувството, че ще умра и с времето болката не стихна, просто свикнах с нея.
По това време все още бях дете, което си м ...

Едва ли самота ще те убие
едва ли ще ти липсвам аз
до три дни болката ти ще се свие
ще си забравил вече моя глас
През рамо ще си плюл след мене ...

Често във водовъртежа на живота оставаме заблудени за много неща, на които на момента не отдаваме значение, но които неща се проявяват в бъдеще. Често навикът ни кара да оставаме слаби и безпомощни. Често правим грешки, които не осъзнаваме, грешки, чието влияние не разбираме, докато не го изпитаме. ...