Жадни очи ме докосват в нощта,
парещи длани ме галят.
С теб се догонваме в птичи ята,
въглен в нозете ми пари.
Пътят е време, а времето – път. ...

Живяхме блажени в нашето си тук
Сякаш родени заедно, един до друг.
Всеки наш разпилян любовен звук
Се стелеше плавно по купчинки памук.
Сега цъфтим на различни поляни, ...

Лагерът - края
- Ммннф... - уморено се протегна Шира, щом се прибра у дома. Денят му беше тежък и дълъг, толкова дълъг, че се бе проточил в цели два дни. Котаракът вече предвкусваше омайния вкус на възглавницата си, когато се натъкна на неочаквано затруднение.
- Хър... фиу... хър... фиу... - тихичко ...

Ще ми липсваш, а до мене ще лежиш.
Ще ти липсвам, а дланта ми ще държиш.
Не защото сме си чужди,
а не можем един без други.
Ще се смея, а във мене ще вали. ...

Очите ми със сълзи пак напълни,
но днес причината е просто зла,
сега разбирам, виждам нещо,
за което сляпа дълго съм била
Претеглям спомени и думи, факти, ...

Когато те видях за първи път,
се уплаших, ами сега накъде?
Когато те прегърнах за първи път,
ми стана странно, но и толкова приятно.
Когато се вгледах в очите ти, ...

Шантаво хлапе,
защо със теб се занимавам?
Защо със мен
се занимаваш ти?
От скука? ...

Ухае светлината -
нежен зов
е тя.
Разказва ни
как вярва в нас ...

Бях на 23 години. По голяма част от личното си време прекарвах в самота и четене на книги.
Почти нямах приятели, а и доста често се чувствах като аутсайдер.
Като ученик в техникума, се изявявах в часовете активно и получавах отличните оценки на учителите, но за сметка на това съучениците ми не одобр ...

Въпросните същества се характеризират с ограничена избухливост, премерена безполезност и скромни закърнели умения в областта на мисловната дейност.
Този нов биологичен вид се среща предимно в големите градове, обградени с планини. Единствено при такива условия животното може да се почувства достатъч ...

метастазирала меланхолия

Тази вечер не мога да не съм щастлива,
защото той ми се обади,
но както винаги мълча, присмива се,
а тайно исках любовта ми да открадне.
Очаквах повече от всичко - ...

Тъга попиха белите ми дрехи,
проникна вътре в тях и в мен.
Да бе донесла мъничко утеха
в своя мрачен дъх, студен.
Да бе донесла малко радост ...

Чудя се защо, чудя се и как.
Иска ми се да забравя, но просто няма как.
Искам аз да те прегръщам, искам да съм там до теб.
Искам винаги да те усещам, искам тъй близо да съм аз до теб!

Седя си понякога на прозореца и гледам как капките се изсипват от мрачното небе. Сякаш се е отворила някаква тайнствена дупка с голяма цедка на нея и се излива едно цяло море.
И тогава си мисля – ами ако всеки път, когато вали, едно море изчезва, а сутрин, когато ромоли – едно езерце или нещо по-мал ...

На кръстопът съм между два различни свята.
Първият – изпълнен със мечти,
а другият – жалък остатък
от вече миналите дни.
Накъде ли да поема, ...

Колко ли му трябва на човека,
къшей хляб или пък шепа пръст.
Свиреп живот на всеки е нелеко,
в душите ни напира много мъст.
Времена дойдоха много страшни, ...

К р а й т е б
Тежка, хладна мъгла -
преди час фин воал бе.
Буря - лятна, но зла.
После - слънчев дъжд валне. ...

А сега как да продължа?
Срещнах те, влюбих се,
бе лесно като в детска игра.
Всеки миг в очите ти губех се,
сега плащам скъпо за това. ...

Тази минатюра е пряко свързана с предишния ми стих - "Следа".
Б.
- Моля се на Великият Нгаи да ми прости за това, че отнех твоята Ну, дете на Руа! Твоята силна Кхе ще изпием, примесена с мляко в нашето енканги за Големия Празник на Дъжда. Позволи ми да почета вечния ти живот при Великия Нгаи - под Д ...

Можеш ли да ме съблазниш по начин,
по който аз никога не съм бил съблазнен.
С романтика,
страст,
кажи ми... ...

ВАГИНА
Вървя.
На улицата – ученически бюфет.
Деца. Ядат.
Високоговорител. ...

@
@
@
просто
вали ...

Всяка нощ ражда искрици надежди в небето
сред неона на звездоносната шир.
Плисват светли вълни на ръба на морето,
а на дъното цунамита вият стихийния пир.
Всяка нощ по клепачите тежки на здрача ...

Понякога ми се иска да мога да ставам невидима, за миг да изчезна за всички... Да стоя в тъмния ъгъл на стаята и да гледам как хора минават, да слушам проблемите им, да чувам гласа на душите им...
Понякога ми се иска времето да спре за миг. Да седна, да мисля спокойно, да съм сама... Да изчезнат вси ...

* * *
На двора се прощаваше с природата.
Със птиците,
със звуците,
със времето. ...

Те бяха чудни времена,
когато лудо се обичахме.
Летяхме сякаш със крила,
на вечна обич
се обричахме. ...

ти знаеш
как се обича жена
вечер
с бавно темпо
с мелодични окраски ...

Огледало
Давай, можеш да ме купиш
с два-три нежни епитета.
Давай, можеш да ме счупиш
на безличностни парчета. ...

Глава 1
Ще ви разкажа една история. Това е историята на моя живот. Живеех в малко градче, там, където винаги валеше и беше мрачно. Не обичах този град. Напротив, ненавиждах дъжда и мъглата, която непрестанно убиваше красотата на природата. Но кой ме питаше? Баща ми трябваше да работи, за да изхранва ...

И тъй, по своему щастлив,
дочаках кобния си ден:
погребан от жена бях жив,
макар и от жена роден.
Отмина ме. И вейна мраз. ...

ЛИДЕРИ И РЯПА
(басня)
І.
... Партиен Лидер БЕЛОБРАДИ
захвана РЯПАТА да вади. ...