Наследство
Предците мъката си завещаха...
само нея бяха наследили,
надежда... и една усмивка плаха
- не им достигнаха за друго сили. ...

Как да откъсна душата си
нежно милувана
от твоите пръсти
как да ослепя очите си
насочени към твоето ...

На сина ми Николай
Сине мой, ти знаеш ли, когато
на птиченцата порастат крилата
и тръгнат
със политналото ято, ...

Две тела
Отразяват се очите в очи.
Устни, впити в мен.
Тела отдадени се сливат.
Души окъсани се вплитат. ...

Сам и тъжен аз вървях
Сам и тъжен аз вървях
през живота сив и скучен,
зъл, пиян, потънал в грях,
в плен на болка, смях беззвучен... ...

Изваля се... По-кратко от вик.
По-тихо от дъх на мушица.
И неделният дъжд мъченик
скърпи в длани примряла душица
– само капка по лист от лоза, ...

ЕМИГРАНТСКО
От щастие – и глътка – не отпила,
с надежда сляпа тлея... Жива клада!
Сърце оставих в Теб, Родино мила.
А сянката ми броди... Из Елада... ...

Изгърмя и тоз балон –
на престъпния си трон,
разпрострян над цял народ,
че царувал Октопод.
Октопода, Октопода ...

Пясъчни замъци,
вълни крайбрежни,
детски смях, игри и крясъци,
съхранени в мигове нежни.
Кораби, плаващи в необятни води, ...

Посвещавам този стих на приятелите ми в Нета.
И най-вече на тези, с които имам честта да се познавам лично.
Всъщност...За всички!
За всички!
Б. ...

Клонче цъфнал люляк
снощи
кротко се люлееше
в студената прегръдка
на морето.

Остани
Някой път така ми липсваш
и очите си затварям,
и представям си, че идваш,
и в прегръдка ме затваряш. ...

2 ОТКРОВЕНИЯ
Не зная мислите си как да събера -
подплашени са,
като диво стадо?!...
Къде ще спрат за миг, ...

с благодарност към В.Х. за идеята
Мария трепереше. Вече цял час ходеше по улиците, а бебето в количката започна да проплаква все по-често. Даваше му водичка и се усмихваше едва забележимо на чаровното личице. Знаеше, че скоро ще трябва да смени памперсите и да нахрани детенцето си. Може би в някоя т ...

Не те обичам
само заради очите ти,
по-нежни от летни лъчи!
Не те обичам
само заради косите ти, ...

- Ние мразим омразата и обичаме любовта - безметежно се ухили Хи Пи.
- Ъъъ... - почеса си носа Черната Пантера Ра. - Това не е ли малко противоречиво...?
- Оммм... - напяваше Ла Ма.
- Оммм... - мантреше и Но Щен Вълк.
- Ха! - възкликна Хи Пи. - Краставите кучета се намират. ...

В дълбочината на нощта
отеква ясно тишината
и мракът нежно кадифен
обгръща ме отвсякъде.
Къде ли си сега, не зная, ...

Никой не обича самотните. Защо? Не е честно, наистина. Та те са хора като всички останали, нали? Те също стават сутрин, мислейки за изненадите на новия ден, за нещата, които имат да вършат и за куп други дреболии, които постепенно окупират целия им ден.
Добре, но с какво са по-различни те от другите ...

Ангел със сърцето
ми излетя, замина за
красивите
небеса.
Той взе и моята душа, ...

ИЗ „АЗБУКА НА МНИМИТЕ БЪЛГАРИ”
КОЛКО СТРУВА ДУШАТА ЕДИН НА ПАТРИОТ?
Снощи един политик от нова една партия в предизборното студио призова:
„Братиа българе, пътриоти ли сте, що ли? Докога ше търпим тез, дето ни ограбват? Който е пътриот и душа има българска, без време да дойди при нас в партия НППЗБ. ...

А как искам да се сгуша нежно до теб, да слушаме "нашата песен" и да ти говоря... да ти говоря... за дните, в които те нямаше... За дните, когато беше далеч от мен... Когато бях най-самотна, а ти беше някъде там... а може би с някоя друга... Искам да стоя сгушена до теб... опряла глава до сърцето ти ...

Уших си нова рокля,
нова рокля от любов,
обух обувките на токчета
с цвят на моя зов.
Погледнах се в огледалото ...

Вървях по улиците сиви.
Не срещах никого, вървях все сам!
Вървях, препъвах се в промили.
Къде бях, даже не съм знал!
Усетих полъха на нещо чисто! ...

На Минчо Г. Минчев
До чертата и след нея търсим своя рай.
И кой чертата определя, и кой със думите играй?
Една греховност ни поваля,
с илюзии живота щом градим, ...

Това, че я обичам исполински
и целувам мислено за лека нощ,
да не вземе някой да помисли,
че в сърцето ми забит е нож!
Че съм странен, мазохист голям, ...

Попаднал в буря, кораб пори
с носа си пенести вълни.
Смрачени, морските простори
разтварят паст към дълбини.
И все по-силно вие вятър, ...

Дете.
Цафара от шарени
звуци.
На нощта
бялата прелест ме гали - ...

"Добро сторѝ – от яд умри!” –
добре го запомнете!
Приятели, от днес добро
на никой не правете!
Аз назначих един човек ...

Във утрото е сякаш нос,
посърнал в сянката на клоните,
циментов мълчалив въпрос
в галерията на балконите.
Той си говори всеки ден ...

Родих се във зениците на зимата,
от устните почерпих красота,
по дланите ù разгадах картината
на тъжната ù снежна самота.
Косите ù ми вдъхнаха живота, ...

Сама затръшнах външната врата,
не исках да повярвам в теб
и в първите минути самота
сърцето ми превърна се във лед!
Не чух аз думите неказани ...

в полунощ
думите спят
само мислите
паяжинни нишки предат
изнизват се ...

Не ме докосвай
Не ме докосвай! Ръцете ми са груби.
Девет нощи брали са коприва.
Отдавна нежността си са изгубили.
По нощите откраднаха я самодиви… ...

Събуждам се и търся твойте устни,
но теб те няма, няма те до мен,
любов, а как желая в твойто русло
да легна пак щастлив и покорен
и пак нектар от тебе да отпия, ...

Лъжа
Не ме лъжи,
не си играй с мен,
няма да обръщаш наопаки моя ден,
играчка в ръцете ти няма да стана, ...

От незапомнени времена, от момента, в който човекът, като изследовател на чудото, наречено живот, е открил неволите на своето простосмъртие, той си е задавал въпроси, изпитвал е терзания, чувствал се е емоционално и физически изцеден, но доста често е и превъзмогвал не друго, а именно това, от което ...

Тази улица още я нямаше,
преди ние да тръгнем по нея.
Любовта ни тогава създаваше
свои тайни и свои видения.
И го нямаше там магазинчето, ...

Защо да вярвам в любовта? Като се замисля, тя не ми донесе нищо добро. Грабеше от мен, късаше ме на парчета, зашиваше ме с конци, лекуваше раните, а след това още в тях дълбаеше с ръце. Като се замисля, ми донесе само разочарования. Една огромна болка, която понякога изпитвам, щом силите ми не дости ...