Въпросът: Защо ние умните и интелигентните сме само кибици, а тъпите безочливи копелета са в играта и я печелят?
Допускане: Не сме толкова умни и интелигентни!
Има ситуации и места където точките в теста за интелигентност не вършат особена работа. Трудно човек с висок коефициент ще оцелее в джунглат ...

Миша и Антон са вече космонавти
с астрономията твърде запознати.
Полетяха в космоса с ракета,
виждат в миг първата комета.
Пред тях открива се хоризонт ...

Вярвайте във вас самите -
това е формулата за успеха!
Не бъдете роби на парите
и мислете - и ще имате утеха!
Ако слабост в момента усещате - ...

Пристъпваш опипом и хлъзгав
път под нозете ти се вие.
За кой ли път сърцето дръзва,
да вярва - аз и ти сме ние.
Крепи те чувството за дълг и ...

Когато вятърът задрямал се стресне в неспокоен сън,
калта и сивото ги няма. Снежец е навалял навън.
Дали се съмва, или мръква, той сънен как да различи,
градът – притихнал, като църква отваря своите очи.
Подгонил вчерашния вестник по булеварда – бял и пуст, ...

Дъх да си поема аз не мога,
щом ми шепнеш тихо на ухото.
И усмивката ти по устните ми
сложиш и челата ни допрат се.
И със цялото си съществуване, ...

Предполагам, че веднага се натрапва словосъчетанието ‚кървави пари‘, но това е малка част от тази писанинка на един лаик, дето не разбира много от икономика и обществени отношения … и го е налегнала мисълта да обясни Наивно … идеята за алегоричната взаимовръзка между парите и кръвта
Преди месец напр ...

Снегът тихо и пухкаво трупаше, студ бе сковал София, а навън едно малко чернобяло котенце мяукаше силно. То се беше сгушило под терасите на студено-сивия панелен блок построен по времето на комунизма. Животинчето бе гладно и измръзнало. Някой го бе изхвърлил и то бе намерило там прикритие от студа и ...

Възседнал ме е вирус някакъв проклет!
Харесал ме е, вкопчил се е здраво!
Разправят, тръшкал де що падне му наред…
Ох, чак ми идва да го удуша направо!
Не мисля, че е коронована особа… ...

Щом в креватчето си легна
с уморени от игра очи,
виждам някой мене дебне
от далечните звезди.
Мисля си, дали ще мога ...

НЕХАМЛЕТОВСКИ ВЪПРОС
Телата ни са силни – преживяват
и болката, и шеметния бяг,
душата ми обаче се стопява
в скиталчеството си да дири бряг. ...

СМЪРТТА Е ПРОСТО ПОВОД ЗА ЖИВОТ
… доде вървя към Райските поля с разцъфналите макове и ружи,
брадището ми вече побеля – снагата ми несетно се спаружи.
Във джинсите и с вехтото сетре – полезно изкопаемо от ери! –
във Фейса цял ден пея с горно ре: – Здравейте, аз съм вашият Валери! ...

Нощта беше настъпила и Грен и Лиза вървяха по главната улица на манастира, към неговата порта и защитна стена, придружавани от четирима мага. Избраният воин бе с тежка, стоманена броня, а огромният му омагьосан меч бе прикрепен към гърба му, над късо зелено наметало. Главната магьосница се бе облякл ...

Дали да ти напиша писъмце
как лятото отново си замина,
как есента с оранжеви ръце
сиротните дръвчета в парка снима.
Как падат много кестени със звън ...

Дали ще ви остане спомен блед,
за онзи стар глупак, дори небето
изписал с рими? Замечтан поет,
живял в стиха си, литвал докъдето
мечтата му го носи и сърцето. ...

Струпах си къщурка,
станах костенурка,
ни съм мижитурка,
кафеварка дундурка
аромат алатурка, ...

Залог
Съдбата е залог - заложничество
Тя е. А човекът е заложник.
Заложник значи пост, позиция и
Бдение - служба, охрана и дейност. ...

Обсъждаме с братовчеда живота. Разбира се – този път основна тема е киселото зеле. Обяснявам му как съм го сложил, как претакам…
А той е по-мързелив и, значи, по-умен, та ми обяснява чорап, а как може да се направи без много зор.
Наредил го, метнал вътре куп морска сол в един чорап и оставил на прир ...

MD Beddah & ПРИМ - Туй що не гасне (prod. by Nowallz)

HOMO LUDENS
... с нелепите предчувствия за края
и радостта, че дишам – все тъй жив,
аз цял живот сред думите играя! –
и ги записвам с прост "Б-2" молив, ...

Има на Земята раси много
Има на Земята раси много...
Цветна цяла палитра...
Въздух всеки вдишва и издишва...
Два и половина литра! ...

"...Ако некой ден ме закопат до тебе, че станем, че си земем камико и че отидем да легнем у другио край на гробищата..."
- - -
Научиха ни на омраза без остатък,
(макар че къс е земния ни път)
така че щом преселим се Оттатък, ...

Правим се на мъдри и добри,
но доколко е това така?...
Има ли ги в всичките ни дни
добротата, а и мъдроста?
Каква е дозата им във делата, ...

Чарли слезе от магарето и веднага се олюля, подпирайки се на него за опора. Направи няколко несигурни стъпки с една ръка върху него и когато се увери, че няма да падне, завърза юздата за младото дърво до входа на пещерата. Надяваше се сянката да пази Шаро от слънцето. Също се надяваше проклетата пещ ...

Искрица-звездица, брилянт от сълза
въздишка замира, смразява нощта.
Загръщам се в плащ от смолисти лъчи,
какво крия в мене не ще проличи.
Дворец от снежинки, небесен и бял, ...

Ти си звезда
и съм звезда.
Ние сме две от многото звезди в безкрайната вселена.
Ти блестиш, когато си с мен,
аз блестя още по - силно заедно с теб. ...

Изчаткаха дървените подметки на емпуса по мраморните плочи на атриума в Симеоновата Кръгла църква. Джъд пусна разбърканата му грива, плъзна се по люспестия му гръб и скочи долу. На мястото на чудовището се появи Разнобрад със сламената шапка и торбестата роба, а грифонът кацна до него и също придоби ...

Аз мога да си се обичам
от тебе по-добре.
От себе си не се отричам
няма кой да ме спре.
Мога да си подарявам ...

Още месец преди Коледа разбрах, че децата са ми подготвили изненада – отпразнуване на Коледа в Лас Вегас. Не мога да кажа, че новината активизира въображението ми като изригващ вулкан, но потърсих информация за този най-гъсто населен град в Невада. Трайно се запечатаха в съзнанието ми две определени ...

СТИХИЕН МЪЖ
… когато си отидеш някой ден, самин ще зъзна в ледната постеля,
ще ти сънувам блузката от лен! – и как на теракота ще я стеля,
как шнолата от твоите коси ще я свлека с несръчните си пръсти! –
и – ако слезе Бог да ме спаси? – дано за теб и мен да се прекръсти, ...

Трябвало е да измина километри, да минат години,
Да се сменят различни сезони – и в светло, и в мрак,
за да те открия тук, в тези красиви градини
край мюнхенска гара, малко преди последния влак.
Ти с четка рисуваш, аз - с думи, и в стихотворения, ...

В сряда, в 9 часа Емил Стоев излезе от златарското ателие, затвори вратата и сложи кутийката с медальона в джоба на сакото си. Със сивия костюм сега беше му добре, защото майското утро бе хладно – синоптиците обещаваха от утре рязко затопляне.
Стоев бе четиресетгодишен, среден на ръст с кестенява ко ...

Един едър български шопар
на вилаета дунавски е цар!
Без резерви някои му вярват,
но и турците ще се опарват!
А той за властта драпа, ...

Сутрин рано ти ме будиш от пожара на таблета си.
През деня се чудом чудя с колорита в тоалета ти.
Кожата ти - кадифе из протритите ми длани.
Устните ти - с вкус на дивото кафе зряло из далечните савани.
Снагата - катедрала за молитва и разтуха. ...

По "Картини от една изложба"
Затръшвам входната врата и тръгвам нанякъде.
Накъде? Не знам. Значи наникъде?
Щом си тръгнал нанякъде, дори да не знаеш къде,
си е пак нанякъде! Все ще стигна до нещо, ...