По-силно е от мене,
разяжда ме цяла отвътре.
Не мога да се справя
с тая сила, обзела ме.
Няма причина, ...

Радост и тъга
Нощта настъпи, ще легна пак сама,
а ти на нея ще подадеш своята ръка,
хлад ще чувствам и огромна самота,
а ти ще спиш до своята жена... ...

Времето минава неусетно
и годините летят.
Ала болката в сърцето
няма как да заличат.
Казват: "Времето лекува". ...

Щастлива съм в новото си жилище -
в него няма самота...
Самотата се превърна в самотворение,
за което аз много благодаря.
Самотата се превърна в моя щит, оръжие, ...

Нощ. Тишина. И крилата сянка,
помрачаваща напълно горската полянка.
Почти недоловимо пърхане с криле,
пърхане с криле на малкото дете.
Дете, дошло от самата Луна, ...

любовен знак
От жесток вятър сме се родили
и побързахме да пристъпим неписания закон -
защото никой не може да изкоренява чувства,
както не може да върне пропуснати залези. ...

Домът на Сашо
Какво да ви кажа, като няма какво да правя по цял ден, седя и си мисля за Сашо.
Сашо е от тихите луди. Той е винаги щастлив. Да бъдеш щастлив в големия град е голяма работа. Не всеки е роден с този късмет.
Сашо седи в една ниша до подлеза пред Спортната палата, под едно старо дърво. Та ...

The Islander
An old man by a seashore
At the end of day
Gazes the horizon
With seawinds in his face ...

Какво е любовта? Някои казват, че това е най-красивото чувство. То може да преобърне стомаха ти, да завладее ума и сърцето ти и да литнеш в облаците. Но може и бързо да те свали от там със затръшване на вратата под носа.
Случват се какви ли не неща. Влюбваш се, забравяш за всичко наоколо точно в най ...

Опитах мислите за тебе да подтисна,
да ги затворя някъде дълбоко в мен,
съдбата пожелах за гърлото да стисна,
че пак накара ме да бъда влюбено пленен.
От мислите ми махай се... върви, ...

Полежи до мене; и кажи какво ти сториха.
Демоните прогони, в душата ми говорещи.
(Днес) вратата е заключена, но с вярност се отваря тя.
Опознаеш ли ме ти, и теб ще опозная аз.
Полежи до мене под небето мрачно. ...

Възрастта ми отива,
но на мъдрост не случих.
Стени с глава все разбивам.
Да увъртам не се и научих.
Ред ли е - ме изнервя - ...

В ъгъла на стаята то стои.
С празен поглед гледа
заобикалящите го стени.
Рони сълза след сълза.
Проклина даже и нощта, ...

Изтупа коша на думите
и по лицето ти се посипаха
стърготините на чувствата.

Ако се поддам на мъка,
радост как да блика?
Ненаучен да тъгувам,
как да го умувам?
Ненаучен да се смея, ...

Я коней напою, я куплет допою.
Хоть мгновенье ещë постою на краю!
Преди да падна в пропастта и да изчезна,
как искам тихо да приседна на ръба му,
на неговия ръб до неговата бездна, ...

Искам вечер да заспивам
С Твоето Име,
искам аз да Те сънувам
през нощта,
искам, щом очи отворя, ...

* * *
Една снежинка ме целуна
и нежно утрото разля,
прегърна ме и изумруден
усмихна се през мен света.

ВЪРНИ МИ, БОЖЕ, СВЕТЛИНАТА!
На Тодор Андонов
Върни ми, Боже, светлината,
в очите ми ти пак я запали –
да бъде слънчева земята, ...

Мечтата ми е за сияние
внезапно и замайващо,
водопади от желания
и извисяващи душата пориви.
Мечтата ми е за безкрайни ...

Мълчалива е сутринта
и попитах я: "Как си?".
Отвърна ми някак си ведро:
"Напиши ми нещо,
не пишеш като преди. ...

Нещо пролетно
Когато те видя сутрин,
цял ден съм в люлка от усмивки
и бяла порта се отваря, изрязана в мрака ми.
Когато ме видиш сутрин, ...

Не мога да живея живот наполовина.
Полудоверие...
полулюбов...
полудуша...
Аз исках всичко да ти дам. ...

Целувай ме дръзко,
целувай ме страстно,
целувай ме с пламнали устни.
Целувай ме с шепот,
целувай ме с вопъл, ...

Да можех времето да върна
и да го спра в най-хубавия ден и час,
да можех дори за миг да те видя и прегърна,
ала не мога и тъжен съм аз.
Да можех аз времето да върна ...

Като буен ат по небесните тъмносини поляни
Луната ядосано рие със предното ляво копито.
Слънцето все я преследва и а-ха да я хване...
Тя в последния миг се изплъзва и е много сърдита.
Като змùя златиста извива гърба си Дъгата ...

Едва удържам във ръце невидимата, мимолетна връв на думите,
по-лека и въздушна от перцето на бяла птица в синьото бездрумие,
изплъзва се от силните ми пръсти, ковани дълго в огъня на грижата,
нехае за това, че векове я търся, а бърза към онази топка горе - рижата...
Два свята и една охлузена мечта п ...

(на Едит Пиаф)
Тази вечер е тъй непонятно красива,
със рубинени капки по морската плът.
Тихо люшкат се лодките в песен приспивна
и със мека тъма се завива градът. ...

Когато замръзне навън свободата,
когато завеят ехидните дни,
когато от страх се покрият лицата
и черният сняг съвестта наводни.
Когато разпятия блудни извикат, ...

Отварят се невидими очи,
щом във вените хукне сънят.
Светлина през Вратата струи
и ме кани да тръгна на път...
Обличам скафандър от тяло ефирно, ...

Тичат босите крачета
по пъстрата ливада,
свирят малките щурчета,
пеят птиците с наслада.
Детски смях гърми в гората, ...

И ето, пак се зазори, отлитна здрач.
Клепачите са будни чанове, звънят.
През облаци в едно със птиците летят
да стигнат синева, за да превръщат
полетите от миражи във безкрайност. ...

Аз съм гола и малка, и лоша,
аз съм дива и зла, и добра!
Не търси постоянство и гении в мене ти -
моят гений е Любовта!
Тя е силна и страстна, и огнена, ...

Дали я бе обичал? Кой смее да попита?
Дали за нея бе копнял безкрайно?
Дали броял бе той в очите ù звездите,
дали я беше наблюдавал тайно?
Дали за устните ù той копнял е нощем, ...

ДА ТЕ УСЕТЯ
Аз не искам да идваш в съня ми.
Искам да дойдеш при мен през деня.
Аз не искам в съня си целувка.
А да вървим хванати ръка за ръка. ...

Искам да те притежавам...
С длани, с устни и душа.
Дълго да се наслаждавам...
Дълго в огън да горя...
Да отпивам мъжки ласки, ...

„Това, което не ни убива, ни прави по-силни”
Станах стоманена – вече съм силна!
Даже сърцето превърна се в камък.
Мога сама – не ми трябва закрила:
мой е в жаравата буйният пламък. ...

Събудих се тази сутрин с усмивка,
пресегнах се сънен и усетих милувка,
хмм, кой ли е това - почудих се аз,
защото легнах си сам и тогаз
отворих очи, видях те обляна в светлина, ...